Най-модният финансов термин на 2009 г. ще е "спасяване" (не намирам по-изразителна дума за богато конотирания оригинал bailout). Става дума за яко помпане на (държавни, общи) пари за измъкване на (частни) фирми, банки или застрахователи от финансовото блато. Трябвало големи, но спихнали в кризата фирми-балони да се помпат с парите, изтръгнати чрез фиска от джобовете на данъкоплатеца, за да се предотврати "по-голямо зло". Когато България бе в криза, надхвърлила двойно най-дълбокия спад на Великата депресия, не казваха така. Напротив, трябваше насила и по списък да затваряме предприятия и най-вече банки; такива били "правилата на играта". Помните ли лозунга за стабилизация чрез ликвидация? Сега обаче пострадали са великите, които ни учат на правила и затова "правилата" вече са други, т.е. адаптирани според това към кого се прилагат. На това икономистите му викат



"морална опасност":



"спасяването" на затънали компании значи конфискация на доход от продуктивните участници в икономиката и субсидиране на тромави, непригодни и лакоми динозаври. "Спасяването" е плащане на чужди загуби, запълване на финансови дупки от изтекли някъде пари. Това си е чиста корупция (ползване на власт за отнемане от някого в полза и за обогатяване на друг), нищо че е облечена в закон. Световната банка сметна, че за "спасяване" на засегнатите страни трябвали до 13% от брутния им вътрешен продукт! Според мен (и доколкото изобщо има вярна информация за размерите на финансовия провал) реалната оценка е между 6 и 7%, затова мисля, че спасителният пакет от 770 млрд. долара в САЩ е крайно недостатъчен, за спасителния им план са нужни около 2.1 трилиона. Но дори минимума на очакваното "спасяване" да вземем, това си е корупция в мащаб, немислим за държавица като нашата. Затова ще считам за клеветник и мръсник който излъже, че България била най-корумпираната държава в Европа. Коя е най-корумпираната, ще ви обадя догодина, като разберем кой колко е похарчил за "спасителни" акции. Изобщо



"спасяването" е грабеж



и подготовка за следващ грабеж. Това е друга дума за национализация (на загубите), а тя е само прелюдия към последваща (евтина) приватизация на почистените фирми. Това замразява реални и финансови ресурси в структури, които не могат да ги управляват ефективно, така лишава от тях онези, които биха го правили по-добре. Но както казахме, въпросът е на морал, не на икономика. По-важно за нас е



ние кого ще "спасяваме"?



Планът "Станишев", за радост, не предвижда "спасяване" на когото и да било. Но опасност има. "Спасителни" мерки могат да ни наложат отвън. В крайна сметка бе мълчаливо одобрен планът на Еврокомисията всяка страна да задели 1.5% от брутния си продукт за антикризисни мерки. Парите няма да превеждаме в Брюксел, с тях нашето правителство ще бори кризата, но за мерки от "европейското меню". Значи има вариант София да бъде притискана да плаща за "саниране" на български фирми на фалиращи европейски титани. Заради аки комюнитер, принципа за солидарност и пр., и пр. Българският закон инкриминира споменаването на банки, застрашени от фалит, но знаем, че поне 3 чужди трезора с банки у нас берат душа и са на инжекции от своите държави-кърмилници. Те се гласят да сучат и от нашата държава, например от парите на Банката за развитие, с които кабинетът ще насърчава кредита за български фирми. Вярно, със свежите пари ще се отпуснат заеми за фирми у нас, но вече вложените в такива заеми пари на закъсалите трезори ще си заминат към дома. Ако надзорът допусне това преливане, насърчаване на кредита няма да има. Нямаме гаранции, че всички европейски страни ще успеят да "спасят" своите храненици. Може да се наложи дейността им у нас да се "спасява" от българската хазна. За да се предпазим от вносна корупция, спешно е нужен закон да наложи принципа



"спасяването" следва контрола!



Това значи: да се забрани кредитното финансиране с държавни средства на застрашени от фалит частни предприятия. При мерки за предотвратяване на несъстоятелност първо следва да се прехвърлят 100% от собствеността на българската държава, контролът да се поеме от нея и едва след това да се отпуска държавно финансиране. И то изключително като увеличение на собствения капитал. Много важни въпроси има да реши законодателят: как да се вземат решения за отпускане на държавни пари, кое ведомство ще отговаря, как ще избира и назначава управители на придобивани по този ред от държавата частни предприятия? Как да се гарантира ефективен процес, та при нужда държавата да може да поеме контрола върху всяка "спасявана" фирма или банка за не повече от 48 часа (в кризисна ситуация това е пределното време за реакция, после е късно)? Възможните отговори са ясни, но решенията са трудни и въпреки това трябва да се вземат. Това трябва да е първи приоритет на законодателя, защото в закона зее дупка, а може да се наложи да се действа незабавно. Дано не се налага, все пак.