В неутрални води, на 70 км от атлантическото крайбрежие на Гвиана (Южна Америка) е открит потънал кораб със злато, платина и диаманти. Съкровището на стойност $3.6 млрд. е най-голямата находка, открита на морското дъно. Предполага се, че търговският кораб е потънал през 1942 година, след като на път от Великобритания за САЩ е бил потопен от хитлеристка подводница. Намиращите се в трюмовете му ценности най-вероятно са принадлежали на Великобритания и бившия Съветски съюз. Претенции обаче да ги притежава предявява американската компания Sub Sea Research, която е открила кораба. Тя се е специализирала в подводни операции и изваждане на ценни останки от корабокрушения.

Това е най-голямата находка на търсачите на потънали съкровища, коментира за "Газета.Ru" Михаил Войтенко, главен редактор интернет изданието "Морски бюлетин-Совфрахт". Представители на компанията Sub Sea Research уточняват, че в трюма на плавателния съд има 10 тона златни слитъци, 70 тона платина, 500 кг диаманти, предназначени за използване в промишлеността, и брилянти с обща маса 16 млн. карата. Открити са и няколко хиляди тона олово и примерно още толкова мед под формата на слитъци. Разбира се, те вече не представляват ценност заради 67-годишния престой на морското дъно. Пред британския в. "Дейли телеграф" основателят на компанията Грег Брукс добави, че към района на находката вече се е отправила допълнителна експедиция, която ще трябва да вдигне съкровището на повърхността. Самият кораб, който ще извърши това, ще отплава от пристанището Луизиана следващата седмица.

Представители на Sub Sea Search отказват да огласят името на кораба и точното му местоположение, тъй като се опасяват



да не бъде разграбено съкровището.



Условно плавателният съд е наречен "Небесносиният барон". "Сега всички се чудят какъв е бил корабът и закъде е плавал. По принцип е известен номерът на подводницата, която го е потопила - U87. Но историята на нацистките подводници е известна буквално по минути и по данни на специалистите тази подводница е трябвало да плава по на север. Освен това, открити са две британски корабни компании, които може да притежават кораба, но това още не уточнено", разказва Михаил Войтенко. Той смята, че участниците в експедицията ще мълчат колкото се може по-дълго за подробностите, "за да не завалят искове предварително".

Дори значителна част от златото и брилянтите да е принадлежала на СССР, това не означава, че Русия ще си ги вземе. "Логично е да се предположи, че по-голямата част от съкровището е принадлежала на Съветския съюз, а останалата част - на Великобритания. Известно е, че именно на тях се пада основната част от транспортираните в САЩ ценности през Втората световна война за изплащането на лендлиза", добавя Войтенко. Въпросният лендлийз е заем на САЩ за воюващите страни, чрез който те са получавали американска бойна техника и продоволствия. Заемът пък се изплащал с въпросните ценности и стоки.

Според Войтенко историците и юристите трябва да изяснят



дали по-късно СССР е изплатил на САЩ сумата,



която би трябвало да покрива стойността на потъналите злато и диаманти, или тази сума е била опростена. Същото важи и за Великобритания.

В момента единственият претендент за съкровището е Sub Sea Search. Компанията иска да прибере всичко, което е открила на дъното на Атлантика. Ръководството й внесе във Федералния адмиралтейски съд иск за признаването на правата на Sub Sea Research върху целия товар, открит в потъналия кораб. "Изглежда държавите, които са загубили съкровището, не са забелязали загубата му. Разбирам, че на по-късен етап те ще се опитат да получат част от него, но ние действаме според закона и няма да дадем своето. Мисля, че в най-лошия случай ще ни се паднат 90% от находката, но ние се надяваме да спечелим иска и да получим всичко", смята шефът на компанията Брукс. "Надали компанията, открила кораба, ще успее да прибере и товара му. Мисля, че и Русия, и Великобритания тепърва ще предявят правата си върху намерените ценности", съмнява се обаче експертът по морско право Майкъл Уилямс. Засега нито едно правителство не е направило официално изявление по въпроса.

Опитът от други подобни случаи показва, че



за всички ще има по нещо



"По принцип подобни въпроси се решават приятелски. Страните достигат до споразумение и всяка от тях получава някаква част от потъналото съкровище. Каква обаче ще бъде сумата, ще зависи от юристите, които ще представят претендентите. В случая с "Небесносиния барон" засега можем да говорим единствено, че е гарантирано възнаграждението на Sub Sea Search, компанията, намерила кораба", поясни Войтенко. Той уточни, че самата Гвиана няма право на претенции. Макар корабът да е открит край бреговете й, той е потънал на 40 морски мили от брега, а това е извън териториалните й води от 12 морски мили.

Президентът на Асоциацията по международно морско право проф. Анатолий Колодкин разкрива още една причина, заради която Гвиана не може да има претенции. "Според конвенцията на ЮНЕСКО за охрана на подводното културно наследство, която влезе в сила на 2 януари тази година, Гвиана би могла да претендира върху тези ценности, защото те все пак се намират в изключителната й икономическа зона (за разлика от териториалните води тази зона се разпростира на 200 морски мили). Но



товарът не е културно наследство



- за да бъде такъв, той трябва да е престоял под водата най-малко 100 години. Така че по закон находката трябва да бъде дадена на притежателя на товара, в случая на Русия или Великобритания", поясни Колодкин.

Според професора искът на Sub Sea Search може и трябва да бъде оспорен в съда. "Като начало руското правителство или външно министерство трябва да декларират, че нашата страна ще претендира за тази находка. Всички обаче кой знае защо мълчат", отбелязва юристът.

Колодкин добави, че окончателното решение ще бъде взето от съда. В момента няма общ документ, който да регламентира каква част и кому да принадлежат подводните съкровища. "Несъмнено това е сериозен пропуск в теорията на международното право", обобщава професорът.