Петимата живи от 12-те "дисиденти", които покойният френски президент Франсоа Митеран покани на историческа "закуска" преди 20 години, се събраха вчера, за да си спомнят първия външен тласък за демократичните промени в България. Както са седели на 19 януари 1989 г. около масата в резиденцията на френския посланик Етиен дьо Понсен заеха местата си Желю Желев - първият демократично избран президент след промяната, кинорежисьорът Анжел Вагенщайн, философът и бивш министър на образованието проф. Николай Василев, художникът Светлин Русев и журналистът и главен редактор на вестник "Култура" Копринка Червенкова.

За събитието дойде бившият френски външен министър Ролан Дюма, който придружаваше Митеран през 1989 г. Поканена бе еврокомисарят Меглена Кунева. Столът на тогавашния френски президент и на починалите седмина дисиденти останаха свободни.

"Тогава имахме илюзии, че нещата по-лесно и по-бързо ще поемат по правилна, конструктивна пътека", отбеляза режисьорът Анжел Вагенщайн. "Посещението на Митеран даде кураж на тези, които искаха да се изправят срещу тоталитарния режим", заяви бившият президент Желю Желев. Значението на "закуската" бе обсъдено и на колоквиум в БАН.



ПОГЛЕД ОТВЪН

Запитан как намира България две десетилетия по-късно, Ролан Дюма дипломатично отвърна: "Интересна държава в развитие". "Бяхме тук с президента на Франция и единственото ни притеснение беше как ще извадим България от комунизма. Позволявам си да мисля, че съм направил нещо за България и двадесет години по-късно искам да видя докъде сте стигнали", посочи той.