Лютви Местан е роден през 1960 г. в с. Чорбаджийско, област Кърджали. Той е депутат трети мандат. В момента е зам.-шеф на ДПС и председател на комисията по образованието и науката на НС.



- Г-н Местан, не смятате ли, че между протестите през януари 1997 г. и януари 2009 г. има и други общи неща, а не само името на месеца, както заявихте в словото си при откриването на сесията на НС?

- България през 2009 г. се намира в качествено различна социална и икономическа среда, за да са възможни преките паралели между тези два протеста. Протестите на студентите обаче не са лишени от своите основания. Те протестират срещу системните грешки, натрупани през целия период на прехода, някои от които могат да се окажат престъпление. Броят на дискотеките и казината надхвърля значително броя на библиотеките в Студентския град, което е парадокс. Има основания за протест и на земеделците, защото техният статут е далеч от този на средностатистическия им европейски събрат. Но никога българският земеделски производител не е получавал пряка държавна помощ и национално съфинансиране към европейските субсидии, каквито получи през 2008 г. и каквито са заложени в бюджета за 2009 г. безусловно. Трябва да отчетем и сериозните стъпки, които управляващото мнозинство предприема за решаване на реални проблеми. Това, че има основания за протестите, не означава, че има условия за революционизиране на социално недоволство.

- В крайна сметка обаче се стигна до употреба на сила пред НС, което не се беше случвало от януари 1997 г.

- Жалко е, че този протест тръгна малко стихийно. И може би това е причината да бъде опорочен от участието на лумпенизирани елементи, носещи пречупени кръстове и други фашистки символи. От това протестът загуби. Беше необходимо органите на реда да реагират адекватно на откровените провокации на радикалните елементи, внедрени сред мирно протестиращите. Разбира се, важен е въпросът за симетричността на полицейската реакция. Студентите определят намесата на полицията като несъразмерна. Но от гледна точка на откровените провокации, които се вършеха, подчертавам, не от реално протестиращите, а от провокаторите, действията на полицията заслужават друга оценка. Както виждате, в последващите протести самите организатори се ангажираха с осигуряването на мирния характер и нямаше намеса на полицията.

- Често от мнозинството, а и вие лично сте казвали, че сегашното управление няма алтернатива. Не смятате ли, че тази позиция е малко високомерна и нереалистична?

- Всеки път, когато поставям въпроса за отсъствието на съдържателна алтернатива на тройната коалиция, го правя по-скоро като израз на огромното си съжаление. Съзнавам, че демокрацията не търпи състояние на безалтернативност. Антропологически алтернативи може да има, но те не са съдържателни. Парламентарната опозиция не е припозната за алтернатива на управлението. Тази констатация не е израз на политическа гордост или високомерие, а на загриженост. Бих искал ние да имаме за реална политическа алтернатива партиите от нормалния демократичен спектър, а не "Атака" и ГЕРБ - те не биха могли да бъдат полезна за страната алтернатива.

- Може би това наистина не е полезна алтернатива, но реално е алтернатива, защото е много вероятно ГЕРБ и "Атака" заедно на следващите избори да получат повече гласове, отколкото трите партии от управляващата коалиция.

- Именно затова през 4 години партиите се явяват пред съда на избирателите. Доколко успешно е било управлението, ще кажат гражданите. Не бих се впуснал в политическо врачуване как ще изглежда управляващото мнозинство в рамките на 41-ото НС. Вярвам обаче, че българският избирател вече е трансформирал в значителна част емоционалния си вот в рационален. И е в състояние да прави разлика между реалната политика и популистките обещания. А и отдавна социологическите агенции не отбелязват ръст в подкрепата за ГЕРБ. Не смятам, че има изразен фаворит на следващите избори.

- Възможно ли е ДПС да погледне малко по-благосклонно на закона за референдумите, даващ право на гражданите сами да свикват допитвания? Той е готов за второ четене и ако се вярва на слуховете от кулоарите на НС, единствено вие сте пречката да влезе в зала.

- Чисто юридически референдумът е една от възможните форми на осъществяване на народния суверенитет, а в публицистичен план с него се етикира самата демокрация. За съжаление тази асоциация се прави в страните, в които се изпитват най-остро последиците от нейния дефицит. В ДПС не сме против референдумите. В ДПС сме против популистката експлоатация на тази тема и представянето на формите на пряка демокрация не като допълващи или коригиращи представителната, а като подменящи я. Така се подхранват и без това нарастващите внушения за неспособност на съществуващата политическа система да дава демократичен продукт.

Винаги има разлика между реално възможното в политиката и високите очаквания на обществото. Колкото е по-голяма разликата между тях, толкова по-рискови са преките пътища. Да приемем, че така предложеният закон беше факт през 1998 г., когато трябваше да вземем едно съдбовно решение за даване на въздушен коридор на НАТО срещу Сърбия. Тогавашната лява опозиция (БСП) предложи този въпрос да се реши чрез референдум, но парламентът отхвърли това решение. Ще повторя, ако сегашният закон беше факт, парламентът нямаше да може да отхвърли това предложение, защото за БСП не беше проблем да събере 600 000 подписа, които биха направили референдума задължителен. Резултатът от допитването също бе ясен, отговорът щеше да е не. Това обаче означаваше България да не бъде приета за член на НАТО и ЕС. Щяхме да сме на опашката на чакащите да бъдем поканени. Това, което обърна нещата в полза на България, бе политическото решение на мнозинството на ОДС, подкрепено от опозиционната тогава партия ДПС. Ние сме за референдумите, но не сме съгласни 600 хил. подписа да ги правят задължителни. Има теми, по които допитването може да даде резултат, несъответен на стратегическите цели на страната. И няма да се знае чия е отговорността. Няма априори демократични средства. Единствената цел, която в едно гражданско общество може да легитимира дадено средство като демократично, е постигането на демократичен резултат.

- А демократично ли е една група хора, пък били те 240 депутати, да преценяват кое ще даде демократичен резултат и кое не?

- Нима поставяте под съмнение необходимостта от представителна демокрация? Твърде опасно е това нейно руиниране. Тя не е нито лукс, нито привилегия, а основен управленски метод, който може да бъде допълван с референдуми, но не може да бъде подменян. Представителната демокрация е не просто неизбежно механично редуциране на участниците в управлението поради чисто количествени причини от технически непостижимата масовост в ежедневната управленска работа. Тя е гаранция за постигане на баланса между социалните очаквания, от една страна, и реално възможното и стратегическите политики, от друга страна. Всяко политическо решение трябва да съдържа този баланс. Така например има реална нужда от по-високи пенсии, но ако чрез референдум ги направим 1000 евро, ще сринем финансовата стабилност. Чия ще е отговорността, не се знае. Преднамерено давам този краен пример, защото при референдума народът е ситуиран като единен политически субект и се размива онази отговорност, която например ОДС и ДПС поеха през 1998 г.

- Но вече сме 2009 г., България е в НАТО и ЕС, не мислите ли, че е дошъл моментът да се дадат повече права на гражданите за пряко участие в управлението.

-Надявам се, стана ясно, че ДПС е за референдумите. Но дебатите по тази тема не трябва да преминават в евтин и затова опасен популизъм.

- Какво е отношението на ДПС към т.нар. избори 2 в 1 - в един ден да избираме национални и европейски депутати?

- И тази тема е със силен популистки заряд. Ще подложа на критичен анализ предложението за промени в конституцията, които да направят възможна идеята за 2 в 1. Първо, няма конституционна забрана за провеждането на една дата на два, дори на три избора. Целият проблем произтича от това, че не е възможно точно тези избори да бъдат в една дата. Най-късната дата за евроизбори е 14 юни и това не го решава България. А най-ранната дата за избори за 41-во НС е 25 юни. Предложението за промяна на конституцията няма за цел да се премахнат нарочни конституционни забрани (такива няма), а да се съобрази основният закон със случайно обстоятелство - близост на два избора, което - бог знае - кога ще се случи отново. Особено неприемливо е, че се посяга на фундаментален принцип, какъвто е продължителността на мандата, защото в крайна сметка инициаторите на конституционната промяна имат за цел да съкратят мандата на 40-ото НС, а мандатът на всяко следващо НС от устойчив да стане плаващ, с възможност да бъде прекратен два месеца преди датата на свикването му. Не вярвам икономията на средства да е първопричината. Всъщност избори 2 в 1 не са чак толкова евтини. Това е един удобен параван, зад който се прикрива страхът да не се прескочи значително по-високата бариера за европейски парламент, което би направило непрестижен вота за национален парламент за съответната политическа сила. Това е не просто обяснимо, но и разбираемо притеснение, което все още не е аргумент за конституционна промяна.