Брюксел написа последния си доклад за България с ножица. Така се получи най-краткият 6-месечен доклад за напредъка на страната. Миналата година по това време той бе 16 страници, а сега е само 6. Правителството е щастливо, сякаш Еврокомисията е орязала 10 страници критики и е оставила само похвали. Нима България се е поправила внезапно или еврократите са слънчасали насред зима?

Истината е, че този път критиките са превърнати в пожелания и очаквания, като



оценките са отложени за лятото



Общо взето докладът звучи така: направено е нещо, но в следващия годишен доклад ще отчетем дали са постигнати необходимите резултати. Воплите на правителството да бъдат изтъкнати постиженията му са чути, но чиновниците в Брюксел здраво са се озорили, щом за 6 месеца са събрали материал само за 6 страници. Успехите отново са в позната насока - промени на закони и структурни промени в правителствената и съдебната администрация. Конкретни резултати като присъди срещу корумпирани големци и босове на организираната престъпност обаче няма.

Към шестте страници странно как се е закачила и 7-а страница, която се състои от едно-единствено изречение: "През последните месеци няма значителни решения на съда по знакови дела срещу организираната престъпност". В миналогодишния доклад поне пишеше, че "анализ на ЕК за знаковите дела показва едно приключило дело от 2000 г. насам". Тогава държавата се отсрами в последния момент с Митьо Очите, но този път нямаше доброволци като него да си признаят греховете и да влязат в затвора за честта на България.

Борбата на правителството за добро представяне пред Европа и пред родния електорат за предстоящите избори очевидно се е водила с редакторски ножици, защото са



изчистени неудобни фрази



дори от смекчения вариант от доклада, пратен за мнение в средата на януари. Така заради дразнещата дума "мафия" е отпаднал текстът за имотната мафия, която Брюксел за първи път възнамеряваше да удостои с вниманието си. Също така е посочено, че Законът за конфликт на интереси е приет като свършен факт, а с най-дребен шрифт под линия е отбелязано, че прилагането му е отложено за 1 март.

Брюксел е съзнавал неудобството, в което се поставя с дискретното си мълчание за хатъра на правителството, и затова още в началото на доклада обяснява, че "той не съдържа оценка на постигнатия напредък". За да не се обърка читателят от похвалите, на 10 места е посочено, че е "още много рано" да се отчетат резултати, че "предстои да се докаже ефективност", че "ще продължи наблюдението отблизо" и че ефектът от реформите "още не е измерим". Несъмнено ЕК не желае да обезкуражава властта да се старае и пак й показва морков на тоягата, с която го налагаше от една година. Това е неговият жест за възстановяване на комуникацията, която напоследък стигна до взаимна сръдня.

Правителството обикновено показва усърдие месец-два преди поредния доклад, но би сгрешило много, ако запразни отсега до лятото. Брюксел смири гнева си по механизма за сътрудничество и проверка, който следи правосъдието и вътрешния ред, но запази



пълна бдителност по механизма за контрол над еврофондовете



Когато става дума за пари, няма място за компромиси, защото отговорността е пряка и заплашва да удари по джоба дори еврократите, ако прозяпат нарушения. В тази област решенията се вземат не на политическо, а на експертно равнище и всеки е финансово отговорен. Затова на Брюксел вече му стана навик да ни пише с ножица и докладите за еврофондовете.

Има и още нещо. България вече се примири, че срокът на механизма за контрол над правосъдието ще бъде продължен неограничено, след като през декември изтекат отпуснатите му три години. Оттук нататък Брюксел не се притеснява, че времето изтича, а резултати няма, с които да покаже, че не е сбъркал с компромисното приемане на България в ЕС през 2007 г. Румъния се надяваше да се измъкне от контрола и много настояваше за нея да не бъде продължаван срокът, след като в два последователни доклада се представи по-добре от България. Точно затова този път оценките за нея бяха по-строги. Тя по-добре имитираше, че се бори с корупцията по високите етажи на властта, но когато трябваше да тегли чертата, също като България не можа да отчете конкретни резултати под формата на осъдителни присъди. Ако има нещо добро в тази ситуация, България може да се утеши, че тандемът й с Румъния се запазва. Намалява и рискът от въвеждане на предпазна клауза в сферата на правосъдието и вътрешния ред.

Новият подход на Брюксел обаче ще бъде усетен от всеки българин, защото ще му сложи предпазна клауза на джоба. Политическите доклади ще се пишат неограничено дълго за срам на управляващите, но сметката ще я плащат неограничено дълго управляваните, докато не се усетят, че и сами трябва да си свършат някоя работа, а не само да чакат спасение от Европа.