|
| ----------------- |
От една страна това е предизвикано от логичните стъпки на европартньорите ни, а от друга - от задаващите се избори. Нищо че политологът Юрий Асланов ни уверява, че на всички избори хората се мислят за печеливши, а се оказват губещи. Партиите досега успешно експлоатираха тази илюзия, но тя им изигра лоша шега. Необявената и под сурдинка спретната коалиция след изборите през 2005 г. също се мислеше за печеливша, но вече е по-скоро губеща.
Изгуби поне две години време, в което можеше да влезе в час. Логично беше новият етап за властта да започне от 1 януари 2007 г. След тази дата много неща в политиката трябваше да се променят. Но у нас по традиция датите са само за тържества и шампанско. Първите две години от членството минаха както периода преди - който беше крал, продължи да си краде - и това ни докара гигантски проблеми в момента.
Проблемът много точно описа един еврократ.
И в ЕС има корупция - каза той, - но там политиците, като взимат нерегламентирано, първо мислят как повече да остане за страната им, после за партията и най-накрая за тях. У нас е обратното - гледат най-много да остане за тях, после за партията и накрая почти нищо за страната. Това деформира политическия образ у нас по време на целия преход и затова всяка партия, която е била на власт, след това се подлага на "политическа сатанизация". БСП, ДПС и НДСВ обаче нямат време да изчакат изборите, за да получат оценката си. Докладът на Еврокомисията ще ги изпревари и той може да бъде съкрушителен.
Това, че загубихме милиони евро по ФАР, е проблем, но не е най-големият. Тези, които жалят за загубените пари, знаят много добре, че по тази програма основно се отпускаха пари за институционални проекти, огромната част от които отиваха в чужди консултанти. Проблемът е, че България беше посочена за корумпирана и неблагонадеждна, а това е директна оценка и за правителството. Сега то и да иска, не може повече да продължава по същата релса с трамвая.
Битието на тройната коалиция теоретично може да се раздели на три големи етапа.
Първият най-общо може да се нарече "укротяване на опърничавите". Стартира през 2005 г. с наивния опит на президента Георги Първанов да събере под един управленски покрив три партии, които се ненавиждат. Царят и НДСВ дълго се ежиха, докато се спазарят с другите двама играчи. Червените пък подплашиха Сакскобургготски с проект за конфискация на царските имоти. БСП и ДПС също трудно се прегърнаха заради настроенията по места. Даже Стефан Данаилов преживя истински шок заради предателството в Кърджали. Но победи трезвият пазарлък, който е по-силен от любовта и омразата! Периодът завърши с хепиенд - от втория път Станишев се сдоби с правителство. Така тройната коалиция получи първия си урок - консенсусът си има цена. Твърде висока! Политиците на практика се отказаха от предизборните си обещания за честност и почтеност,за да оцелеят в коалиция, в която вместо политика се правят сметки. Това запази статуквото на сивия и черния сектор в страната, корупцията и престъпността.
Вторият етап на правителството на тройната коалиция започна с първия му работен ден и продължи почти до края на 2008 г. Това е период на относително вътрешно спокойствие, но и на натрупване на критично количество грешки при управлението на страната. През тези три години и кусур властта беше парцелирана по формулата 8:5:3 под зоркия поглед на най-важния неформален орган в държавата - Съветът на коалицията. Правителството някак с лекота преглътна признанието на Доган за обръчите около партиите през 2006 г.
За големите корупционни скандали с "Топлофикация" и пътния фонд да не говорим. Даже след еврошамара със спирането на 220 млн. евро проплака, но пак се сниши. Етапът можем да наречем "голямото надлъгване". Но той свърши. През 2009 г. Станишев има два варианта. Да направи силен политически ход или да падне в ямата. От това как ще се държи правителството, зависи не само какво ще се случи с рейтингите на трите партии в коалицията, но и какво ще се случи с рейтинга на България в ЕС. 2009 е година на евроизбори, на преразглеждане на финансовата рамка в ЕС и на куп важни събития, от които зависи статутът ни на пълноправен член. Едва ли съветникът на Станишев Доминик дьо Вилпен е в състояние да формулира правилните стъпки пред правителството по време на новия му етап.
Това обаче могат да направят коалиционните старейшини.
2009 г. започва с голяма въпросителна пред тях за еврофондовете и предпазната клауза. Социалното напрежение е на път да изригне отново, подхранено от енергийната криза и шока с цените. Евентуална коалиционна криза не е за подценяване, ако не се реши важният въпрос преди изборите - ще има ли политически чадър за спонсорите на партиите, след като Брюксел иска сурови наказания.
Бойко Борисов бърка, като твърди, че в оставащите няколко месеца до изборите правителството нямало как да поправи поразиите, които е сътворило досега. Според него щетите са толкова големи - стотици милиони евро, загубени по ФАР, корупция и престъпност - че нямало как хората да не накажат властта. Освен това, пита се той, как министри като Асен Гагаузов, Пламен Орешарски и Емел Етем щели да заработят по нов начин.
Начин има и той е изцяло в ръцете на тримата големи, които командват коалицията. Ако Доган поиска, Етем може да се превърне дори в честен министър. Той дори може да я замени, без това да разклати ни най-малко управлението. Гагаузов също не е "неуправляемо чудовище", стига да не е толкова партийно объркан. Когато се изясни докъде свършват партийните поръчки и къде започват отговорностите му като министър, става лесно. Никой в правителството не е самоволен играч, макар всички министри да се държат като феодали във ведомствата си.
Неслучайно лично Станишев поиска да се ускори подготовката на проекта за централизирано управление на еврофондовете. Това е само първата стъпка към едно централизирано управление на правителството.
Ако поискат и съумеят да го постигнат, коалиционните партньори могат да спечелят. В този смисъл управляващите имат предимство пред опозицията. Защото хората не искат повече да слушат какво им обещават в бъдеще време, нито какво добро са направили за тях в миналото.
