Повечето хора са устроени така, че ако им подадеш пръст, отхапват ръката ти до лакътя. Липсата на мярка и лакомията важат и за политиците, и то с пълна сила. А когато даден политик се радва на относителен медиен комфорт, това рано или късно се обръща срещу него, защото той губи мярката и започва да говори така, сякаш се намира на партийна софра.

Министър Евгений Желев още не е навършил година на поста и вече загуби мярката. Дали само в приказките, или изобщо в преценката на поверения му здравен ресор е друг въпрос. Но д-р Желев започна да говори така, сякаш или никой отсреща не го слуша, или този някой е паднал от Марс.

"В здравеопазването системата е възможно най-реформираната, в последните 10 години 50% от легловата база и от щатния персонал са съкратени, вече сме на санитарния минимум", обяви в понеделник министърът. И допълни, че според него здравната реформа "върви успешно и разумно".



Какъв цинизъм!



Здравна реформа няма, камо ли успешна, и за месеците на министерския пост Желев би трябвало да го е забелязал. Ако не е - мястото му не е там. А ако му е известно, че здравеопазването е стигнало дъното, а пациентите оцеляват напук на него, значи лъже най-откровено. Макар че лъжата е начин на политическо съществуване, и за нея има мярка, а преминаването на приемливата граница обикновено се наказва. Поне веднъж на 4 години.

Когато пое поста, д-р Желев каза: "Аз съм гаранцията, че промени в здравеопазването ще се случат". Оттогава досега обаче нищо особено не се е случило. Министерският съвет прие пословичната национална здравна стратегия, която чакаше ред 3 години. Дори и това да може да бъде записано в актива на д-р Желев, все пак става дума за куха точка - куп хартия, която нищо не променя. Приемането на стратегията беше единствено въпрос на чест след подигравките, които предшественикът на Желев - проф. Гайдарски, обра заради куриозно бавещата се стратегия.

След това министърът премери пулса на катастрофирали граждани, повика "Бърза помощ" на местопроизшествието и се погрижи медиите да отразят героичната му постъпка. Създаде мозъчен тръст, начело с декана на Факултета по обществено здраве и управляващ частен здравен фонд проф. Цекомир Воденичаров, който пък го консултира при написването на нов закон за здравното осигуряване. Предвиждащ, естествено, демонополизация на здравната каса и предоставяне на пазара на частните фондове. Този проект, както и всички останали, целящи наливането на задължителните вноски в частни дружества, не видя бял свят. Няма и да види до края на мандата. Дали това има предвид министърът, като казва, че реформата "върви разумно"? Едва ли, но това е единственото разумно нещо, случило се в последните години - недопускането на частните фондове на пазара.

Министърът разви и бурна инвестиционна дейност - накупи линейки и апаратура, осигури ремонти за милиони левове. Това е похвално, но твърде често у нас "обществена поръчка" е мръсна дума и рано или късно ще се разбере как е тълкувана тя в Министерството на здравеопазването по време на управлението на Евгений Желев.

Това, което д-р Желев трябваше да направи, но за момента остава само обещание, е националната здравна карта, която да каже къде в страната какви потребности има и от каква здравна помощ. Т.е. да определи за съществуването на колко и какви лечебни заведения следва да се плаща с публични средства, колко болници да издържаме ние с вноски и данъци и колко да разчитат единствено на частни пациенти. Защото в момента българите издържат всяка болница, решила да се пръкне на белия свят,



без дори да имат гаранция, че тя е безопасна за здравето им.



И това е една от причините парите за здраве да не стигат. Другата, естествено, са кражбите - повсеместно занимание на чиновници, директори и лекари.

Ето това е реформа - свиване на издържаната с публични средства лечебна мрежа и въвеждане на ред и качество в нея. Връщане на отдавна забравените елементарни правила, сега заместени от законите на джунглата. В която дори не оцелява този, който има пари. А този, който освен пари има връзки и късмет.

Това не се случило и на йота, но пък министърът твърди, че "системата е възможно най-реформираната", тъй като за 10 години 50% от легловата база и персонала са съкратени и България е на санитарния минимум. Да, леглата в държавните и общинските болници са съкратени до нужното, но Желев тотално забравя за появилите се близо 100 частни болници в последните години, на които лиценз и регистрация дава безотказно не кой да е, а подопечното му здравно министерство. Пък ако ще и "болницата" да е с 3 легла. Това се нарича наливане от пусто в празно, а не реформа.

Почти 10 години са минали, откакто д-р Желев за последно е работил в реалната медицина, при това като директор на болницата в Стара Загора. Може би е време да се върне отново там, за да се увери на място в успехите на здравната реформа.