Стамен Тасев е изп. директор на Българския форум на бизнес лидерите. Беше зам.-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски. Завършил е статистика в УНСС и публична администрация във Висшето училище за подготовка на кадри за държавната администрация "Джон Ф. Кенеди" в САЩ. Работил е в НСИ, в големи международни компании, бил е и консултант към ЕБВР.



- Г-н Тасев, защо според Вас се наложи като практика данъчните само да обявяват грандиозни проверки, а от тях да не излизат никакви резултати? Преди месеци започнаха ревизии на 2000 българи за разминаване на доходи и имущество, а още няма обявени резултати. Не знаем какво става с проверките на футболните клубове, нито пък за имотите на Ахмед Доган.

- Няма обявени резултати по две основни причини. Липсва добра координация между органите и има слабости в процеса на подбор на лицата за проверка. Второ, служителите, натоварени с извършване на проверките, не са достатъчно защитени и ги е страх от лицата, които проверяват. Страх ги е и от началниците им - да не засегнат техни приближени. Затова е по-лесно да се занимават с много на брой дребни случаи и беззащитни субекти. Случаят с многото вещи лица от Бургас, които панически избягаха, е само един от хилядите примери на страх. Това обстоятелство обяснява защо анкетите показват висока честота на корупционни прояви, а оплакванията от граждани и фирми клонят към нула. Най-неприятно е обаче, когато контролните и правоохранителните органи изпълняват наказателни поръчки. Надеждата ми беше, че ДАНС ще разчупи нещата, но лекотата, с която се сменят ключови хора, няма как даде увереност и сигурност на служителите там.

- Да разбирам ли, че не очаквате сериозни резултати от проверката на Ахмед Доган и на спортните клубове?

- Не очаквам. След като не може да бъде установен ред в движението по пътищата, което е елементарно, как ще бъде установен ред в едни много по-сложни отношения?

- Как си обяснявате протакането от страна на родните данъчни на разкрития по международната афера "Лихтенщайн". Куп западноевропейски държави за няколко месеца осъдиха бизнес магнати за укриване на данъци в Лихтенщайн, а в България повече от половин година твърдим, че още не сме получили от Германия данните с имената на лицата от България и банковите им сметки в Лихтенщайн.

- Разликата между тези европейски държави и България е не, че там няма корупция и данъчни нарушения, а че там се действа бързо и ефикасно. При нас се гони за дребни неща малкият човек, а за големите нарушители се чака да мине давност. Забелязвал съм в началото на прехода няколко суперлуксозни коли с лихтенщайнска регистрация из София и е твърде вероятно да имаме принос в международната афера. Влиянието на наши бизнес среди вече вероятно е обхванало и Брюксел, но не вярвам то да е поставило в каквато и да е зависимост германските власти. Дори швейцарците започнаха да дават данни за банкови сметки, защото разбраха, че банковата тайна превърна швейцарските банки в топло гнездо за не един или двама международни мошеници, както и за български такива. Информацията, ако е надлежно поискана, за минути може да бъде доставена. Поискайте интервю с посланика на Германия и настоявайте да съдейства за получаване на информацията.

- Докато бяхте зам.-министър, имахте ли информация каква част от големия български бизнес е регистриран в зони, известни като "данъчен рай"?

- Поради криворазбрана демокрация у нас бяха абсолютизирани институтите на банковата, търговската, митническата и, разбира се, и данъчната тайна. Това създаде за престъпния свят условия, близки до "рай". По тая причина нямах достъп до индивидуални данни. Препоръчвам на в. "Сега" да поиска справка от Агенцията за приватизация и ще се изненадате колко от родните приватизатори идват от близки и далечни острови, привилегировани в данъчно отношение. Въпрос на време е кога тия острови ще престанат да са "данъчен рай". САЩ вече се усетиха и няколко десетки хиляди американци няма да си крият доходите там. Интересно защо Европа е толкова великодушна и търпи във и около себе си подобни перачници.

- На кого според Вас са изгодни въпросните тайни, които фактически пречат на всякаква публичност в действията на данъчни, митнически органи, банки и др.?

- Честният данъкоплатец не се страхува, че декларацията му ще стане обществено достояние. Сегашният режим на тайни е в полза на онези, които има какво да крият. Прозрачността, за съжаление, отсъства от българската демокрация, а точна тя би показала кой колко струва. Вас не Ви ли притеснява небрежността в имотните декларации на нашите избраници и управляващи, която показва отношението им към прозрачността. Опитайте се да получите персонални данни за доходите на висшата администрация, получени от заплати, граждански договори и бордове, и ще видите на какъв камък ще попаднете, а не би следвало да има тайна в това, нали? Човек крие неща, от които го е срам или страх, а Ваше задължение е да ги вадите наяве. В САЩ данъчните декларации на държавните служители от много по-ниски нива стоят в интернет, че даже и на някои банкери станаха известни бонусите.

- Има ли механизъм, по който да се намали политическият натиск върху данъчната администрация?

- В това отношение нещата не са се променили от началото на 90-те години насам и не мисля, че ще се променят. Защото властта не иска хора, които честно да защитават националния интерес, а иска послушни и удобни хора. Кой данъчен, митничар или прокурор ще тръгне да се бори с някой престъпник, който го има на приятелски снимки с хора от президентството, от министерския съвет или парламента? Няма я увереността, че ще бъде защитен той, а не престъпника.

- Според Вашия анализ какво се случва в митниците в момента? Направиха се редица персонални промени, но това дали гарантира ограничаване на измамническите схеми на високо ниво в системата? Заговори се дори за "касиер на властта в митниците".

- Нямам непосредствени впечатления за работата на митниците и новото ръководство. Надявам се персоналните промени да не са на лична или друга непрофесионална основа. И отново в тайна беше забулено както освобождаването на Асен Асенов, така и на заместниците му, което не е нормално. Възможно е все още някъде да има случаи на "вдигнати бариери" и подобни, ако се съди по изобилието и цените на стоки, продавани по селски пазари, на улицата, по домовете и т. н. Схемите биха се намалили, ако мерките са адекватни.

Трябва да се въведе т. нар. право на първа опция. Това означава държавата и общината да имат право да изкупят стока, която на границата е декларирана по невероятно занижени цени. И аз съм виждал внос на електронни часовници по 15 ст. Подобна практика трябва да се въведе и при жилищата, когато е видно, че продажната цена е нереална. Друга любопитна подробност е, че всички съседни нам страни на границите си имат скенери за камиони, а само ние нямаме. Мислите ли, че е случайно или поради недостиг на средства? Не е това, защото американските и германските скенери са скъпи, но китайските, които са с добро качество, са между 2-3 млн. долара. Съдържанието на всеки контейнер, веднъж снимано, остава в архива и лесно може, дори при проверка след време, да се установи, че внесената стока не е била картофи, а обувки, или че не са изнесени ризи на ишлеме, а само празни кашони. Не знам кой и къде е касиер, но през аерогара София често излизат суми в брой от порядъка на стотици хиляди евро.