|
| Явор Куюмджиев |
- Г-н Куюмджиев, преди година и половина нещата с индиректния офсет не вървяха. За това време появиха ли се нови проекти?
- Офсетът е измислен от по-бедните страни, в които трябва да се извърши модернизация на армията с цел да се връщат парите, които и без това трябва да бъдат похарчени. Тук изобщо няма нужда да коментираме защо на страната ни е нужно ново въоръжение. Най-малкото защото сме член на НАТО и имаме някакви поети ангажименти. Оттук нататък за офсетите много важно е да се върнат поне някаква част от парите пак в страната. Има един много светъл пример с офсетна програма. Той е свързан с Турция, която купува през 80-те години голямо количество изтребители F-16 и F-18, но за сметка на това получава от фирмата производител технология и един цял завод на "Локхид - Мартин" се изнася в Турция. В момента най-големия ремонтен завод на тази фирма се намира до военната база в Инджерлик. Армиите от НАТО си ремонтират там самолетите. Това е пример за успешен офсет. По същество офсета не е мръсна дума. Той е нещо хубаво.
- При нас обаче май се превръща в мръсна дума...
- Проблемът при нас идва от нежеланието на част от фирмите, които доставят военната техника, да проумеят нуждата от офсета. Техният стремеж е да отбият номера. Нашата държава е създала уникални условия за реализирането на офсетови програми и тези условия са наистина едни от най-добрите Европа. Липсата на качествени проекти обаче не е проблем на нашата държава. Проблемът е на офсетодателя, който има безброй възможности да изпълни това си задължение. Държавата, когато подписва договорите, включва в тях банкови гаранции, с които се задържа плащането на доставената техника. Именно това е механизма, който гарантира изпълнението на поетите ангажименти от фирмите към офсетните програми. Това обаче не се случва. Фирмите не ни подават качествени проекти. За тези, които са некачествени, пък се упражнява натиск да бъдат приети като качествени, само за да се отбие номера. В този смисъл аз бих разделил офсетодателите на коректни и некоректни. При всичките ни разговори с тях ние непрекъснато подчертаваме, че страната ни има нужда от качествени проекти, които да подпомагат българската икономика с високи технологии. Това е логичното. Въпреки това от другата страна ни предлагат проект за производство на рози.
- Какво стана с този проект на "Аления Аеронавтика", които искаха да правят оранжерия до Бургас? Направиха ли я?
- Не. До момента този проект е на масата за разговори. Последното нещо, което ни казаха от фирмата е, че са направили постъпки за закупуване на земята. По-точно не те, а фирмата, която ще изпълнява проекта от тяхно име - холандски производители. Идеите за Бургас отпаднаха. Сега май са се преместили в Елин Пелин.
- Кои са одобрените и изпълнени проекти до момента?
- Засега само "Даймлер - Крайслер", които доставят автомобилна техника за армията, са изпълнили два проекта. Единият от тях е много ценен. Той е за закупуване на софтуер за колите, които произвежда една бургаска фирма. Другият договор е също с българска фирма за закупуване на компоненти за автомобилите и е на стойност 14 млн. евро. Видяхме договорите и преди няколко седмици признахме изпълнението им на тези програми по офсета. Това е пример за коректно отношение.
- От "Еврокоптер" получихме по-голяма част от хеликоптерите. Има ли обаче подаден качествен проект от тяхна страна?
- Плащанията по този договор за спрени и стоят в момента като банкови гаранции.
- Колко процента е гаранцията?
- Да не изпадаме в конкретика, тъй като зависи от конкретния договор. Диапазонът обаче е между 15 и 30 процента.
С "Еврокоптер" сме водили много разговори. Дори направихме един жест към тях и им удължихме гратисния период за изпълнението на офсета с една година. Според споразумението след изтичане на две години от приключването на договора по доставките ние трябва да започнем да ги санкционираме. На първи юли 2008 г. този срок изтече, но ние го удължихме с една година. Имат още шест месеца, за да почнат да правят някакъв офсет.
- Те още ли настояват за онзи скандален проект ЕПИКОС, който реално струва около 200 000 евро, а те го предлагат за 20 млн. евро?
- За щастие този проект отпадна. Аз им обясних, че ЕПИКОС в този му вид не става. Имам потвърждение от българската военна промишленост, че дори те нямат нужда от такава платформа за интернет обсъждане и следене на покупко-продажбите в този сектор. Има становища от много държавни институции, че стойността наистина е завишена. Нашата официална позиция е, че това може да се признае за офсет, ако е в рамките на реалната му стойност - около 1-2 млн. евро.
- През тази година може ли да очакваме стартирането на друг качествен проект?
- Интересен е проекта за създаването на аерокосмически център. Той така се нарича, но това всъщност е център за трансфер на технологии, което е в съдружие с Импириъл колидж. Те именно са най-големият инкубатор на идеи, които се трансферират в бизнеса. От тях са възникнали над 60 фирми, които са се опитвали да пробият на пазара с различни продукти, които са били измислени от мозъците на учените в Импириъл колидж. Те го наричат авиокосмически, тъй като на първия етап те искат да се занимават с технологии, които са свързани най-общо с летенето. Трябва обаче отново да се прецизира стойността на този проект.
- Защо обаче повечето фирми шикалкавят?
- Проблемът е принципен. Той не е само наш. От едната страна е желанието на бедната държава, която няма възможност и технологии да произведе сама скъпото оръжие, да си върне част от парите. От другата страна обаче е производителят, който пък не желае да харчи повече. Това е принципен сблъсък, но трябва да се търси един добър модел за осъществяване на тези проекти.
- Може ли да направите сравнение и да кажете през миналата година износът на българско оръжие и стоки с двойна употреба дали беше увеличен или намален?
- От няколко години износът достигна нива около 180-200 млн. евро годишно. Няма драстично намаление или увеличение през тези години.
- Общата финансова криза ще удари ли и този пазар?
- Пазарът на оръжие не се влияе много от този тип кризи. Той се влияе от други кризи. Финансовата криза не може да му повлияе. Дори може да му се отрази положително. Там не очаквам да има големи проблеми. Там нещата са свързани с геополитиката - дали да продаваме на Грузия, или не и т.н.
- Българската оръжейна индустрия непрекъснато се оплаква, че държавата не се грижи за този бизнес. Армията ни пък от години не е купувала и един патрон от тях. Вярно ли е това?
- Това не е така. Аз обаче не познавам човек или индустрия в България, който или която да е доволна. Дори да е мултимилионер, той твърди, че държавата не му помага. Смея да твърдя, че повечето от хората от оръжейния бизнес ще потвърдят, че държавата им помага изключително много. Решихме и въпроса с лицензите, който от години се повдига от Русия. На последното заседание на междуведомствената комисия се стигна до решение да теглим черта и оттук нататък нещата да вървят по новому. Двете страни се отказват взаимно от досегашните си претенции. Бъдещото сътрудничество обаче трябва да е свързано с фирмите, които произвеждат това въоръжение. Държавата може единствено да даде платформа, а частните производители да се разбират помежду си. Някои оръжейни фирми дори дават лицензите си на други без пари, с идеята да могат да стъпят на даден пазар. Не може да се каже в какви рамки и какви проценти ще отделят от стойността на договорите си българските производители за лиценз. За това няма принципи и всичко е въпрос на стратегия и на търговски преговори, маркетинг и геополитика.
Да не си купил акции на ВПК?
Натиснете тук