Приближаването на изборите предизвика експлозия от идеи за провеждането им. Те варират от откровен популизъм до мними опити да се сложи край на досегашната практика с възпроизвеждането на модела. Но целта им е обща - да събудят интереса на отегчения избирател към партиите и да си гарантират участие и в раздаването в 41-ото Народно събрание.
За всички е ясно, че идеята на БСП за въвеждане на мажоритарен елемент във вота и тази на НДСВ - изборите за европейски и национален парламент да са на една дата, не решава основния проблем. А той е - политиката да бъде изчистена от дългогодишно наслоената мръсотия чрез нови лица, необременени от миналото, нови идеи и чистото им прилагане. И ако първото предложение все пак има някаква, макар и слаба надежда да се осъществи, то все по-очевидно е, че
второто е просто жълт предизборен балон
Т.нар. "Избори 2 в 1" само ще създадат нови главоболия на гражданите.
Дори и за българите в Чикаго е ясно, че зад този опит за съвместяване на два абсолютно различни вота стои страхът на НДСВ от изпадане от следващия националния парламент. Но тук логиката е друга. Европейските избори по правило са далеч по-безинтересни на хората от националните. Затова и избирателната активност при тях е значително по-ниска. Царистите обаче смятат, че предложението им за съвместяване с националния вот ще направи впечатление с това, че се пестят пари по време на криза. Колко благородно! Разграничителната линия, която жълтите се опитват да прокарат между себе си и останалите в управлението в последните месеци на мандата, също е намигване към избирателя, че в НДСВ още има хляб, въпреки помръкналата харизма на царя.
Позакъснелият опит за целенасочено опозиционерство буди обаче, меко казано, недоверие. И най-вече не дава отговор на въпроса що ще партията на Симеон в коалицията, след като България стана член на ЕС. Нали бяха обещали да напуснат, щом страната постигне заветната цел. На този въпрос жълтите не могат да дадат смислен отговор вече втора година. Сега и да напуснат, и да не напуснат - няма как да скъсат
пъпната връв със Станишев и Доган
Колкото до така желаната промяна в конституцията - за нея дори и технологично време няма. Изборите за европейски парламент трябва да бъдат насрочени най-късно на 7 юни. Двата избора могат да се съчетаят в едно и също време само ако изместим напред нашите избори. Това може да стане, ако Народното събрание предсрочно прекрати правомощията си. Такава идея обаче не вирее в парламента. Другата възможност е да се промени самата конституция, но това изисква време и съгласието на 2/3 от всички народни представители.
Самата процедура по поправката на основния закон, дори да се приеме, че има пълен консенсус, ще отнеме много време. Пък и консенсус очевидно няма. От ДПС вече категорично заявиха, че няма да подкрепят подобна промяна. БСП също са против, но смятат да бавят топката до последно с питане до Конституционния съд. Доста йезуитско решение, впрочем. В питането те ще зададат въпрос, чийто отговор вероятно ще е, че президентът няма право да съкрати мандата на парламента, а подобна промяна в конституцията може да направи само Велико народно събрание. А възниква и резонният въпрос - при всеки случай ли, когато на управляващата партия нещо не й е удобно, трябва да променяме конституцията?
Дали опитните юристите на НДСВ не са си давали сметка за това? Или пък просто се включиха в играта на БСП с мажоритарния вот - ето, ние искахме, но те не дават. Простата аритметика сочи, че дори и в един ден, изборите едва ли ще са толкова икономични. За двата вота ще трябва да се поръчат отделни бюлетини и урни. Ще трябва да се брои поотделно. Реално може да се спести от заплатите на членовете на избирателните комисии и от транспортни разходи.
Толкова ли струва една промяна на конституцията?
Това, което реално ще се спести, са парите на партиите за предизборните кампании. А те, както е известно, са доста скъпи. Това обаче е проблем на партиите, не на гражданите. Ако някоя партия се притеснява, че няма да издържи финансово, да не се включва в играта. Такива притеснения биха имали по-скоро малките формации и тези, които не са сигурни, че инвестициите ще бъдат възвърнати чрез ново участие в парламента. Като НДСВ и десните, които всъщност подкрепиха изборите в един ден. Е, подкрепи ги и президентът Георги Първанов, но при него е разбираемо. Изкушението да ти бъде дадена властта да прекратиш предсрочно мандата на едно правителство и един парламент - с аргумента за необходимостта от съвместяване на вота, трудно се преодолява.