|
| След 11 септември 2001 г. в Европа се засилиха страховете от прекалена ислямизация. |
Събитието само по себе си е безпрецедентно. Защото войната между евреи и араби в Близкия изток не е спирала от самото създаване на държавата Израел. За пръв път обаче нашенските мюсюлмани се вдигнаха да защитават единоверците си. От Главното мюфтийство обявиха, че са уведомени за протестите и ги окачествиха като спонтанни. Според духовните водачи на мюсюлманите местните хора са поискали да бъдат организирани подобни акции, а джамийските настоятелства просто са откликнали. Мюсюлманското ръководство в София категорично заяви, че то не заема страна в конфликта, а се води от разбиранията си за хуманност и мир. Специалисти по Близкия изток обаче коментираха, че
акцията е провокирана отвън.
И може би са прави, тъй като местните ръководители на мюсюлманите, очевидно притеснени от нещо, отказаха всякакъв коментар по темата.
Две нови джамии, макар и все още непостроени, също разбуниха духовете в обществото. Едната от тях дори разтури коалицията между ГЕРБ и "Атака" в Бургас. В навечерието на коледните празници общинските съветници изолираха колегите си от партията на Волен Сидеров и въпреки протеста им, гласуваха в един от комплексите на града - "Меден рудник", да се обособи терен за строеж на мюсюлмански храм. До това решение се стигна, след като общинските власти малко преди това събориха в същия комплекс незаконна баничарница, използвана дълги години за джамия. Оказа се, че там са проповядвали имами, свързани с крайния ислям, а техни последователи са били изцяло жители на ромското гето в "Меден рудник". Веднага след събарянето около 30-тина озверели роми окупираха сградата на общината в центъра на Бургас, а няколко от тях дори успяха да проникнат вътре и отправяха закани с физическа саморазправа срещу кмета на града Димитър Николов от ГЕРБ. Самият той, признавайки, че е крайно уплашен, се обърна с молба към медиите да не пишат нищо за протеста, за да не нагнетяват обстановката.
Именно протестът на ромите обаче доведе до решението на ГЕРБ да предложи на мястото на баничарницата да се построи джамия. Въпреки че по устройствен план теренът бе предназначен за детска площадка, решението за джамията бе набързо одобрено от съветниците от БСП, ДПС и ГЕРБ. От "Атака" се опитаха да опонират, че община Бургас демонстрира слабоволие и страх, след като действа под диктата на улицата. Още повече, че ОбС през 2007 г. вече бе заделил общински терен за джамия в другия населен с роми квартал - "Победа", и сега на практика в Бургас ще се строят две джамии наведнъж. "Атака" нарече гласуването в ОбС "нагледен пример как ГЕРБ в кризисни моменти не държи на обещанията си и прави безпринципни коалиции с ДПС и БСП". Целият този скандал доведе и до оставката на председателя на градския парламент Валери Симеонов от "Атака", който е съсобственик на телевизия СКАТ.
Също в края на миналата година кметът на София Бойко Борисов се срещна с главния мюфтия Мустафа Алиш Хаджи. От срещата излезе новина, че в кв. "Малинова долина" ще се строи джамия, която според някои щяла да бъде 15-етажна. Впоследствие се разбра, че проектът е съвсем друг и съвсем не е нов, че джамията няма да е 15-етажна, защото такива джамии няма никъде по света и т.н. Компютрите за пореден път се оказаха компоти, но въпросът разбуни духовете в обществото.
"Идеята за проекта датира още от 2000 г.",
разказа Хюсеин Хафъзов, главен секретар на главното мюфтийство. Водачите на мюсюлманите замислили да построят един голям културно-образователен център, който да бъде средище на ислямската духовност. Средства били намерени през 2002 г. от организацията "Ислямска конференция" (ОИК). "Това е официална международна организация, нещо като ООН за ислямския свят, в нея членуват 57 държави, в които ислямът е официална религия", изтъква Хафъзов. Според него повечето от тези държави са светски. Тогавашното ръководство на ОИК дало картбланш на офиса на организацията в Турция да подпомогне проекта. Чрез офиса си в Турция ислямската конференция отпуска 500 хил. долара за закупуване на имот от 27 дка в квартал "Малинова долина". Впоследствие други суми от ОИК не са получавани.
През годините обаче общината по една или друга причина е отнела около 7 дка от този имот, без да уведомява за това главното мюфтийство, още по-малко да го овъзмездява.
Основната сграда в проектирания комплекс ще е за Висшия ислямски институт. Той съществува от 20 години, но винаги е ползвал сграда под наем. В момента в него се обучават около 100 студенти, а сградата му е в кв. "Враждебна". От мюфтийството искат институтът да бъде акредитиран от министерство на образованието, но едно от изискванията за това е собствена сграда. Към института се предвижда да има пансион за учащите в него, стол за хранене, кухня и кафене. Част от комплекса ще са ведомствени жилища за преподавателите. В мюфтийството първоначално обмисляли да построят спортна зала, плувен басейн, тенис-корт, но заради намаляването на имота тези идеи може и да не се осъществят. Със сигурност обаче ще има много голяма библиотека и административна сграда, в която ще се прехвърли част от главното мюфтийство. Предвижда се и конгресен център за конференции, семинари и различни други мероприятия. Според инициаторите естествен завършек на целия комплекс е една джамия, която да обслужва практическите умения на студентите, преподавателите, посетителите от чужбина, мюсюлманите и др.
В мюфтийството имат амбициозната идея да подготвят духовни кадри не само за България, но и за Европа, където според тях има много голяма нужда от такива. "Наскоро бях в един малък швейцарски град, където имаше над 30 месчида (джамия без минаре)", разказа Хафъзов. Според него
в Европа има недостиг на имами,
защото там няма ислямски факултети. Духовниците от Турция и арабския свят пък имат сериозни проблеми с получаването на работна виза от ЕС. "За българските граждани това е много по-лесно и ние сме атрактивни от тази гледна точка", убеден е Хафъзов.
Актуализирането на въпроса с мюсюлманския център в полите на Витоша отприщи вълна от недоволство. В интернет вече върви подписка срещу строежа на комплекса, в която са се включили над 20 хил. души от цяла България. Инициаторите на подписката, представили се като "Боян и Християн - студенти", изтъкват статистика, според която на всеки 2700 християни у нас се пада по една църква, а на същия брой мюсюлмани по три джамии. Те смятат, че в София няма толкова многобройно мюсюлманско малцинство, което да предполага строежа на втора джамия. "Повечето от собствениците на имоти в "Малинова долина" като нас не са съгласни с осъществяването на такъв ислямски проект, но никой не ги пита...", заявява Антоанета Бойчева от София, която се е включила в подписката. "В Германия живеят над 10 милиона турци. Нямат нито джамии, нито новини на турски по ARD, нито етническа партия", изтъква Димитър Борисов. Като контрапункт в подписката участват и мюсюлмани. "Робският комплекс у българина поне още 120 г. няма да бъде избит. Все пак давайте, мразете, сигурно това е начина от тоя род да стане народ", смята Али Мухтар от Айтос.
"Има нужда от още няколко джамии, не от една", убеден е Хафъзов. По официални данни мюсюлманите в София били около 10 хил., но неофициално са 3 пъти повече, като не всички живеят постоянно в София. "По-добре ли щеше да е този проект да е в Лудогорието, в Кърджали или в Родопите", риторично пита Хафъзов. Според него джамията в центъра събира не повече от 500-600 човека, а тя се използва и от служители на посолства.
Заради възбудените духове в момента проектът на практика е замразен. В ОИК все още заявяват, че подкрепят идеята, но били силно огорчени от спекулативни изказвания на наши политици, че финансирането идва от съмнителни ислямистки организации.
Едно със сигурност е ясно - както винаги по време на избори тънкият лед на прословутата ни толерантност отново е поставен на изпитание. Дано и този път той да не се пропука.
|
| Главният секретар на главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов обясни, че идеята за мюсюлмански комплекс в кв. "Малинова долина" датира от 2000 г., а пари за нея са отпуснати от организацията "Ислямска конференция". |
|
| Джамията в София често се оказва недостатъчна за желаещите да влязат в нея. |
Европа се ислямизира
От това дали европейските държави ще успеят да интегрират увеличаващото се мюсюлманско население зависи не само бъдещето на нашия континент, но и на самия ислямски свят
От хълма Албайсин, където е разположен бившият еврейски квартал Гранада, се открива изумителна гледка към крепостта Алхамбра, цитатела на местните емири. Туристите, събиращи се там преди залез, се изумяват, когато в католическа Испания изведнъж се разнесе протяжно маане. От 2006 г. в Албайсин работи джамия - първата в Гранада от 1492 г., когато емир Мохамед XII предава града на испанците. Според легендата, преди да напусне страната, емирът спрял своя кон на превала и се обърнал, за да погледне за последен път Гранада. Оттогава този превал се нарича "Последната въздишка на мавъра".
Днес става ясно, че въздишката не е последна. Джамии никнат из цяла Европа - там, където преди са били множество /според средновековните летописи през I-II в. в Кордоба са действали 1000, а в Палермо - 300/, и там, където никога не са се издигали, като средно големите градчета в Северна Англия и небогатите покрайнини в Стокхолм, Копенхаген или Амстердам. Мюсюлманите се кандидатират и се избират в парламенти, създават свои компании, постъпват в полицията и армията, преподават в светски университети и т.н. Песимистите предсказват тотална ислямизация на европейските страни и пишат книги, в които Парижката "Света Богородица" се превръща в джамия - също както стана с църквата "Света София" в Константинопол през 1453 г. Но по-внимателният поглед върху исляма и мюсюлманите в Европа показва, че поне в обозримо бъдеще европейците няма от какво да се притесняват. Да, Европа се променя с преместването на милиони мюсюлмани на нейна територия, но и мюсюлманите, озовали се в Европа, се приспособяват към порядките там.
Мохамед е второто по популярност име
за момче, родено във Великобритания днес. Същото е положението и в Холандия. Днес в страните от ЕС живеят около 16 млн. мюсюлмани. Ако те се обособят в отделна страна, тя би била деветата по население в ЕС и би била съпоставима с Холандия. В Лондон живеят 650 хил. мюсюлмани /8% от населението, заради което все по-често градът се нарича "Лондонистан"/, в Париж - около милион /12%/. Бумът е забележителен - през 1950 г. в западноевропейските страни /без Балканите/ живеят само 300 000 мюсюлмани и то главно в градовете с пристанища. През 1970 г. в Европа мюсюлманите вече са 2.7 млн., а днес - шест пъти повече. Според изследователите към 2050 г. в Европа мюсюлманското население може да достигне 70 млн. души или 15% от населението. "Разбира се, европейците се боят от исляма. Най-вече защото той става все по-видим - специфично облечените мюсюлманки са вече честа гледка по улиците, строят се джамии...", казва професорът от Виенския университет Рюдигер Лолкер.
След 11 септември 2001 г. и особено след терористичните атаки в Мадрид през 2004 г. и в Лондон през 2005 г. гласовете срещу ислямизацията на Европа стават все по-силни. Френската журналистка Жизел Литман издаде книгата "Еврабия", която предрича поглъщането на Европа от мюсюлманския свят и която се превърна в бестселър. През последните години са издадени десетки книги по въпроса и всички те се ползват с огромна популярност.
"Подобни опасения са напълно неоснователни. Мюсюлманите в Европа са разделени по множество признаци - те са попаднали тук от различни страни, по различни пътища, през различни преживявания. Това е все едно да говорим за единна християнска общност при условие, че католиците от Сицилия, лютераните от Швеция, православните в Гърция или калвинистите в Холандия са толкова различни", казва Йорген Нилсен, професор по ислямизъм в Бирмингамския университет. Европейските мюсюлмани са силно разединени по национален признак. "В Амстердам
турците никога няма да отидат в мароканска джамия,
а мароканец - в турска. И това независимо от факта, че и на двете места молитвите ще се четат на арабски", коментира Мехмет Еркин от турския ислямски център в Амстердам.
Европейските мюсюлмани не са единни и в религиозността си. "Първо, мнозина не спазват стриктно всички изисквания на Корана, а се придържат само към някои културни традиции, които те са пренесли от своята родина. Второ, в Европа се практикуват най-различни течения в исляма, които активно се конкурират един с друг", обяснява Гарби Шмидт от Датския институт за социални изследвания в Копенхаген. Според изследвания на френските социолози във Франция едва 5% от мюсюлманите посещават редовно джамии и около 1/3 се молят поне веднъж дневно. Подобна е религиозността и сред християните. На този фон не може да не прави впечатление, че джамиите, за разлика от църквите, са запълнени по време на молитва. На места дори вярващите се молят направо на улицата. "Във Великобритания например има милиони квадратни метра църкви, които пустеят или се пълнят главно с туристи. В същото време джамиите са само няколко хиляди кв. м и затова те са пълни", смята Дейвид Мотадел, научен сътрудник от Кембриджския университет.
Но отношенията на мюсюлманските общности с европейците не трябва да се идеализират. Мюсюлманите все по-настойчиво претендират да играят по-голяма, особена роля. Например почти нищо не може да попречи на строителството на нови джамии - даже след дълъг конфликт градските власти обикновено разрешават издигането им. В Кьолн след многомесечна дискусия властите одобриха строителството на джамия с 50 метрови минарета. Във Франкфурт дори нямаше дискусия. "40% от населението на града са емигранти. На който не му се харесва, да напуска", заяви по време на обсъждането Наргес Ескандари, общинарка от ирански произход.
Преди 25 г. самата Ескандри е избягала от ислямската революция в своята страна в Германия, но днес някои политици вече говорят за възможна
ислямска революция, заплашваща Европа.
Все повече немци приемат исляма през последните години. Ако през 2005 г. около 1000 немци са приели исляма, а през 2006 г. те вече са 4000 души. През последните години около 18 хил. етнически немци са приели исляма. И най-опасното е, че точно тези новоислямизирани изповядват най-радикалните версии на исляма. "Няма съмнение, че точно новите мюсюлмани са по-склонни към радикализъм, отколкото онези, които са израстнали в мюсюлмански семейства. Така те се опитват да се самоутвърдят в новата религия и да заслужат необходимия им авторитет", каза тогавашният министър на вътрешните работи, а сега премиер на Бавария Гюнтер Бекштайн.
Радикализацията на някои части от младежта показва сериозния поколенчески аспект на социални и етнически конфликти в съвременна Европа. Ислямът става сериозен маркер за културна идентичност, която носи елементи на контракултура и противопоставяне на околния свят. В много отношения ислямският радикализъм заменя излезлите от мода леви идеи.
В цяла Европа правителствата на мюсюлманските страни и неправителствените организации и фондове активно се конкурират за влияние сред европейските мюсюлмани. Тяхната дейност влияе не само върху конкретните форми на исляма, които се разпространяват в Европа, но и на политическата активност на европейските мюсюлмани.
"Европа стана поле за битка
между правителствата на Саудитска Арабия, Турция, Алжир, Мароко, Пакистан за умовете на мюсюлманите. Европейските правителства винаги са си затваряли очите за това. Освен това до края на 90-те години мисленето в Европа е било основано на идеологията на студената война, затова европейските правителства виждат заплаха само в социализма, не и в исляма. От тяхна гледна точка ислямската Саудитска Арабия е по-малко зло от проповядващите квазисоциалистически идеи Сирия или Ирак", казва Амел Бубекер от парижкия Ecole Nationale Superior. Затова най-силни позиции в контрола на джамии и ислямски центрове в Европа днес има Саудитска Арабия, която още през 1962 г. основа Световната мюсюлманска лига. Нефтеният бум през 70-те, а след това и през 2000 г., даде на саудитското кралство средства за световна експанзия зад граница, най-вече в Европа. Саудитска Арабия стана един от главните спонсори на европейския ислям, тя е построила около 700 джамии и мюсюлмански центрове в страните от Норвегия до Босна. Алжир и Мароко контролират над половината от джамиите във Франция, проповядвайки по-малко "консервативна" от саудитската версия на исляма. Властите на Турция действат чрез Директората по религиозните въпроси най-вече в Германия, Белгия и Холандия, а турските имами получават заплата от бюджета на Турция. По цяла Европа между джамиите, финансирани от чужбина, избухват идеологически конфликти, които понякога прерастват във физическа разправа.
Засега най-ефективно интегрират мюсюлманското население европейските банки, които активно предлагат услуги, съответстващи на изискванията на ислямската теология. Например в основата на ислямското банкиране е забраната да се начислява лихва - и по влоговете, и по кредитите. Затова ислямските финансисти създават допълнителни конструкции - в случаите на ипотечно кредитиране банката и клиентът създават обща фирма, купуваща жилището. После клиентът изкупува на части къщата от банката, плащайки първоначалната стойност плюс процент, но не нарушавайки изискванията на шериата. "Във Великобритания тази схема водеше до двойно облагане, тъй като формално собствеността се продава два пъти, но властите отмениха двойното облагане на тези сделки, за да направят Лондон привлекателен за ислямското банкиране", обяснява специалистът в компанията Booz & Co. Филип Вакербек. Днес подразделения, които оказват непротиворечащи на Корана финансови услуги, имат немските Deutsche Bank и Allianz, британските HSBC и Lloyds, австрийските Raiffeisenbank и Erste Bank. За последните 5 години обемът на пазара на ислямистко банкиране нараства средно с 15-20% годишно. "Това банкиране е много печелившо. Заради забраната да се плащат проценти, парите на клиентите са в безлихвена сметка, а банката печели с помощта на партньорството с тях", обяснява Вакербек. Най-големият проблем е задължителното изискване в банката да има специален "шериатски съвет на директорите", членовете на който могат да бъдат само дипломирани специалисти по шериат, завършили един от малкото ислямски университети. "В света има около 50-тина такива учени, които познават не само шериата, но и се оправят във финансовите операции. И те са сред най-високо платените специалисти, които участват в бордовете на множество банки", обяснява Вакербек.
Днес става ясно, че въздишката не е последна. Джамии никнат из цяла Европа - там, където преди са били множество /според средновековните летописи през I-II в. в Кордоба са действали 1000, а в Палермо - 300/, и там, където никога не са се издигали, като средно големите градчета в Северна Англия и небогатите покрайнини в Стокхолм, Копенхаген или Амстердам. Мюсюлманите се кандидатират и се избират в парламенти, създават свои компании, постъпват в полицията и армията, преподават в светски университети и т.н. Песимистите предсказват тотална ислямизация на европейските страни и пишат книги, в които Парижката "Света Богородица" се превръща в джамия - също както стана с църквата "Света София" в Константинопол през 1453 г. Но по-внимателният поглед върху исляма и мюсюлманите в Европа показва, че поне в обозримо бъдеще европейците няма от какво да се притесняват. Да, Европа се променя с преместването на милиони мюсюлмани на нейна територия, но и мюсюлманите, озовали се в Европа, се приспособяват към порядките там.
Мохамед е второто по популярност име
за момче, родено във Великобритания днес. Същото е положението и в Холандия. Днес в страните от ЕС живеят около 16 млн. мюсюлмани. Ако те се обособят в отделна страна, тя би била деветата по население в ЕС и би била съпоставима с Холандия. В Лондон живеят 650 хил. мюсюлмани /8% от населението, заради което все по-често градът се нарича "Лондонистан"/, в Париж - около милион /12%/. Бумът е забележителен - през 1950 г. в западноевропейските страни /без Балканите/ живеят само 300 000 мюсюлмани и то главно в градовете с пристанища. През 1970 г. в Европа мюсюлманите вече са 2.7 млн., а днес - шест пъти повече. Според изследователите към 2050 г. в Европа мюсюлманското население може да достигне 70 млн. души или 15% от населението. "Разбира се, европейците се боят от исляма. Най-вече защото той става все по-видим - специфично облечените мюсюлманки са вече честа гледка по улиците, строят се джамии...", казва професорът от Виенския университет Рюдигер Лолкер.
След 11 септември 2001 г. и особено след терористичните атаки в Мадрид през 2004 г. и в Лондон през 2005 г. гласовете срещу ислямизацията на Европа стават все по-силни. Френската журналистка Жизел Литман издаде книгата "Еврабия", която предрича поглъщането на Европа от мюсюлманския свят и която се превърна в бестселър. През последните години са издадени десетки книги по въпроса и всички те се ползват с огромна популярност.
"Подобни опасения са напълно неоснователни. Мюсюлманите в Европа са разделени по множество признаци - те са попаднали тук от различни страни, по различни пътища, през различни преживявания. Това е все едно да говорим за единна християнска общност при условие, че католиците от Сицилия, лютераните от Швеция, православните в Гърция или калвинистите в Холандия са толкова различни", казва Йорген Нилсен, професор по ислямизъм в Бирмингамския университет. Европейските мюсюлмани са силно разединени по национален признак. "В Амстердам
турците никога няма да отидат в мароканска джамия,
а мароканец - в турска. И това независимо от факта, че и на двете места молитвите ще се четат на арабски", коментира Мехмет Еркин от турския ислямски център в Амстердам.
Европейските мюсюлмани не са единни и в религиозността си. "Първо, мнозина не спазват стриктно всички изисквания на Корана, а се придържат само към някои културни традиции, които те са пренесли от своята родина. Второ, в Европа се практикуват най-различни течения в исляма, които активно се конкурират един с друг", обяснява Гарби Шмидт от Датския институт за социални изследвания в Копенхаген. Според изследвания на френските социолози във Франция едва 5% от мюсюлманите посещават редовно джамии и около 1/3 се молят поне веднъж дневно. Подобна е религиозността и сред християните. На този фон не може да не прави впечатление, че джамиите, за разлика от църквите, са запълнени по време на молитва. На места дори вярващите се молят направо на улицата. "Във Великобритания например има милиони квадратни метра църкви, които пустеят или се пълнят главно с туристи. В същото време джамиите са само няколко хиляди кв. м и затова те са пълни", смята Дейвид Мотадел, научен сътрудник от Кембриджския университет.
Но отношенията на мюсюлманските общности с европейците не трябва да се идеализират. Мюсюлманите все по-настойчиво претендират да играят по-голяма, особена роля. Например почти нищо не може да попречи на строителството на нови джамии - даже след дълъг конфликт градските власти обикновено разрешават издигането им. В Кьолн след многомесечна дискусия властите одобриха строителството на джамия с 50 метрови минарета. Във Франкфурт дори нямаше дискусия. "40% от населението на града са емигранти. На който не му се харесва, да напуска", заяви по време на обсъждането Наргес Ескандари, общинарка от ирански произход.
Преди 25 г. самата Ескандри е избягала от ислямската революция в своята страна в Германия, но днес някои политици вече говорят за възможна
ислямска революция, заплашваща Европа.
Все повече немци приемат исляма през последните години. Ако през 2005 г. около 1000 немци са приели исляма, а през 2006 г. те вече са 4000 души. През последните години около 18 хил. етнически немци са приели исляма. И най-опасното е, че точно тези новоислямизирани изповядват най-радикалните версии на исляма. "Няма съмнение, че точно новите мюсюлмани са по-склонни към радикализъм, отколкото онези, които са израстнали в мюсюлмански семейства. Така те се опитват да се самоутвърдят в новата религия и да заслужат необходимия им авторитет", каза тогавашният министър на вътрешните работи, а сега премиер на Бавария Гюнтер Бекштайн.
Радикализацията на някои части от младежта показва сериозния поколенчески аспект на социални и етнически конфликти в съвременна Европа. Ислямът става сериозен маркер за културна идентичност, която носи елементи на контракултура и противопоставяне на околния свят. В много отношения ислямският радикализъм заменя излезлите от мода леви идеи.
В цяла Европа правителствата на мюсюлманските страни и неправителствените организации и фондове активно се конкурират за влияние сред европейските мюсюлмани. Тяхната дейност влияе не само върху конкретните форми на исляма, които се разпространяват в Европа, но и на политическата активност на европейските мюсюлмани.
"Европа стана поле за битка
между правителствата на Саудитска Арабия, Турция, Алжир, Мароко, Пакистан за умовете на мюсюлманите. Европейските правителства винаги са си затваряли очите за това. Освен това до края на 90-те години мисленето в Европа е било основано на идеологията на студената война, затова европейските правителства виждат заплаха само в социализма, не и в исляма. От тяхна гледна точка ислямската Саудитска Арабия е по-малко зло от проповядващите квазисоциалистически идеи Сирия или Ирак", казва Амел Бубекер от парижкия Ecole Nationale Superior. Затова най-силни позиции в контрола на джамии и ислямски центрове в Европа днес има Саудитска Арабия, която още през 1962 г. основа Световната мюсюлманска лига. Нефтеният бум през 70-те, а след това и през 2000 г., даде на саудитското кралство средства за световна експанзия зад граница, най-вече в Европа. Саудитска Арабия стана един от главните спонсори на европейския ислям, тя е построила около 700 джамии и мюсюлмански центрове в страните от Норвегия до Босна. Алжир и Мароко контролират над половината от джамиите във Франция, проповядвайки по-малко "консервативна" от саудитската версия на исляма. Властите на Турция действат чрез Директората по религиозните въпроси най-вече в Германия, Белгия и Холандия, а турските имами получават заплата от бюджета на Турция. По цяла Европа между джамиите, финансирани от чужбина, избухват идеологически конфликти, които понякога прерастват във физическа разправа.
Засега най-ефективно интегрират мюсюлманското население европейските банки, които активно предлагат услуги, съответстващи на изискванията на ислямската теология. Например в основата на ислямското банкиране е забраната да се начислява лихва - и по влоговете, и по кредитите. Затова ислямските финансисти създават допълнителни конструкции - в случаите на ипотечно кредитиране банката и клиентът създават обща фирма, купуваща жилището. После клиентът изкупува на части къщата от банката, плащайки първоначалната стойност плюс процент, но не нарушавайки изискванията на шериата. "Във Великобритания тази схема водеше до двойно облагане, тъй като формално собствеността се продава два пъти, но властите отмениха двойното облагане на тези сделки, за да направят Лондон привлекателен за ислямското банкиране", обяснява специалистът в компанията Booz & Co. Филип Вакербек. Днес подразделения, които оказват непротиворечащи на Корана финансови услуги, имат немските Deutsche Bank и Allianz, британските HSBC и Lloyds, австрийските Raiffeisenbank и Erste Bank. За последните 5 години обемът на пазара на ислямистко банкиране нараства средно с 15-20% годишно. "Това банкиране е много печелившо. Заради забраната да се плащат проценти, парите на клиентите са в безлихвена сметка, а банката печели с помощта на партньорството с тях", обяснява Вакербек. Най-големият проблем е задължителното изискване в банката да има специален "шериатски съвет на директорите", членовете на който могат да бъдат само дипломирани специалисти по шериат, завършили един от малкото ислямски университети. "В света има около 50-тина такива учени, които познават не само шериата, но и се оправят във финансовите операции. И те са сред най-високо платените специалисти, които участват в бордовете на множество банки", обяснява Вакербек.
Троица 
