През последните седмици се разгоряха ожесточени дебати по повод удължаване срока за подаване на декларации по новоприетия Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Част от гражданите и медиите се усъмниха, че тъмни сили искат на всяка цена да блокират този закон - и следователно отново да разсърдят Брюксел.

Разсъжденията за преимуществата и слабостите на обсъждания закон трябва да се правят на база на добре формулираното определение: "Конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба."

Много смут и вълнения предизвика



определението за "свързани лица"



и задължението на длъжностните лица да изброяват в своите първоначални (встъпителни) декларации всеки потенциален източник на конфликт на интереси. Хората с основание се опасяват, че макар и добросъвестни, биха могли да пропуснат нещо. Регулацията би могла да се търси чрез другия вид декларации - по чл.16 от закона, когато по време на изпълнение на правомощията или на задължението по служба се създаде ситуация, в която лицето има частен интерес.

Пример: Петров става общински съветник. От няколко години не е виждал първия си братовчед, не знае какъв бизнес има, какви са политическите му пристрастия - което значи, че в първата си, встъпителната декларация не би могъл да декларира евентуален конфликт на интереси. През втората година от мандата му като съветник обаче братовчедът кандидатства пред общината за закупуване на терен за свой инвестиционен проект. В този момент Петров вече е в ситуация, в която следва да декларира своя интерес и да се отведе от вземането на решение.

Друг пример: депутатът Иванов има балдъза, която издава регионален вестник. В Народното събрание се разглежда законопроект за намаляване на ДДС върху печатните издания. Иванов следва да декларира, че има частен интерес, и да не участвува в обсъждането и гласуването на този закон.

Много мастило се изписа за участието на лица от публичната власт в неправителствени организации (НПО).



В един момент всички те бяха заклеймени



- според мен несправедливо. Участието в НПО е проява на обществена активност. Чрез участието си в неправителствени организации публичното лице може да се информира за становището и исканията на гражданското общество в определени области - култура, образование, възпитание, работа с хора в неравностойно положение, спорт, както и да ги подпомага активно. В развитите демокрации е масова практика дейности, които са държавен или общински ангажимент, да се делегират на неправителствени организации. Резонен е въпросът как тези обществени ангажименти се съвместяват с чисто разпоредителните функции, които има един кмет, общински съветник и т.н. Много често тези неправителствени организации кандидатстват пред общината с проекти за финансиране или очакват субсидия. В тези случаи определено е налице интерес. Ето защо много внимателно трябва да преценим дали този интерес е частен и текстът на чл. 9 от закона трябва да бъде огледан още веднъж.

От местните власти валят въпроси за прилагането на чл. 21 от закона, който забранява на публично лице в 1-годишен период от прекратяване на правоотношението му да отиде на работа в търговски дружества или кооперации, по отношение на които е имало правомощия на разпореждане, регулиране, контрол или е сключвало договор с тях, както и да придобива дялове или акции в тях или да заема позиции в управителните или контролните им органи. Целта на разпоредбата е да се избегне умишленото облагодетелствуване на юридически субект от длъжностното лице, което



след това да осребри "услугите" си



Пример: началник от Национална агенция "Пътна инфраструктура" възлага няколко апетитни проекта за пътно строителство на дружеството Х, а след напускане на агенцията се оказва съсобственик със солиден дял в това дружество.

Но ето и друг казус: лекар заема длъжност в регионалната структура на здравната каса. А какво става, като напусне? Не би могъл да работи като лекар в медицинско дружество, защото е имал контролни функции, а тъй като няма друга професия, остава му да се регистрира като безработен.

Народното събрание може да подобри закона, като има предвид два основни момента - че лицето трябва да действа в изпълнение на правомощията или задълженията си по служба и че е укорим частният интерес като мотив за длъжностното поведение. Без тези уточнения биха могли да се тълкуват неправилно някои норми и да се търси укоримост в поведението на лицето, дори когато то действа в своя частен живот. Длъжностното лице би могло да действува в условията на конфликт, когато подписва договор, който облагодетелствува него самия или свързани с него лица. Но същият човек не попада в пределите на закона, когато сключва договори като частна персона - потребителски, за покупко-продажба, за услуга и т.н. Разбира се, и в тази сфера следва да се държи сметка доколко длъжностното положение не е повлияло върху цена, преференции или други екстри, които в обикновено качество не би могъл да си осигури.

Законът за конфликт на интереси е по същество кодифициращ акт -



обхваща абсолютно всички категории лица



от държавната и местна власт, описани в 25 позиции. Правомощията и функциите на всички изброени категории лица са твърде различни и един добре подреден закон предполага отделни текстове за различните категории властнически позиции. Но бе избран друг подход - нормите да се отнасят за всички. Затова и въпросите за приложението на закона са многобройни.

Така например народните представители и магистратите нямат преки разпоредителни функции и конфликтът на интереси при тях е уреден по друг начин - чрез института на отводите, но те също са включени в този общ закон, за да не бъде упрекван законодателят, че толерира определени категории.

Смятам, че следва да се прецени дали по отношение на обширна категория лица въобще би могъл да възникне конфликт на интереси. Пример: в дирекциите по гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) на общините служителите са в служебно правоотношение и са част от администрацията. Техните задължения и правомощия не са свързани с разпореждане, регулиране и контрол, следователно те няма как да попаднат в ситуация на конфликт на интереси. Същото се отнася и за редица длъжности в държавната и съдебната администрация - на многобройна армия от служители са възложени подготвителни и експертни функции. Бих могла да разширя примера със служителите от протокола, връзки с обществеността и т.н. Основателно се поставя въпросът следва ли всички тези лица да влизат в процедурата по този закон. Аз предлагам подобрен запис на чл.3, т.25, който уточнява подвластните на закона:

Чл.3, т.25: служителите в администрацията на президента, на органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, които имат правомощия по разпореждане, регулиране или контрол.

Моето становище е, че така формулиран, текстът е работещ и освобождава редица категории служители от задължението да декларират несъществуващи дори като хипотеза конфликти. Просто защото те няма как да се разпоредят с обществен ресурс. Така е уреден въпросът в Латвия.

Материята на закона е многообразна,



засяга живота на много хора и техните семейства



Ето защо е важно всички да бъдем убедени, че в България се налагат правила, които не дават възможности за лично облагодетелствуване, докато човек заема публична длъжност. Че който престъпи тези правила, ще бъде освободен от длъжност и ще получи финансови санкции. Че законът не е насочен срещу хората, които работят по правилата; той не се създава, за да вгорчава живота им, а да го направи ясен, прозрачен за околните. Почтените хора трябва да бъдат подкрепени, непочтените - отстранени и наказани.

Ясните текстове и прецизната формулировка на текстовете на закона ще го направят работещ. Един закон е добър тогава, когато е справедлив.