Трима братя тръгнали на дълъг път, а татко им ги посъветвал, ако стане беля, да викат на помощ неволята. Поели те и ето че каручката им се счупила. Юнаците се сетили за бащините наставления и отприщили гърла: "Невольо, помощ..."

В първите дни на газовата криза директори на малки и големи български предприятия се завайкаха досущ като закъсалите герои от приказката - спираме, загиваме, държаво, помагай! От фирмите заваляха новини за страховити загуби и колосални пропуснати ползи. Лавината на мечтите за компенсации устремно се затъркаля и по нечии сметки стигна половин милиард лева. Тя бе подхранена и от Министерството на икономиката, което първо отвори темата "обезщетения", а министър Петър Димитров прикани бизнеса всеки ден да праща справка за щетите, причинени от газовия глад.



Наддаването с щети и загуби бързо стихна



- мениджърите се усетиха, че жонглирането с голи числа няма смисъл. Пък и се разбра, че много фирми заслужават не оздравителни обезщетения, а наказания, защото затварянето на газовото кранче ги е сварило без задължителните по закон резервни горива. Други млъкнаха, като им припомниха, че всъщност са спрели още преди Нова година - не заради липса на гориво, а поради другата, глобалната криза, която започна да им отнема клиенти и поръчки още в късната есен. През ноември "Неохим" например обяви, че спира заради икономическата криза. Малко по-късно стопирането бе обяснено с планиран ремонт. По Нова година торовият завод тъкмо загряваше за пускане, и газът спря. Но това не му попречи да влезе в списъка на фирмите, претендиращи за компенсации от газовата криза.

Министерството на икономиката досега съвестно събираше данните от засегнатите фирми, но не е известно някой да е проверявал тяхната прецизност и достоверност? А кой преценява кои загуби и щети се дължат на газовите неволи и какъв е приносът на глобалната криза във всяко дружество. Кой ще отсъди коя фирма какви компенсации заслужава? "Следим 357 предприятия, които използват газ и губят по около 14 милиона дневно, не отписваме икономиката, описваме я", пошегува се в апогея на газовия глад Петър Димитров. Досега в България никой не се е захващал с такава грандиозна задача - да отчита, проверява, оценява щети за стотици компании и после да защитава техните претенции на международни и междудържавни равнища.

Но това ни най-малко не плаши министъра. "Преките загуби възлизат на 169 млн. лв.", обяви той на 15-ия ден от газовия глад. С присъщия си драматизъм сравни спирането на транзита с терористичен акт и описа положението на икономиката ни като катастрофа. Така се стигна до почти шизофренична позиция на кабинета - от една страна, премиерът се самопохвали, че правителството гъвкаво се е справило с кризата, от друга - министърът се жалва, че е настъпила национална катастрофа.

Всъщност



положението нямаше да е толкова катастрофално,



ако повече фирми си бяха напълнили складовете със задължителните количества резервни горива. Ако вместо да прахосва милиардите от бюджетния излишък за всякакви измислени проекти и хранене на фирмени обръчи и партийни каси, правителството бе инвестирало в разширяване на газохранилището в Чирен. Ако вместо да хленчи за помощи от европейските събратя сега, властта бе инвестирала във връзки с газовите системи на съседни страни преди това. Положението можеше да е по-добро, ако министрите просто бяха разчели правилно писмото от 18 декември, с което Москва предупреждава целия ЕС, че са възможни смущения в газовия транзит заради спорове с Киев.

Кризата разкри, че властта и бизнесът



не познават законите и не уважават правилата



Още в първите часове на газовата диета директори, кметове и областни управители тръгнаха да вадят котелно гориво и нафта от държавния резерв. Без да отчетат, че агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДРВВЗ) има право да вади мазут, ако има глад за мазут, а не при липса на синьо гориво. Запасите на ДРВВЗ са на хазната и нямат нищо общо с другите горива, които предприятията са длъжни да поддръжат като заместители на природния газ.

Във всеки договор с "Булгаргаз" пък има клауза, която задължава потребителя да разполага с алтернативно гориво за поне 15 дни. Това е предвидено, защото газът би могъл да секне заради тежка авария по тръбата - при експлозия, земетресение или друго бедствие, - която не се оправя за часове или за ден-два. Разбира се, за някои специфични производства природният газ е незаменим и спирането му би било фатално. Затова те влязоха в специален списък и в критичните дни получаваха с предимство синьо гориво от хранилището в Чирен.

Случаят с шуменската топлофикация е чудесна илюстрация на голямото объркване. Още на 6 януари кметът на Шумен хукна в София да моли за деблокиране на мазут от държавния резерв, за да не спре предприятието. Което подсказа, че ръководството на фирмата топлоснабдител май е спестило задължението си да пази собствен мазут, разчитайки, че при нужда ще бръкне в държавните запаси. Но междувременно агенция ДРВВЗ била продала своите 2200 тона и дни преди да удари газовата криза наредила на топлофикацията да предаде горивото на купувача. Разбра се още, че агенцията е завела дело срещу шуменското дружество, защото не е опазило държавния мазут - преди две години се установило, че горивото е силно разредено - с 40% вода.



Преглед на пораженията



На 22 януари премиерът Станишев тържествено обяви край на газовата криза. И се зарече, че България ще иска от виновниците компенсации - ако не в рубли, гривни или евро, поне като допълнителни количества синьо гориво. Но доказването на щети и на обезщетения е протяжна и сложна процедура, която може да отнеме много години. И очевидно фирмите не могат да разчитат на нея.

Преди дни директорът на пловдивската "Агрия" се закани да съди "Булгаргаз" за пропуснати ползи. Човекът призна, че по договор е задължен да пази резервно гориво за в случай на криза, но за завода план "Б" бил невъзможен - мощностите искали само и единствено природен газ. Да, но щом са подписани, договорите - логични или не, трябва да се уважават (нали все това ни повтарят за спрените блокове на АЕЦ "Козлодуй"). А "Булгаргаз" не само че няма вина за спирането на кранчето, той е първи в отбора на губещите.

Директорът на "Агрия" каза също, че основни виновници за загубите на българския бизнес и липсата на алтернативни доставки на природен газ са недалновидните български политици. Прав е, но



за жалост няма съд за късогледи политици.



Фирмите може би се надяват на държавна подкрепа. Напразно - защото ако властта искаше да им помогне, щеше да обяви извънредно положение, както призоваха и бизнесът, и опозицията. В такива случаи хазната се отваря и давещите се получават финансов спасителен пояс. Но кабинетът на Станишев и стоящите зад него депутати си направиха оглушки за тази идея. Вероятно защото би се наложило да орежат куп ненужни разходи, за да освободят средства за компенсиране на закъсали предприятия. Най-лесно е да се закрият излишните министерства на бюрокрацията и на бедствията. Но как си представяте тройната коалиция да остави без портфейли и без обществени поръчки Емел Етем и Николай Василев.

Така че остана обичаното занимание на политиците ни - да молят за помощи Брюксел. Вярно, ЕК призна страната ни за най-голяма жертва на газовата криза, но българското правителство така и не обяви "извънредно положение". Тогава? Еврохазната вероятно ще се отвори за инвестиции във внезапно нашумелите проекти за нови газови връзки със съседите и нови източници, но едва ли ще отпусне кеш за компенсиране на предприятия. Да не говорим, че България иска и пари за газопреносни мрежи, и отваряне на блоковете на АЕЦ едновременно - т.е. опитва се да измъкне двойно обезщетение за една и съща криза.

Газовата криза свърши, но икономическата тепърва ще се вихри. Няма време за вайкане и за чакане на помощи и обезщетения. Двете критични януарски седмици показаха колко (не)подготвени са българските предприятия в условия на криза. Видя се и доколко може да се разчита на държавата. Сега умните мениджъри ще си направят поуки и ще вземат мерки да намалят своята уязвимост. Другите ще викат неволята.