Меглена Плугчиева е родена на 12 февруари 1956 година в Балчик. Завършва средното си образование във варненската немска гимназия. Следва в Лесотехническия университет в София. В периода 1990-1995 г. е началник на Отдела за връзки с чужбина на Националното управление по горите към Министерството на земеделието и горите. От 1995 до 2001 г. е депутат. В периода 2001-2004 г. Плугчиева е заместник-министър на земеделието и горите с ресор "Европейската интеграция и горското стопанство". От ноември 2004 година е извънреден и пълномощен посланик на България в Германия. Владее немски, руски и английски език. Плугчиева е омъжена, има две деца. Вицепремиер в правителството на Сергей Станишев от 24 април 2008 г.





- Г-жо Плугчиева, 2008 г. завърши доста драматично заради еврофондовете, а сега новата година започва драматично заради газовата криза. Появи ли се паника в правителството?

- Ще си позволя да не се съглася, че 2008-а е завършила драматично заради еврофондовете. Ако трябва да бъдем съвсем обективни, смятам, че завърши много успешно. И ще обоснова това твърдение. В 6-те месеца на миналата година беше извършен голям обем работа и има ясни, конкретни и категорични резултати в полза на програма САПАРД, на ИСПА. Единственият неуспех е програма ФАР - невъзстановяването на акредитацията на двете агенции. По еврофондовете моята молба е да сме наясно, че резултатът показва огромен скок и положителна промяна по работата по еврофондовете през последните месеци. От сключени договори за 73 млн. лв. към края на юни към края на декември са 1.78 млрд. лв., което е колосален скок. Имаме много голям напредък по отношение на ясни и категорични правила на работа и засилване на контролните механизми. Имаме голям напредък по осигуряване на информация и прозрачност на процеса. И една коренна и положителна промяна в диалога с ЕК и в конкретния случай и с ГД ОЛАФ. Затова твърдя, че работата с еврофондовете за българското правителство е един успех за последните месеци.

- Така е, но заради спрените пари по ФАР имаше доста неприятни емоции. Сега годината започна с газова криза. Смятате ли, че правителството в някакъв момент изпадна в паника?

- Изобщо не може да се говори за паника. Напротив, смятам, че правителството, както юли месец прие суровите санкции на Комисията, намери най-адекватното и добро решение за реакция с предприети ясни административни, структурни, информационни, контролни и всякакъв друг тип мерки, които дадоха резултати, така и в момента в тази съвсем изненадваща криза с газа българското правителство реагира изключително адекватно, точно и бързо. Както във вътрешен план - с най-бързи реакции за осигуряване на отопление приоритетно за заведенията от социалната и здравната система и гражданите. Правителството реагира изключително адекватно и във външнополитически план с молба за своевременна реакция и от ЕК.

- Това са може би най-големите стресове, които преживява правителството. Смятате ли, че то вече има много ясна програма какво му предстои оттук нататък?

- Абсолютно да. Първо, че правителството както по еврофондовете имаше една много ясна политика, която даде резултати, така изпреварващо реагира на "вносната" финансова криза, която за съжаление се отразява на реалната ни икономика. Знаете, че има пакет от мерки. Кризата с газа е трето предизвикателство, при което българското правителство показва завидна организационна и адекватна реакция.

- Дали 70 км газова тръба, която трябва да ни свърже с газопровода Гърция-Турция-Италия и за което искаме финансиране от ЕС, може да бъде изградена по оперативна програма, или това ще бъдат целево заделени пари от Брюксел?

- Трябва да се прецизират нещата и да се знае, че тези 5 млрд. евро, които в последните часове се движат из публичното пространство, са средства, свързани с програмата на ЕС "Климат и енергетика" и ние сме поискали от тези средства да получим финансиране за проекта. Тези средства са извън еврофондовете и не са свързани с която и да е оперативна програма.

- За добрите неща е по-лесно да се говори. Да поговорим за слабите места на властта, които виждате вие като вицепремиер.

- Малко и недостатъчно се говори за добрите страни. Но щом трябва да говорим за слабите места, мога да говоря на първо място за слабите места в управлението на еврофондовете. В момента точно с това се занимавам. В тези 6 месеца трябваше да навлизам, да се уча, да гася пожари, да се оптимизират контролни механизми, да се правят проверки. Беше драматична и сложна ситуация. Но какво показват анализът и изводите? Моделът, който работи в България, е несъвършен и има нужда да бъде прецизиран и оптимизиран. Има различни варианти. По-радикалните са за цялостно централизиране на системата, което според мен е абсолютно невъзможно да бъде приложено преди изборите. Смятам, че различните варианти, които сега се готвят, трябва да бъдат обсъждани в правителството и в коалицията. Колкото по-радикален е един модел, толкова повече трябва да бъде предложен на вниманието на следващо правителство и то да прецени промяната, тъй като големи промени се правят в началото на мандата на един нов кабинет. Възложила съм на няколко екипа да работят за това как на базата на сега съществуващата система тя да бъде оптимизирана. На първо място слабите места са в начина на подготвяне на тръжната документация. Там могат да се залагат субективно едни или други условия и по този начин търгът може да бъде манипулиран. Все още недостатъчният административен капацитет и понякога недостатъчната ангажираност на министрите са също някои от слабите места.

- Това означава ли, че едно централизирано звено би могло да провежда всички търгове по програмите?

- Изобщо не коментирам в момента това, защото съм съсредоточила вниманието си върху сега съществуващата система. По-радикална промяна трябва да се обсъжда допълнително, както казах. Друго слабо място са правилата за действие на оценителните комисии. В момента аз нямам никакъв поглед върху тях. Няма унифицирани правила за назначаване на тези комисии. Важно е какъв е съставът им, като целта е те да работят при много голяма прозрачност. Третият важен момент е достатъчната информация, която се подава на потенциалните бенефициенти. Слабо място е работата на одитната ни система. Голям въпрос е как да се гарантира взаимодействието между оперативните програми.

- Пристига мисия от дирекция "Разширяване" в ЕК. Готови ли са двете агенции по ФАР с прегледа на проектите и списък на тези, които са в нарушение?

- На 12 януари идва първата проверка за оценка на проектите по замразените плащания. Очаква се одиторската мисия да бъде проведена в края на януари и началото на февруари. В момента изпълнителните агенции и службите на националния ръководител работят по тази задача. Тъй като става дума за замразените проекти за 323 млн. евро и имаме ли шанс да ги размразим, отговор на този въпрос ще има едва след края на техническата мисия. Трябва да сме наясно, че проекти на стойност 197 млн. лв. са сключени до юни 2007 г., когато всички проекти по ФАР са стартирали със санкцията на тогавашната Делегация на ЕК.

- 2009 година е изборна. Дали нови проблеми с еврофондовете няма изцяло да се припишат като негатив на БСП?

- Не знам защо пак нещата се завъртат около негатив. Периодът от 1 януари 2007 до юни 2008 г. е достатъчно разнищен с предприсъединителни програми и са ясни натрупаните пасиви, грешки и нарушения. Това не са пасиви на БСП, а на няколко министерства и те са ясни. От юни насам продължавам да твърдя, че може да се говори само за цялостна промяна в начина на управление на еврофондовете в посока по-строг контрол, повече прозрачност и ускоряване на процесите. За успех. И той не е само на БСП.

- Предстои проверка на дирекция "Регионално развитие" и най-ключовото място се оказва новата пътна агенция. От създаването й досега получавали ли сте въпроси или несъгласия от Брюксел за начина на организация и работата й?

- Една от най-тежките задачи за мен и правителството беше тотално преструктуриране на ФРПИ в НАПИ, пълна смяна на ръководния състав. Смятам, че след всички положени огромни усилия тази агенция е на добър път и трябва да се достабилизира административният й капацитет и да се навакса забавянето. Ежеседмично се занимаваме с работата й. Очакваме след проверката дирекцията да изкаже мнение по сигурността и стабилността на НАПИ.

- Спокойна ли сте за тази проверка?

- Като всяка проверка това е вид изпитание. Трябва да свикнем, че такива проверки ще бъдат постоянна практика. Има процент изненади, които могат да бъдат сервирани. Но да ви припомня, че в системата на фондовете по щат работят към 2700 души и трудно е да мога да дам 100% гаранции за всички.

- Появиха се информации, че Брюксел ще следи онлайн строежа на автомагистрала "Люлин". Възможно ли е този метод да бъде приложен и на други места - например да се следи онлайн работата на чиновниците в еврозвената или подписването на важни и скъпоструващи договори по проекти?

- Магистрала "Люлин" е достатъчно проблемен проект. Там предложението е на НАПИ - да бъдат сложени камери и да бъде наблюдавано практическото изпълнение на проекта. Аз лично приветствах тази идея на г-н Янков. ЛОТАР системата, която въведохме, е също не само прогноза, но и онлайн проверка. На мен не ми трябват камери, за да следя строежа на "Люлин". Тези камери трябва да са при г-н Янков и министър Мутафчиев.

- И за програма САПАРД ли не ви трябват камери, за да следите какво точно се случва, защото там през последните месеци нещата не вървят?

- Не се определям като полицейски надзорник над оперативните програми. Трябва всички министри и управляващи органи да носят съответно своята отговорност и не смятам, че с контрола от камерата ще постигнем нужния ефект.