Democrat

Каква демокрация, писателю? В България тя никога не е настъпвала. Просто на мястото на тошокрацията дойде мутрокрацията.



Benedicta

Ако те не ни принудят да станем европейци, ние няма да станем. Защо принадлежността ни към европейските ценности и култура, към уреденото с правила и закони общество трябва да става насила? Защо българинът си харесва толкова блатото, в което живее, мръсотията, която е повсеместна, корупцията, която не го впечатлява чак толкова, беззаконието и безнаказаността на властващите, ориенталщината и простотията... ? Защото, ако българинът беше твърдо против тези неща, нямаше да се налага насила да става европеец..., но не би!



Manrico

Вече писах, че българската демокрация е като българските кренвирши - има вид на кренвирш, мирис на кренвирш, а вкус - не. Защото произходът му не е от месо, а от боклуци. А на българската демокрация произходът - камуняшки.



Вратаря

О времена, о нрави. Едно време, ако наклепаш колегата си на партийния секретар, си доносник. Днес, ако снесеш на директора, си член на гражданското общество. Ако окупираш чехите или маджарите, щот не щат комунизъм, си интернационалист, борец срещу империализма и контрареволюцията. Сега, ако нападнеш Афганистан и Ирак, па и други, си борец срещу тероризма и за граждански права - утрепахте рибата сите - както каза Димитри - демокрацията е продължение на тиранията с други средства.



Gozambo

Демокрацията не работи, защото е заложена точно такава, неработеща, т.нар. "Low-Intensity Democracy", а това е модел демокрация, специално изработен за държави с ограничен суверенитет. И не само в България е такава демокрацията. Същата е във всички новодемократизирани страни.

Демокрацията е управление на мнозинството, на малцинството, на закона или на каквото и да е, но национално да е. В случая имаме демокрация, при която реалната власт е изнесена извън страната. Имаме управление отвън. Аналогията с времето на комунизма е пълна в това отношение.

А кой ни управлява отвън, как и защо, ще разберете, като се поинтересувате що е това " Neo-liberal Economic Globalization".

Христо Бойчев е казал най-много истини, които съм прочел досега от интервюирани от страниците на този вестник, само трябва да се систематизират около тези два въпроса - Неолибералната икономическа глобализация и вида демокрация за държави с ограничен суверенитет, и тогава на всеки ще му стане ясно откъде ни идват бедите.

Най-голямата заблуда е, че демокрацията ни е нефелна, защото ние сме боклуци, но постепенно всичко ще се оправи. Няма такова нещо. От бедата "Неолиберална икономическа глобализация" страдат в момента и старите, изпечени европейски демокрации и опасността е да се дискредитира изобщо демокрацията, както руснаците дискредитираха идеята за социализъм с налагане единствено на руския деспотичен модел. Така и сега за целите на световното господство и концентрирането на цялата световна икономическа и политическа власт в едни ръце загива идеята за демокрация.

След края на Студената война американската държава трябваше да реши въпроса какво да прави с тези огромни, мощни структури, институции, които бяха проектирани за студена война. Мощна сила в ръцете, но без враг и без цел се разпадат. Тогава им хързулнаха идеята от финансовите среди, да се разшири американската хегемония, като се доизгради и обхване световната финансова и търговска мрежа и се контролира цялата световна търговия. И оттам да се установи още по-здрава хегемония над света. А хегемонията предполага послушни правителства. Корумпирани и послушни. Корумпираните и послушни правителства изграждат за свои цели местен бизнес, воден от съответната корумпирана и мафиотизирана олигархия.

Само един разчет не бяха направили от американското правителство, че неолибералната икономическа глобализация подкопава държавите и нациите по света. Включително и американската държава. Националните интереси се пренебрегват за сметка на интересите на мултинационалните бизнес групи, мултинационалните институции. Изведнъж се оказва, че хегемонът в лицето на американската нация и американската държава е избрал грешен път, за да стане още по-голям хегемон. И този път води до отрязване на клона, на който стои. Аутсорсване на производства, на цели индустрии, невъзможност да си защити националния интерес, спадане на образователното ниво, социални напрежения, поболяване на нацията, подмяна на вота на избирателите чрез лобизма и политическата корупция, също както в България, изпортване на демокрацията и пр.

След тази криза вече се видя, че това е път за никъде. Онези, които искаха по този начин да установят веднъж завинаги световно господство, се провалиха. И те се провалиха, защото това е природен и обществен закон - абсолютната власт води до разпад.

И затова задачата в момента на новата американска администрация е да намери нов път за хегемония, основан на други принципи, по-скоро с личен пример, чрез работа по решаване на натрупаните глобални проблеми пред човечеството. По-конкретно - нови енергии, решаване на екологичните проблеми, нов тласък на научно-техническия прогрес, нови социални модели, основани на икономии и ефективност, а не на разхищения и безразборна консумация. Затова най-важното е хората в България да разберат, че промяната към по-добра политика в Америка означава промяна и към по-добра политика в България.

А иначе Бойчев с таланта си вижда добре проблемите и за мен бе полезен да го прочета.



Manrico

Полека-лека започва да става ясно. Не е като при соц-а, за хляб и сирене трябва да се бачка.