Не всеки е създаден за войник - независимо от порочната практика в миналото младежите да се карат насила да служат в армията в разцвета на годините си. Повечето въоръжени сили в наше време по света залагат на професионално обучените войници, които са добре платени и по-ефективни от наборните кадри.

Независимо от това ужасите на войната могат да накарат и най-коравия мъж да не издържи и да дезертира. Военните в целия свят са непреклонни и това се наказва сурово, във военно време дори със смърт. Тяхната логика е обяснима - без дисциплина няма армия. Независимо от това хиляди войници са дезертирали от армията на САЩ през последните шест години заради касапниците в Афганистан и Ирак. Преди две години Пентагонът дори разсекрети тяхното количество, като броят им се оказа шокиращите



8000 души, предимно дезертирали от Ирак



Оттогава нещата се били подобрили заради "нормализирането" в близкоизточната страна, където всеки ден има атентати и жертви.

Независимо от това американските военни продължават издирването на дезертьорите, защото това е рекорд на техния брой от Виетнамската война насам. Както и тогава, много бегълци сега избягали в съседната на САЩ - Канада, като според неофициални данни броят им варира от 200 до 1000. Няколко десетки от тях дори са подали официални молби за предоставяне на политическо убежище. Изборът на тези хора е заради виетнамското наследство на Канада, когато по време на войната между САЩ и Северен Виетнам (1964-1973) около един милион американци се отклониха от военна служба, между които и бившият президент Бил Клинтън. И докато едни изгаряха своите повиквателни, други търсеха спасение на север, в Канада. Причина за това беше тогавашната политика на правителството на канадския премиер Пиер Трюдо, който осъждаше Виетнамската война и обяви страната си за



"убежище от милитаризма"



Тогава американските дезертьори бяха посрещани буквално с цветя и разтворени обятия. Общият им брой достигна около 50 000 души, като почти половината още живеят там. Именно тези ветерани в момента са най-активните помощници на новото поколение дезертьори от САЩ.

А наказанията за дезертьорство започват с позорно изгонване от редовете на армията, военен трибунал и различни ефективни присъди със затвор. Най-високото наказание е смъртна присъда, която рядко се издава.

Адвокатът от Торонто Джефри Хауз разказа историите на няколко дезертьори. Само двайсетина души живеят "открито" в Торонто, но гледат да скрият миналото си. Голяма част от тях живеят в постоянен страх да не бъдат разкрити и са много депресирани. Един от тях е 23-годишният Кристиан Кярк, който въобще не бил чувал за войната в Ирак, когато през декември 2004 г. се записва в корпуса на морската пехота на САЩ. "Военните ми обещаха, че след армията ще ми платят обучението", разказа Кярк.



Те му обещали невероятно приключение,



което обаче се превърнало в кошмар. "Корпусът е много елитна част, но там гъмжи от различни расисти и ако си по-различен, веднага си изяждаш боя", припомня си младежът. Когато през 2005 г. военният полицай Кярк получава заповед да се отправи в Ирак, той без много да му мисли взема първия автобус за Торонто. "В моите планове не влизаше да умра за Буш", оправдава се той.

"Много от тези младежи са изплашени, когато пристигат от малки провинциални градчета в Америка и попадат в метрополии като Торонто", разказва 63-годишният Ли Заслофски - бивш дезертьор от Виетнам и координатор на асоциацията War Resisters Support Campaign, основана през 2004 г. Същата година много шум се вдигна покрай случая на Джереми Хинзман, който отказал да се върне да служи в Афганистан и поискал да получи статут на беженец. След това последвали десетки подобни молби до канадските власти.

Днес ситуацията е коренно различна от времената на Виетнамската война. "Тогава младоците постъпваха в университетите, за да се спасят от казармата. Сега те се записват в армията, за да имат пари да учат", констатира Заслофски.



Първите молби на новите дезертьори



били отхвърлени, след което започват дълги съдебни битки, които стигат до федерални съдилища и дори до Върховния съд на Канада. Общественото мнение подкрепя дезертьорите, но консервативното правителство на Стивън Харпър не е готово да им предостави политическо или друго убежище, за да не влоши отношенията си със САЩ. Миналата година канадските власти дори арестуваха трима американци, които отказали да служат във Виетнам през 1968 г., по искане на властите в САЩ. Целта на Отава е да сплашат новите им събратя дезертьори да кротуват в Канада и да не се показват в медиите и политическите кръгове. Според адвоката Джефри Хауз възможно е повечето подобни задържани да получат убежище заради традиционните пацифистки традиции сред канадците.

През ноември м.г. Канада обаче отказа да предостави убежище на Кимбърли Ривера, която служила в Ирак като редник през 2006 г. и година по-късно решава да избяга на север заедно с мъжа си и трите им деца. Според решение на канадските власти тя ще бъде екстрадирана на 27 януари в САЩ. Преди нея първият предаден по този начин американски дезертьор стана Робърт Лонг, който бе прехвърлен на американските власти през юли м.г. По-късно той бе осъден на 15 месеца затвор, след като се призна за виновен за дезертьорство. Той се превърна преди това в център на противостояние между парламента, който подкрепя либералните отношения към подобни бегълци и безкомпромисния кабинет на Харпър. Палатата на общините дори прие препоръчителна резолюция, която призова правителството да позволи на дезертьорите



да останат на територията на Канада



Тя обаче няма задължителен характер и е игнорирана от управляващите. Правителството настоява, че дезертьорите не са успели да докажат, че при завръщането им в САЩ ще бъдат обект на преследване. Редица министри отбелязаха, че за разлика от войната във Виетнам сегашните дезертьори са постъпили доброволно на военна служба и че те ще следват закона, а не "емоциите" на депутатите.

Заради тези последни развития на ситуацията още един войник на САЩ реши да търси помощ и убежище, но този път в Европа, и по-конкретно в Германия. Чернокожият Андре Шепърд служил в Ирак от септември 2004 до 2005 г. като бордови механик на хеликоптер. Той дезертирал през 2007 г. и се заселил в Германия с надеждата да получи политическо убежище, тъй като тя се обявява против американското присъствие в Ирак. Той заяви, че повече не издържал на условията там, на постоянните престрелки и атентати. Шепърд, като повечето си събратя по съдба, смята войната в Ирак за незаконна, защото Джордж Буш излъгал за оръжията за масово поразяване, които бяха причина тя да започне. По думите на Клаудия Мебус, представител на Министерството на имиграцията на Германия, това вече е вторият случай, когато американски войник моли за политическо убежище във ФРГ. Първият дезертьор, който сторил това, по-късно оттеглил молбата си. Това само показва, че подобни случаи е възможно да се случат в бъдеще и в други европейски страни.