Едно разпространено суеверие предупреждава: ако изхвърлиш нещо, което смяташ за ненужно, то твърде скоро ще ти потрябва. Вероятно и аз съм изхвърлил симпатичния малък справочник как да се справяме с кризата, защото няколко дни вече безуспешно го търся из къщи. Книжката се подмяташе вероятно от началото на деветдесетте години и наставляваше как да се борим с безпаричието и безработицата, дори със самата криза - ако не да я разгромим, поне да я надхитрим. Макар че това чудовище до хитрости не прибягва, то просто хваща човека за гушата.

Странно е, че и нашето поколение смята всяка криза за последна и всеки път, щом й се изплъзне, вярва, че това е завинаги. И захвърля ръководствата за борба с кризите. Така ги захвърля, че не може да ги намери. Бащите ни и майките са били по реалисти. Те са си оставяли хитринка и мъдрост, както и философия да я преглътнат при всяко следващо... посещение. Може би това е и поради примирението, че житейското предназначение на българина е главно да оцелява, без да е много ясно за каква цел и за какви велики дела ще го прави. Но това е тема, която самият ни живот вече е изтъркал - единствената промяна е, че сега от примирението лъха някакъв почти извънземен оптимизъм, дори малко истеричен на фона на това, на което се разиграва. "Ще устискаме - е подтекстът на този оптимизъм - и този път като всеки път."

Всъщност, тъкмо затова се зарових да диря онова книжле - заради бодрия и присмехулен тон, с който третираше тогавашната криза, както и заради някои практически дяволии, които предлагаше в напълно готов вид. Забравил съм ги, естествено, но една си спомням и досега: "Никога не пазарувайте на празен стомах!."



Знаменито напътствие



От него разбрах защо и при криза богатите стават все по-богати - те просто не пазаруват гладни и затова са по-икономични в покупките. Окото на гладния е ненаситно, а от това страда джобът. Така че: гладен човек - съдран чувал.

Впрочем, оная криза все още не беше криза на капитализма. Тя беше криза на постсоциализма и из довчерашните съюзнички от Варшавския договор циркулираха всякакви забавни и пикантни остроумици по повод общия ни хал. Така по стар навик масите си реагираха на съдбата. Онзи хумор без съмнение бе един тоталитарен остатък. При демокрацията хуморът е безсилен...

Българският съвет да не се пазарува преди ядене без съмнение е принадлежал към този кризисен хумор. В забавните рубрики на новите руски списания по това време печатаха текстове от стари готварски книги. Почти всичките започваха така: "Ако имате останали от вчера пържоли...". В интернет пък циркулираха иронични румънски рецепти и те започваха странно: "Ако откраднете две яйца", "ако намерите цяла ябълка"...

И т.н.



Кризите, както учеше Ленин, са болест на капитализма



Ние още само го строим, капитализма, лентата не сме прерязали, а кризата му е вече тук. А от няколко дни - и кризите. Е, имаме и всякакви центрове за управление на кризи, но каква полза?. Съветските карикатуристи рисуваха кризата с коса - като смъртта - и с качулка на главата, с дупки за очите - подобно куклуксклановец. Това, което се налага днес, е, че така нарисувана, кризата просто няма лице. И то си е така. Не стана ясно кой забърка световната финансова криза. Изтъкват се всякакви анонимни причини от рода на какво е било нарушено, какво е било прекалено, но кой го е нарушил, прекалил или просто злоупотребил няма да срещнете никъде. Назовани бяха - мимоходом! - банките, от които започна световното прекатурване, но и това бързо се замълча. Криза - и толкова. Природно бедствие. Е, американците си купували къщи с басейни и статистически карали по няколко коли едновременно. А исландците пък съвсем му отпуснали края. Но кой я кашата забърка и с каква полза за себе си я забърка - това никога няма да научим.

Лицето на кризата и този път е зад качулката. Тя само ни изглежда зловеща, а вътре може и да се усмихва. Доволно...

Кои са лицата на газовата криза - това е въпрос, чийто отговор не знаят и нашите управници. Те си говорят с колегите от Русия и Украйна, а и от Кремъл, и от Киев им втълпяват, че другите са лошите. Премиери и държавни глави от две големи страни се обвиняват взаимно, а истината е само една. Значи - задължително едните лъжат. И поне едната от тези държави се управлява от лъжци. Но тях за това въобще не ги е грижа. Лъжата утре, разбира се, ще се размирише, но ако има миризма на газ, всички дори ще й се зарадват. А засега и тази криза остава анонимна.

Зад качулката - никой. Да не вярваш:

защото в днешно време, като видиш някого така маскиран (макар и твърде странно въоръжен - с коса), вече не е нужно да ти смразяват кръвта с онова, което ти и така си знаеш:

- Това е обир!