"На тези, които имат работа, обещаваме еднократно и съществено увеличение на заплатите през 2006 г., ежегоден ръст на доходите, гарантиращ догонващо Европейския съюз развитие." (из предизборната платформа на БСП).

----------

Радостта от новогодишните празници не трая дълго. По печална традиция от последното десетилетие и този път встъпихме в новата 2009-та с тревожни предчувствия и яко сурвакане по гърбината с драстични цени - този път на парното, водата и местните данъци и такси.

Навярно това е имал предвид премиерът Сергей Станишев през 2005 г., когато ни обещаваше догонващо развитие - че всяко увеличение на доходите рано или късно бива догонено и даже изпреварено от шеметния ценови спринт. Цените сякаш сръгват кабинета в ребрата и като в детската игра му казват "ти гониш". По изчисления на експерти към средата на мандата (2007 г.) пенсиите и заплатите са с 1% по-малко, като се отчете инфлацията за предходните 2 г.

Затова пък миналата година протече под знака на подаръците за пенсионерите - скок с 10% от юли, после втори, допълнителен сюрприз от 8% през октомври, последван от т. нар. "актуализация" на по-старите пенсии плюс коледна добавка от 150 лева за празниците. Грубо сметнато българският пенсионер покачи доходите си с 20%.

Но още несдъвкал новогодишната баница, същият този пенсионер бе зашеметен от серия ценови крошета - парното скочи с до 19%, водата с до 15%, а местните данъци и такси - особено за София, се устремиха нагоре заради увеличената с 50% данъчна оценка на имотите. Ударът ще посече и всички работещи - държавни или частни служители. Ако към сметката притурим и миналогодишния скок на парното с 13% и на тока с 14 %, ще се окаже, че не правителството е подпомогнало пенсионери и държавни служители, а те са спонсори на големите монополисти. От баланса по сметката личи, че догонването на европейския стандарт придобива характера на безконечен маратон.

Като изключим двете по-революционни мерки като 12-месечното платено майчинство и орязването на помощите за безотговорни родители, социалната политика на кабинета страда от липса на въображение. Без да преувеличаваме ефекта й, все пак програмата за временна заетост на НДСВ представляваше някаква завършена схема, обвързваща социалното плащане с конкретен резултат, с ползи за отделните общини, пък били те и скромни. Сега кабинетът редовно актуализира с по някой лев доходите, но така и не успява да предложи работещи схеми за подпомагане на най-ощетените. Безработицата у нас намаля, но вследствие на кризата реалният сектор вече освобождава работници и скоро ще отнеме това най-изтъквано основание за доволство на кабинета.

Но най-големият грях на това правителство е, че не вложи усилия в борбата със спекулата, където е истинският ресурс за удържане и дори за намаляване на цените, а компенсира половинчато последиците от спекулативното ценообразуване със социални подаяния.

В България съществуват квазимонополи, а картелните споразумения са факт в много сектори. В мобилните комуникации, в топлофикациите, в цените на много хранителни продукти. Досега само картелното споразумение на производителите на олио бе обект на разследване и санкции, но без особен резултат. Спекулантите калкулираха глобите в цените на продукцията си и накрая пак потребителите платиха за безволието на държавата да оздрави конкурентната среда.

"Пазарът трябва да служи на хората, а не да бъде техен господар!", проповядваше Сергей Станишев в далечните юнски дни на 2005-та, когато БСП още се готвеше да управлява. Към днешна дата всички сме роби на пазара, обсебен от безнаказани спекуланти.

А как хубаво ни омайваше соцпартията в предизборната си програма:

- Ние не сме против богатите, но искаме в България да няма бедни. Затова ще стимулираме всеки предприемач, който създава работни места и ще санкционираме всеки, който трупа богатства чрез грабеж и незаконна дейност.

- Ние сме за модерно общество, в което всеки да има възможност да се изучи и да се реализира според образованието си, да има достъп до съвременните информационни технологии.

- Ние сме за общество, в което всеки, когато изпадне в тежко положение или се разболее, да може да разчита на останалите. Което означава социално ангажирана държавна власт, поносими цени на лекарствата, безплатна здравна помощ за нуждаещите се.

Както е казал Талейран, "политиката е изкуството да възбуниш народа, преди да го употребиш за свои нужди". Към което бившият вътрешен министър на Франция Шарл Паскуа добавя: "Обещанията на политиците обвързват само онези, които ги приемат за истина".

В този дух премиерът Сергей Станишев продължи да ни внушава и през 2008-ма, че ни "трябва догонващо развитие, а то не може без мобилизация на обществото". Така след четиригодишна гонитба на европейския стандарт, сме на път да догоним... Михаля.