През последните 15-ина години имаше поне пет много шумни напъни за вкарване на електроника в процеса на гласуване. Имаше времена, в които аха да ни разрешат да гласуваме по интернет, но накрая все нещо се прецакваше.

Онзи ден първият секретар на ЦК на БКП, която и в момента е присъдружна организация на БСП в Коалиция за България - Александър Паунов, предложи да се въведат машини за гласуване.

Щом става дума за въвеждане на техника - с две ръце сме "за", па макар и идеята да идва от марксист-ленинист. Дългата борба с хората и техниката отдавна е показала, че по природа



компютърът е по-малко корумпиран



и с него може да се разбереш.

Но имам известни съмнения, че комунист може да дигитализира изборите.

Като слушам как Паунов описва бъдещата българска машина за гласуване, веднага разбирам, че някой е светнал другаря за индийския опит в това отношение. "Машините за електронно гласуване са елементарни и приличат на касови апарати. Партиите са подредени по номера и срещу всеки номер има бутон за гласуване", казва той. Това е чудесно. От 2003 г. Индия, най-голямата демокрация в света, гласува на избори с електронни машинки без монитор - точно като описаните от Паунов. Машинките са елементарни - панел за гласуване и панел с процесор, свързани с пет метра кабел. С тях спокойно се оправят неграмотни, могат да гласуват по 5 души на минута, могат да работят на батерии, с въвеждането им изчезват недействителните гласове, значително по-евтини са от машините за гласуване, които се използват в САЩ, Швейцария и Бразилия - първата страна в света, която изцяло дигитализира изборите си.

Много неща обаче показват, че



другарят Паунов тотално не е наясно с материята



и заради това идеята му куца.

Първо - Паунов не е наясно за цената. Най-евтината машина за гласуване - индийската, струва около 115 долара. В България има около 12 000 избирателни секции, в които трябва да има машинки. И задължително трябва да има резервни, щото с техниката всичко става. Кой ще финансира това? Бюджетът не е предвидил такъв разход. 2.7 млн. долара ни трябват, ако искаме да минем с индийските избирателни машини.

Второ - Паунов трябва да си изясни, че най-евтините изработки не са приложими в България. Индийската система за гласуване позволява на избирателя да даде глас максимум за 4 по 16 партии - 64 партии. Както правилно отбелязва самият Паунов, на местните избори тук имаше 93 партии и коалиции.

Но Паунов така или иначе не предлага най-евтиното - той иска машинката да пуска и бюлетини... Той иска вотът да бъде дублиран - да гласуваш на машинката, тя да разпечатва бюлетината с гласа ти и накрая да пускаш бюлетината в урната! Защо? Дори и в Индия, нито пък и в Бразилия не се предвижда дублиране на вота - машините за гласуване са с валидиран софтуер, който преди изборите е минал през одобрението на специалисти и партийци.

Четвърто - според Паунов, основно предимство на електронното гласуване ще бъде невъзможността за фалшифициране на вота в секционните комисии.



Това твърдение е доста смело



Всички изследвания в САЩ например показват, че колкото по-проста е техниката на гласуване, толкова по-ниска е вероятността от фалшификации. В САЩ гласуват по пет различни начина и най-сигурният си остава - с бюлетини.

И не на последно място - всичко стана ясно, когато Паунов обяви, че България ще е първата страна в ЕС, която ще гласува с машини. Това, разбира се, въобще не е така. Преди 15 години Холандия въведе такива машини и сега 90% от вота минава през тях. През 2005 г. близо 2 млн. избиратели дадоха гласа си през машина за електронно гласуване на изборите за Бундестаг.

Не масово, но машини за гласуване се употребяват в Швейцария и Норвегия. В САЩ с хартия гласуват само в североизточните щати - Мейн, Ню Хемпшир и Вермонт, май. В щата Ню Йорк гласуват все още с lever machine - механични апарати, които не са се променяли от 116 години. Останалата страна гласува със сканиращи машини, с докосване на екрана или с перфокарти.

С две думи - идеята за преминаване към гласуване с машини е изключително добра. Но тя няма как да се реализира за двата национални избори, които ще правим тази година. За 6 месеца България не може да премине към такова гласуване, дори и това да ви го е обещал лично Владимир Илич Ленин. Навсякъде по света това е процес, който трае няколко години. У нас няма нито пари, нито подготовка за друго, освен за експериментално гласуване в няколко общини, и то с готови продукти, доставени от чужбина.

Всички останали комунистически приказки от рода на - нашите фирми имали достатъчно капацитет да направят бързо машини за гласуване, показват къде е скрита болката на БКП - едни наши фирми да направят едни наши машинки, за които да плати бюджетът. Но тъй като дори и комунистите не искат да прецакат изборите с набързо сглобени машинки, щяло да се гласува и с бюлетинки. За всеки случай...

Абе, дайте да гласуваме и да ни мажат пръстите с мастило. То и такава идея се въртеше в парламента преди години...