|
| Юрий Асланов |
- Г-н Асланов, президентът Георги Първанов призова за референдум за отварянето на 3 и 4 блок на АЕЦ "Колзлодуй", а парламентът вече взе подобно решение. Това обаче не вкарва ли правителството в капан, при положение че ЕК е негативно настроена?
- Решението на парламента е, че препоръчва на правителството, съгласувано с ЕС, да проучи възможността за отваряне. Аз съм убеден, че правителството, без съгласието на ЕК, няма да направи нищо по този въпрос. Самата идея за референдум е с минала давност. Референдум по въпроси за атомна енергетика не може да се проведе, тъй като произнасянето по такъв въпрос изисква особена техническа компетентност. Доколкото разбирам, както всички разговори в постмодерната действителност, и този е за пари. Трябва да се прецени внимателно дали тези 5 месеца, които реакторите могат да работят, ще компенсират загубите на бизнеса от газовата криза и разходите за затварянето им, които са доста големи. Миналият път ги плати ЕК. Общественото мнение обаче е убедено, че това е много важно и е въпрос на достойнство.
- Президентът лансира няколко предложения, по които обаче се разминава дори с БСП. Например, изборите да се проведат в един ден.
- В разногласията няма нищо лошо. Отношенията между президента и БСП не са такива, които да предизвикат война между институциите. Разногласията са с предмет различни гледни точки по много важни обществени въпроси. Що се отнася до проблема за изборите в един ден, аз лично, ако имах право да решавам от името на БСП, бих се съгласил. Защото това, което се предлага от НДСВ като един по-рационален режим по принцип, е разумно. То може да се приеме, но с твърдото разбиране, че за тези избори не може да влезе в сила. Затова се учудвам на популизма на НДСВ. Ако сега тръгне процедура за промяна на конституцията, тя не може да стане до 7 април, когато трябва да има насрочени избори и назначен ЦИК. Само между първо и второ четене задължителният срок е 1 месец. Не вярвам, че за тези избори изобщо могат да се направят съществени промени. Това беше възможно, когато започна дебатът миналото лято. Тогава имаше време и за промяна на изборната система, която изисква нова изборна география. Сега вече няма време за това.
- Какъв е интересът на НДСВ?
- Чета различни версии. Да показвали характер, идентичност преди изборите. Не мога да преценя дали това ще им донесе някакви активи. Иначе, от тяхна гледна точка, изборите 2 в 1 са важни, тъй като тази партия може да се мобилизира веднъж и по-добре да го направи на европейските избори.
Аз също съм за избори 2 в 1. Също съм за по-висока рационалност. Но това не може да става, като се прегази конституцията. И още нещо - ако изборите се проведат в един ден, трябва да се откажем от промени в избирателния закон. Защото избирателната система за европейски избори е разпоредена от европейския парламент и тя е пропорционална. Докато, ако са на различни дати, все още има възможност за промени в избирателния закон за въвеждане на силен мажоритарен елемент.
- Това ще се случи ли?
- Както разбирам, всички парламентарно представени партии са против инициативата на БСП.
- Както и хора от БСП.
- Да, но те общо взето са дисциплинирани като мен. Има ли решение, ще го подкрепят. В парламента обаче няма достатъчно подкрепа.
- БСП би ли склонила на варианта с преференциална бюлетина без праг или с много нисък праг?
- Не знам каква ще бъде позицията. Това е вариант, който не променя избирателната система, а допуска привнесен мажоритарен елемент вътре в пропорционалната система. На европейските избори той донякъде се компрометира, защото нито един евродепутат не беше избран по този начин.
- Но прагът беше много висок.
- Да, затова вероятно има основание да се коментира свалянето му. Но това няма да доведе до това, което повечето хора искат - мажоритарен избор.
- Вие лично как мислите, кой е по-добрият вариант?
- До този момент никой не ме е убедил, никой не е извадил какъвто и да е решаващ аргумент срещу действащата избирателна система - че е негодна и не работи. Дебатът по-скоро върви в друга посока - ако сменим начина на избор на народните представители, ще се смени и начинът, по който работи парламентът. Това е изключено, абсурдно. Това, че хората недоволстват от поведението на народните представители, не се дължи на начина, по който попадат в парламента. При мажоритарния избор може да стане и до някаква степен по-лошо, защото партиите все пак носят отговорност. Вижте примера на Румъния, която за първи път проведе мажоритарни избори, до какво доведе това? Първо, не доведе до по-висока активност, обратно. Второ, направи изключително трудно съставянето на правителство. След което в парламента започна една плаваща нестабилност. Българската конституция, за разлика от британската и френската, където има чист мажоритарен избор, не допуска съвместяване на длъжности. В Англия е възможно да си депутат и министър, а във Франция - дори и кмет едновременно. За мажоритарни кандидати обикновено партиите играят с най-силните си фигури. Когато тази фигура стане министър, в този район трябва да се проведе частичен избор. Ако в X райони мнозинството падне благодарение на изборите в тях, какво следва? Ще си играем на избори непрекъснато. Сегашната ни система по същество също е смесена, защото допуска и извънпартийни кандидати. Тя е уникална и с това, че за разлика от всички пропорционални системи, гарантира регионалното представителство. Така или иначе този дебат не може да бъде преобърнат, обществото е убедено, че ако отидем към мажоритарен избор, ще станат чудеса, народните представители ще станат любимци, ще се къпят в любовта на народа, никой няма да протестира. Но се оказа, че първото плахо предложение се натъкна на всеобща съпротива.
- Какво сочат вашите проучвания за разпределението на силите сега и след изборите?
- Прогнозите са крайно рисковани и неуместни към днешна дата, тъй като има много динамични процеси, които трудно могат да се калкулират. Ако приемем, че в този момент има избори, 4 са партиите, които със сигурност ще бъдат представени в НС - ГЕРБ, БСП, ДПС и "Атака". От останалите най-вероятна ще влезе СДС. Правя уговорката за НДСВ, тъй като много пъти сме ги отписвали, но те правят много силни кампании. Но дори да успеят да влязат, ще бъдат една малка парламентарна фракция. Предполагам, че те се борят да влязат в парламента и да направят така, че от тях да зависи съставянето на каквото и да е парламентарно мнозинство в ляво или в дясно.
- Същата амбиция като че ли има и новото движение "Напред".
- Да, но аз, за разлика от други колеги, не получавам данни, които да свидетелстват, че ще се поздравят с успех. Даже цялата коалиция събира по-малко гласове от някои нейни части като ВМРО.
- Има ли отражение на събитията от 14 януари върху подкрепата на правителството?
- По никакъв начин. Може би защото самите протести останаха много локализирани и неясни, с много ниска обществена подкрепа. Не можем да говорим, че 1000 души в центъра на един 2-милионен град могат да създадат представа за размаха на протестното движение. Донякъде и първият ден на протеста се компрометира от тези ексцесии. Хората в България по принцип мразят подобни неща. Неяснотата и разнопосочността на исканията също не внесоха някакъв уют в общо негативното настроение спрямо правителството в душите на гражданите, че да последват тази вълна на протести. Липсата на политическа програма и на политически субект, който да се идентифицира с тези протести, доведе до това, че не се получи обществена подкрепа. По-скоро даже заздравиха положението на правителството, отколкото да го разклатят.
- Реакцията на полицията едва ли е послужила в услуга на правителството.
- Ще се учудите, но обществените настроения са по-скоро в подкрепа на действията на полицията. В представите на повечето хора в България, за да има ред, трябва държавата да го наложи и с насилие, със здрава ръка. Повечето хора си представят реда, наложен със сила. За съжаление мнозинството от българите с лека ръка са готови да жертват свободата си в името на насилието, защото твърдят, че хаосът им идва в повече. ГЕРБ пострада най-много от тези протести, защото протестиращите привидяха и Бойко Борисов като враг, като предател, смятат, че не ги е подкрепил.
Можем ли да отворим 3-4 реактор на АЕЦ “Козлодуй” без съгласието на ЕС?
:"...въпреки че е по нормален от управляващите ни сега той е прекалено страхлив"
