Вероятно има хиляди дефиниции на това що е то управление, как се стига до него, как се реализира и т.н. Със сигурност обаче да управляваш, означава да имаш идеи, да имаш воля да ги реализираш, да вземаш решения, понякога непопулярни и продуциращи конфликти в собствената ти партия. И най-важното - ако искаш отново да управляваш, да носиш ползи на избирателите си тук и сега, а не в светлото бъдеще.

Вече близо 4 години, вместо да ни управляват, управляващите само се оправдават. А завършените магистрали, по-достойният живот и прозрачната държава си останаха единствено в сърцето на премиера Сергей Станишев. На всички конкретни обвинения, които получава за безпринципност, корупция, некомпетентност, несвършена работа, властта отговаря с разнообразни виртуални обяснения. Когато през 2005 г. БСП и НДСВ бяха упреквани, че коалицията помежду им е несъвместима с предизборните им заявления, те се оправдаваха с предстоящото членство в ЕС и изискващото се за него стабилно управление. Понеже им беше за пръв път, оправданието донякъде хвана дикиш. Криво-ляво добутахме до ЕС и това май е единственото положително нещо, случило се в този мандат. Опитите на Сергей Станишев обаче да си го припише едва ли не като лична заслуга, обяснявайки, че той ще остане в историята като премиера, подписал договора със съюза, са смешни. Влизането ни в ЕС бе един 10-годишен процес, в който неговото правителство се включи съвсем накрая.

Ако БСП и НДСВ бяха искрени, че правят коалиция само за да не се провали влизането ни в ЕС през 2007 г., то те на 1 януари същата година трябваше да прекратят съвместното си съществуване. Вместо това обаче те си измислиха ново оправдание - първите години на членство са много важни и политическата стабилност (разбирай - ние да сме на власт) е необходима за България като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Шлагерът на тройната коалиция, артикулиран отчетливо от Доган и компания, бе "да превърнем еврочленството от формално в реално". Това си останаха само празни думи, защото ЕС ни спря всички пари, които можеше да ни спре. Мнозинството обаче веднага реагира с ново оправдание - нови сме, аджамии сме, и други страни са имали и сега имат подобни проблеми и т.н.

За следващите две години еврочленството ни се формализира отвсякъде. А имиджът ни в Европа май е по-лош от времето, когато бяхме кандидат-членове. И най-голямата отговорност за това е именно на сегашното правителство. Станишев така и не се освободи от министрите, отговорни за спрените еврофондове. А по-нисшите чиновници, виновни за запора, бяха уволнени, по-точно изпратени с благодарности, след сериозен натиск във и извън страната. Някои от тях, като шефа на пътния фонд Веселин Георгиев, впоследствие станаха клиенти на Темида. Но не се е чуло Станишев да се разграничава от благодарностите за добрата му работа. А регионалният министър Асен Гагаузов, един от тези, които премиерът така и не уволни, продължава да говори за изключителните качества на Георгиев.

Така или иначе обаче, трусът бе сериозен. Виждайки, че нещата излизат от контрол, управляващите си измислиха ново оправдание - нямаме алтернатива. Това наистина е сериозен минус за опозицията, но няма как да бъде приписано като плюс на мнозинството. И въпреки че би могло да бъде разглеждано като признание за некадърност - не ни бива, ама други няма - управляващите все още продължават да повтарят това си оправдание. Истината е всъщност, че в политиката алтернатива винаги има. И колкото по-грозно е управлението, толкова по-уродлива е и алтернативата му. Ако не вярва, Станишев би могъл да обърне малко повече внимание на пълните зали, в които Волен Сидеров произнася своите пламенни слова.

Мина време и безалтернативността също се изтърка. Ресурсът от оправдания на мнозинството обаче се оказа неизчерпаем. Световната финансова криза дойде дюшеш на управляващите и отскоро те започнаха да обясняват своето наложително присъствие във властта с необходимостта България да се справи с последиците от нея. Смешното в случая е, че в началото на кризата от мнозинството твърдяха, че тя изобщо няма да засегне България. А сега изведнъж се нагърбиха да построят сала, който да ни прекара през нейните бурни води. Оправданието за финансовата криза винаги е гарнирано с обяснението, че за нея правителството не е отговорно. Да, поне за нея не е виновно, наистина.

Известно е, че ако някой иска да свърши работа, си намира начин, а ако не иска да свърши, си намира оправдание. И съвсем резонно възниква въпросът - след като 4 години само се оправдаваха за това и онова, управляващите, аджеба, свършиха ли някаква работа?