България няма да спаси спрени блокове в АЕЦ "Козлодуй", защото не е такава целта на управляващите. Историята показва, че когато някое правителство започне да се изказва за реакторите на "Козлодуй", никога не е било за тяхно добро. Все така си караме, откакто демокрацията се върти около тази заварена рожба на българо-съветската дружба. Само че сега има и съществена разлика.

Докато предишните правителства от 1991 г. насам си решаваха текущи проблеми чрез



предателства към централата,



сегашното се обслужва с нея чрез "спасителна" акция. На всички интересът е бил един и същ: да си откупят продължаване на властта, а съдбата на "Козлодуй" ги е вълнувала дотолкова, доколкото е можела да им бъде разменна монета.

По времето на Димитър Попов с нея се спекулираше, за да се отпуши западното финансиране на България, спряно поради мораториума върху плащанията по външния дълг, наложен от двете предишни правителства на Андрей Луканов. По инициатива на МААЕ правителството охотно се съгласи да преговаря за спешна помощ за подобряване сигурността на "старите" съветски реактори, които биха могли да бъдат заплаха и за Запада. Целта бе постигната. Западната финансова блокада бе пробита, като за "Козлодуй" бяха обещани извънбюджетни "безвъзмездни" помощи в неуточнен размер.

В резултат "Козлодуй" получи



политическия етикет "опасна АЕЦ",



без дори да е правена международна техническа експертиза. Кабинетът на Димитър Попов си отиде набързо и не успя дори да консумира обещаната помощ. През 1992 г. на политическия небосклон блесна за малко правителството на Филип Димитров, което не свърши нищо за "Козлодуй", освен че прозяпа как Г-7 взе назаем несправедливия етикет от МААЕ и го залепи върху политическата си присъда, че няколко атомни централи в Източна Европа не могат да бъдат осъвременени на разумна цена. Сред тях бе и "Козлодуй".

През 1993 г. правителството на Любен Беров се опита плахо да възрази, но подписа протокол за помощ от 24 млн. екю (разчетната единица преди еврото) срещу ангажимент за затваряне на малките блокове към края на десетилетието. То допусна важна грешка, като отказа да спре още през зимата първи реактор, за да бъде изследван от западни специалисти. По-късно през пролетта те се увериха, че по него не само няма пукнатини, както го набеждаваха, но е преосигурен с двойно по-дебел метален корпус. Никой не обърна внимание на резултатите, защото



сделката вече бе сключена



При Жан Виденов централата сякаш бе оставена на мира, но часовниковият механизъм, отброяващ дните й, продължаваше да цъка. Младият премиер, който съумя набързо да се постави в международна изолация, нямаше нито един симпатизант в Европа, от когото да поиска подкрепа за преразглеждане на незаслуженото демонизиране на "Козлодуй". Освен това той внесе кандидатурата на България за ЕС през 1996 г. и изпитваше неудобство да дразни Брюксел, когато започваше пазарлък дали страната да бъде включена в петото разширяване на съюза.

Иван Костов, когото мнозина смятат за първия предател на "Козлодуй", всъщност продължи започнатото от своите предшественици, като приведе обещаното от тях в действие. Той жертва първи и втори реактор чрез споразумение те да спрат през 2002 г. (след неговия мандат), за да започне присъединителни преговори и да отърве държавата от визовия режим на ЕС.

Животът на трети и четвърти реактор бе разсрочен за след 2002 г. и това си бе направо подарък за правителството на Симеон Сакскобургготски. Той почти без замисляне обеща да ги затвори през 2006 г., само и само да приключи по-бързо трудната преговорна глава "Енергетика".

Така България влезе в ЕС през 2007 г. с четири спрени реактора (малките от по 440 мгвт). Останаха й двата от по 1000 мгвт. Повече няма какво да се реже от "Козлодуй", за да се уреждат пазарлъци с Брюксел. Пък и Еврокомисията не иска да спираме други реактори. Тя настоява да арестуваме мафиотски босове и корумпирани партийни любимци.

Какво да прави сегашният премиер Сергей Станишев, като не може да жертва бандити и спонсори, заслужили недосегаемост още от зората на демокрацията? Много просто:



да шантажира Брюксел,



че ще пусне спрени реактори, ако Еврокомисията продължава да му извива ръцете. Така "спасяването" на "Козлодуй" би свършило същата работа за гарантиране на кабинетно спокойствие, както и жертването на реактори.

Освен това се задават избори. Брюксел само вреди на образа на Станишев с постоянното натякване как не отговаря на европейските критерии. Правителството вече знае, че няма как да използва евроентусиазма на избирателите за повишаване на собствения си рейтинг. Народът обаче милее както за ЕС, така и за "Козлодуй", защото от несправедливото затваряне на централата потърпевш е той самият. Оригиналното хрумване на Станишев е да противопостави "Козлодуй" на ЕС, за да спечели симпатии сред избирателите и да ги накара да не слушат критиците му. С един удар - два заека.

Разбира се, вироглавото поведение към Брюксел



може да донесе само негативи за България



- финансови и политически. Държавата вече плати тежка цена за влизането си в ЕС, но е на път да плати и санкция заради неспазване на присъединителния договор. Безгрижието на Станишев показва, че спокойно би записал тази санкция на сметката на народа, ако тя му гарантира оцеляване до края на мандата, а още по-добре - участие в следващо правителство.

След като руският газ потече отново към България, няма подходящи условия за пускане на спрян реактор, защото не само ще ни струва много скъпо (поне 1 млрд. евро като санкция, плюс политическа цена), докато пряката икономическа полза ще е 130 млн. лв., но и ще е за кратко (не повече от пет месеца, за колкото ще стигне остатъчното гориво). Дързостта на Станишев и особено на неговия енергиен министър Петър Димитров, който така и не се ориентира в газовата криза, може да послужи за надуване на мускули пред електората, но не и пред Брюксел. АЕЦ "Козлодуй" за сетен път ще бъде употребена за прикриване на управленска немощ, която е нормалното състояние на България през всичките години на прехода.