Случаят "Елуана Енгларо" предизвика политическа буря в Италия и остър сблъсък между премиера Силвио Берлускони и президента Джорджо Наполитано. Жената, която прекара 17 години в кома, се превърна в ябълка на раздора между двамата първи мъже на Апенините.

Според италианския в. "Република", състоянието на 38-годишната Елуана Енгларо, която издъхна в понеделник, се използва като инструмент в борбата за повече власт в Италия. Опозицията обвини министър-председателя, че си е позволил да използва трагедията на семейство Енгларо, за да увеличи правомощията си за сметка на държавния глава. Берлускони се противопостави публично на решение на Върховния съд - най-висшата съдебна инстанция в страната.

Върховните италиански магистрати се произнесоха в полза на искането на бащата на Елуана Енгларо



да бъде спряна апаратурата,



която поддържа живота й. През 1992 г. тя претърпява тежка автомобилна катастрофа, изпада в кома, а лекарите не дават никакви надежди, че жената може някога да излезе от това състояние. Магистратите решиха, че комата, в която е изпаднала, е необратима и тя има право да умре. Италианският закон забранява евтаназията, но пациентите имат право да решат доброволно да се откажат от животоподдържащо лечение и медицински грижи.

Бащата Бепино Енгларо почти десетилетие води съдебни битки с надеждата да му позволят да изключи апаратите, които поддържат живота на дъщеря му. Той твърди, че преди тежкия инцидент Елуана нееднократно е заявявала, че ако нещо се случи с нея, не желае животът й да се поддържа изкуствено.

През ноември м.г. Върховният съд на Италия се произнесе положително по искането на бащата и така даде зелена светлина за спирането на животоподдържащите апарати на Елуана Енгларо. Лечебното заведение в родния й град Леко, в което тогава тя бе настанена, обаче отказа да започне постепенното намаляване на количествата храна и Бепино Енгларо бе принуден да търси болница, където са съгласни да направят това. Оказа се доста трудна задача, особено след като в средата на декември м.г. италианският здравен министър Маурицио Сакони забрани на всички държавни и частни болници



да изпълнят съдебното разпореждане -



оттук тръгна и битката на правителството, начело на която, разбира се, застана премиерът, Енгларо да остане жива на всяка цена, независимо от желанието на семейството й. Премиерът Силвио Берлускони обяви, че изключването на животоподдържащата апаратура е равнозначно на евтаназия, която е незаконна в Италия и побърза да направи всичко възможно, за да не позволи да бъде изпълнено решението на Върховния съд.

Едва на 3 февруари Еулана Енгларо бе преместена в клиника в северния град Удине, където се осмелиха да изпълнят съдебното решение. В петък лекарите започнаха да намаляват подаваната до пациентката храна. Според тях смъртта може да настъпи до две седмици след спирането на храната. Жената обаче почина много по-рано от очакваното - още в понеделник късно вечерта.

Започналата процедура за спирането на храната на Енгларо накара премиера Берлускони, открито подкрепян от Ватикана, да свика извънредно заседание на кабинета през уикенда и да издаде спешен указ, който постановява да бъде незабавно възобновено подаването на храна на Еулана Енгларо. "Смятам, че трябва да направим всичко възможно, за



да предотвратим смъртта на един човек,



чийто живот е в опасност. Човек, чиито мозъчни клетки са живи и изпращат сигнали; една жена, която хипотетично би могла да роди дете", обяви Берлускони мотивите си толкова силно да брани живота на жената.

За да влезе в сила обаче, указът трябва да бъде парафиран и от държавния глава, но Джорджо Наполитано отказа да го подпише с мотива, че противоречи на решение на Върховния съд. Според президента министър-председателят действа противоконституционно и правителството не може да отказва да изпълни решения на Върховния съд.

Берлускони обаче не се отказа и правителството внесе проектозакона в парламента с надеждата, че ще бъде приет бързо и подаването на храна до Еулана ще бъде възобновено. Опозицията директно обвини премиера, че се опитва да извлече политически дивиденти от една човешка трагедия. С действията си Силвио Берлускони възобнови дебатите, че се стреми по всякакъв начин



да увеличи правомощията си



Още в края на миналата година той заяви пред журналисти, че иска в Италия да бъде въведена президентска система по примера на САЩ или Франция. Според него страната ще бъде по-добре управлявана от силен президент, който трябва да се избира директно от народа. При сегашната парламентарна система в Италия президентът се избира от парламента, а мандатът му е седем години.

"Той изигра съдиите, президента и парламента. Ако проектозаконът бъде приет, премиерът ще има много повече власт, защото той ще е успял да прескочи тези, които трябва да контролират работата му", обяснява Джеймс Уотсън, преподавател по италианска политика в Американския университет в Рим, цитиран от в. "Индипендънт".

Докато Сенатът обсъждаше проектозакона, забраняващ да се спира даването на храна и вода на пациенти в кома, дойде новината, че Енгларо е починала. Берлускони веднага обвини президента, че е участвал в нейното убийство. Според него Еулана "е единствената



италианка, осъдена на смърт"



Въпреки смъртта на Енгларо обаче депутатите ще продължат дебатите за приемането на проектозакона, който ще може да се прилага при други подобни случаи.

Освен че скара политиците, случаят "Еулана Енгларо" разгорещи дебата за евтаназията в Италия. Проучванията на общественото мнение показват, че жителите на страната са разделени по въпроса дали трябва да бъде легализирала или не. Католическата църква я приравнява с убийство, а голяма част от италианците са силно вярващи.