Управителят на Българската народна банка щял да бойкотира срещата на европейските лидери в Прага, ако не бъдат свалени клекалата със силуета на България от скандалната инсталация "Ентропа", която чешкият авангардист Давид Черни монтира миналата седмица в сградата на Европейския съвет в Брюксел. Това стана известно в сряда, когато се разбра също, че 280 български художници са подкрепили с нарочна подписка правото на своя чешки колега на свободен творчески изказ. Думата, която най-точно описва подобно състояние на едно общество, е ентропия. Във физиката този термин се отнася за разликата в енергетичните нива на едно тяло, а в по-широк смисъл понятието ентропия изразява нивото на хаоса в една система.

Има ситуации, в които човек, каквото и да направи, рискува да сбърка. Точно в такава ситуация се озоваха и официалните български власти, изправени пред творението "Ентропа: Стереотипи и бариери за разрушаване". Провокацията на Черни предизвика напрегнати контакти между между български, чешки и европейски дипломати, последвани от настоятелно искане за творческа ревизия на BG изображението. Всички европейски държави в инсталацията на чеха са иронизирани с повече или по-малко язвителност. Германия е представена с намек за свастика, Люксембург е обявен за продан, полски свещеници веят гей байрак, Словения е декорирана като унгарски колбас и т.н. Някои страни реагираха, както прецениха за разумно. Официалната българска реакция обаче се оказа прекалено шумна, излишно непримирима и почти толкова инфантилна, колкото и WC метафората. Заради тази реакция инсталацията "Ентропа" започна да обраства с допълнителни значения и символни атрибути, какъвто е черният перделик, загърнал макета на милата ни татковина в нощта срещу вторник.

Да се бунтуваш срещу художествен образ, независимо дали го приемаш, или не, е нелепо. То е



все едно Отело да твърди, че не е ревнивец,



а Шекспир е шарлатанин. Творението не спори с твореца. Със сигурност и нашият общ небесен творец търпи критика за някои детайли от мирозданието, но никой не се занимава да му търси сметка.

Скандалът малко напомня за конфузията около "Мита Батак" преди две години, когато една чисто академична теза, третираща механизмите на митологизиране в историята, срещна мъжествен и същевременно нелеп отпор от високи политически трибуни. Може да се открият известни паралели и с бунта на ислямския свят срещу датските карикатуристи по същото време. Причината за всичко това може да се нарече културна ентропия. Ако персоните, облечени от българския избирател във власт, имаха малко по-широки културни познания и интереси, ако по-често ходеха на изложби и общуваха с художници, те сигурно щяха да предложат и по-балансирана реакция на провокацията "Ентропа".

След като в началото на миналия век разруши класическата триизмерна перспектива, модерното (или постмодерно и хипермодерно) изкуство се зае с рушене на невидими граници и основната граница, която то руши, е рампата, т.е. границата между творбата и публиката, между сцена и зрител. Поради което често зрителят се оказва провокативно включен в играта на художника, той участва в неговия замисъл, следва сценария му и в крайна сметка, прави творбата му жива. Точно в тази роля се озоваха и българските официални власти. Модерното изкуство, бидейки "рушащо", е някак по условие и (само)иронично. То очаква разбиране за своята ирония, но охотно играе и с неразбирането.

Малко отклонение. Миналата година бях в Италия, където моите любезни домакини ме заведоха в луксозен ресторант край Венеция и там с изненада видях в мъжката тоалетна изящно порцеланово клекало почти като от инсталацията на Черни. После разбрах, че този тип тоалетни все повече се търсели, защото това била най-естествената, а поради това и най-здравословната поза при ходене по голяма нужда. Западняците живеят добре, иска им се да живеят дълго и за целта се грижат за здравето си по всякакви начини. В Япония клекалата също са масово разпространени. Класическо клекало беше монтирал и Августин Пейчинов в своя шикозен софийски ресторант "Ротисерия", където преди години Бил Клинтън яде гъши дроб, "за да се почувства като българин", както сам обясни пред журналисти. С други думи, изображението, предложено от Черни,



може и да не се чете като непременно и изцяло негативно



Едно по-нестандартно (и необременено от стереотипи) въображение би могло да припознае в системата от бели порцеланови нужници образа на загадъчна и екзотична страна, способна да внесе онзи здравословен хаос, от който уморената и отегчена от себе си Стара Европа има голяма нужда, за да се почувства жива. Примерно. Възможни са и други интерпретации - клекалото като клозетна класика с пулсираща модерност. В крайна сметка, образът е функция на реакцията, която предизвиква. В този смисъл лекотата, с която сами припознаваме родината си като турски кенеф, говори за някои наши ментални специфики и стереотипи. (Всъщност, че клекалото е тип "турска тоалетна", бе уточнено от самия Черни в брошурата към инсталацията, б.ред.)

Вероятно след време реакциите, които скандалната инсталация предизвика, ще бъдат оценени като по-стойностни и по-значими от самото произведение. Точно реакциите осмислят и защитават неговия художествен замисъл и в това отношение България прояви неподправена отзивчивост, за която чехът Черни дължи голяма благодарност. Културната ентропия в българското общество даде живот на "Ентропа".

Преди двайсетина години в едно есе Умберто Еко беше казал (не ми е подръка и ще цитирам по памет), че културата освен всичко друго е и право на скандал. Пречистващите енергии на скандала могат да се окажа полезни за взаимното опознаване и разбиране в голямото и подвластно на различни ентропии европейско семейство. Със сигурност полза от провокацията на Черни ще извлекат и производителите на т.нар. турски тоалетни. Вероятно те вече потриват доволно ръце и си казват: "Брей, каква магия било изкуството."