Почти банкрутиралата страна Украйна и доста замогналата се вече страна Русия се изпокараха за газа на втората и цената му за първата. Ние изпатихме.

Оказахме се в положение диван чапраз, в положение на смутено потриваща ръце персона, когато единственото решение е търпението. Примерно, да чакаме Украйна да банкрутира напълно или Русия да забогатее толкова, че да реши да си подарява газа на света, включително на нас. Можехме да чакаме дълго и тъжно.

Защото Украйна нямаше да добанкрутира - сланина, чернозем и жито тя си има, а нейните селяни - виждал съм ги, са устойчиви, невзискателни и издръжливи като товарни коне.

Русия пък няма да се замогне дотам, че да пуска газ безплатно. Освен това явно може да си позволи да губи пари от непродаден газ и пак да е далеч от банкрута.

Ние обаче не можем - нас уж задаващата се само с пеша на сетрето си Световна криза можеше да ни събори отведнъж, като хищен върколак. И то откъдето не я чакахме - не от банките на Уолстрийт, а от източните тръбопроводи.

Но защо тъкмо нас погледна с най-парализиращия си поглед това чудовище, подобно на оня Гоголев Вий? Защо ни се натрапва чувството, че тъкмо ние сме



най-заблеяната овца в стадото на ЕС,



най-кьопавата антилопа, най-непредвидливото хайванче?

Тази роля ни омръзна, а изглеждаме като създадени за нея. Я си представете, че в световния политически театър раздават 4 роли - за Постоянен шериф, Първи любовник, Екзотичен бандит и Вечен карък. И се явим примерно заедно с Франция, Колумбия и САЩ... Според способностите и суратя си мигом ще бъдем оценени, вие знаете как.

А защо, питам аз, коя кривогледа орисница ни ориса така?

Защо Румъния и Полша си имаха запаси, защо Гърция си купува газ и от другаде, защо Словакия взе решение да си пусне атомния реактор в Бохунице, при това, забележете, без да пита ЕС дали може, а нашите предприятия си нямаха двуседмичен запас, пък мазута взехме да го возим едва като се смръзнахме?

Проблемът не е в липсата на предупреждение, а в управленска немощ на всички нива.

Изобщо най-простичко управниците в света можем да разделим на два типа, според отношението им към делото. Бих ги нарекъл условно биолози и инженери.

Биолозите са по-склонни да гледат на хората си като на стадо. Те се грижат за сеното и топлото, и следят стадото да се множи. Понякога немилостиво трепят по-непослушните животни, а другите през това време - е, не се вдигат на бунт. А продължават да дърпат каручките и да се множат. Китай прилича на такава ферма.

В голямата руска страна управниците също някак се моделират по този принцип. Харесва ли ни, или не ни харесва това, но така е. Там обичат да имат чобанин, която да се грижи за биологичното добруване на вида, и нещо повече - да дава на този вид чести порции от чувство за значимост и величие.

Неслучайно през една от най-репресивните за СССР година - 1936, се създаде радостната песен - "Широка страна моя родная... я другой такой страны не знаю, где так вольно дышит человек..." (Лебедев-Кумач и Дунаевский я написаха, после с нея "за великую родину" умираха по фронтовете с хиляди. По същото време такива като Манделщам вегетираха и също загиваха като скотове - по лагерите.)

Парадокси, но



кой как се управлява е и негова работа,



дори - най-вече негова.

Другите управници, в страни с шлифовани цели векове противоположни групови интереси, се държат по-скоро като инженери. Те знаят какво може да ги свали от власт, и много внимават да не му обезпечат масовост. Осигуряват резервни части за обществения механизъм, оборудват се с бушони и екипировка, (включително коли със сълзотворен газ).

Където подозират, че може да се скъса, турят материал с повишена якост, а където е възможно при авария, природно бедствие или съседска глупост да зине грозната паст на дефицита, приготвят складове, неприкосновени запаси, хранилища...

Сенаторът Дж. Съливан миналата година публикува данни за ресурсите на САЩ, според които само шелфът по крайбрежието на Аляска съдържа 27 милиарда барела нефт и 132 трилиона кубически метра природен газ. Повечето от тези благини там си ги пазят за после, а сега гледат да вземат каквото може от други, близкоизточни дестинации, макар гарнирано с пукотевици.

Нашите управници по природа и манталитет са от първия тип, по принуда и мимикрия са от втория, а всъщност не ги бива нито за първия, нито за втория.

Те са управници



от типа "подуправител" на СПА-център,



където с прилежание, послушание и тихо, макар и с постоянно покраднюване, можеш да си изкараш в рахат до пенсия.

Нашите управници са свикнали, ако управителят ги хока защо няма два пешкира, да оправят нещата с "па тука си беха вчера", или с цаливание на ръка, ако онзи много се налюти.

Затова диалогът ни с Евросъюза е следният: той сочи с пръст, че пешкирите, за които отговаряш, са намалели, а ти тичаш да му оправиш маншета на ризата, и да му махнеш косъмче от ревера...

Той ти вика - събираш в басейна престъпници, бе, как може! А ти хихикаш и обещаваш - аа, те ще се обръснат, началство, не им връзвай гарез... Това шурето и брата бе, те какво, като съм подуправител, да не се къпят ли?

Единственото им оправдание е, че от нас се вземат, откъде другаде.

Ама пък то такова оправдание, че ни втриса направо, като пред огледало в кошмар.