|
Компанията, която представлявам, е част от най-регулираната здравна система в света по отношение на трансплантациите и обмена на биоматериали - американската. Близо 20-годишната дейност на "Остеотек" в Съединените американски щати и в Европа никога и под никаква форма не е била свързвана с аморални, нехуманни и незаконни действия. Ето защо не виждам основание вашият вестник да проявява предубеденост към проекта на "Остеотек" в България. Още повече, че крайните резултати от него ще доведат както до подобряване на съществуващите, така и до създаване и развитие на нови изключително необходими направления в българската медицина. Доказателство за необходимостта от такива направления е почти ежедневният зов за помощ на семейства на нуждаещи се от трансплантация, изправени пред разоряващата необходимост да заплатят за операция в чужбина, при положение че България има както донорския, така и професионално-лекарския потенциал да развие този вид дейност в страната. Това, което липсва на България в момента са единствено технологични и финансови ресурси.
Споразумението за сътрудничество между "Бултрансплант" и "Остеотек" предвижда пълното покриване на разходите на българската страна за всички дейности, свързани с развитието на трансплантационната програма и то според световните стандарти. "Остеотек" няма да получава каквото и да било "безвъзмездно", както писа вашата журналистка. Нещо повече, "Остеотек" се ангажира чрез това споразумение да предостави на българската страна технологии и специализирана помощ, включително специализации на български лекари във Франция и САЩ, като в същото време приема, че всички донорски процедури ще се извършват единствено със съгласието на близките на починалите донори и на болниците, които биха участвали в програмата само на доброволен принцип. "Остеотек" ще има достъп само до биоматериали, които понастоящем или не са необходими на България поради пълно задоволяване на нуждите на страната от тъканната банка на "Пирогов", или не могат да бъдат доведени до състояние, годно за трансплантация по технологични причини. Тези биоматериали (клетки и тъкани, не органи) биха били имплантирани на пациенти на "Остеотек", за което американската и европейските здравноосигурителни системи ще покрият както техните, така и българските разходи. Това означава, че родителите на онези деца, които се нуждаят от трансплантация, няма да се налага да преминават през "ада" в търсене на стотици хиляди долари за скъпи операции в чужбина. Това означава рязко намаляване на процента на инвалидност на българските пациенти чрез качествени операции в български болници. В резултат от процесинг технологията на "Остеотек" в САЩ и в Европа значително е намален процентът на ампутация на крайници след катастрофи и други нещастни инциденти. Тази технология искаме да въведем и в България. Стойността на това "Know How", разработено с години не само през финансови и технологични инвестиции, но и през човешко страдание и лекарски труд, във вид на техническа документация и проекти за обучение на лекарите, които "Остеотек" вече предоставя на българската страна, възлиза на десетки и дори стотици милиони долари.
Същевременно държа да подчертая, че не желаем да бъдем монополисти - колкото повече авторитетни световни организации бъдат привлечени в развитието на донорството и медицинските биотехнологии в страната ни, толкова по-бързо ще бъде създадена финансовата и технологична база. Ние и в момента не сме единствени - вече започва проектът на друга авторитетна европейска компания "Сайтонет".
Затова категорично опровергавам твърдението във в. "Сега", че "американците ще вземат безвъзмездно дарената тъкан от българските болници, ще я преработват в свой център във Франция и после ще я продават както намерят за добре." "Остеотек" не продава тъкани. Здравно-осигурителните системи на САЩ и европейските държави, с които работим, заплащат единствено стойността на процесинга в нашия биотехнологичен център в Париж, който е един от най-големите в Европа. От тези средства "Остеотек" ще прави дарения на Американо-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите, която на свой ред ще инвестира в българските болници и ще покрива разходите за обмен на биоматериали.
Не отговаря обаче на истината твърдението в публикацията на Ана Илиева от 24 юни, че тази фондация е създадена с пари на "Остеотек", поради което ще защитава интересите на компанията. Фондацията е създадена с безвъзмездни средства на индивидуални дарители, като дарения може да прави всяка една организация. В борда на фондацията ще участват с изявени специалисти в областта на трансплантациите, общественици и представители на различните вероизповедания и на медиите и те ще представляват необходимия обществен контрол на постъпващите и изразходвани средства. За тази година "Остеотек" е дарил на фондацията 160 хиляди долара, като до момента е постъпила първата вноска от 80 хиляди долара. Смятам, че е неуместно определението "мизерни" за тези средства, което си позволява журналистката от в. "Сега".
Невярно е и друго твърдение от същата статия, че "Остеотек" има изключителни права върху тъканите, така че "нито "Бултрансплант", нито която и да е от болниците, включени веднъж в програмата, могат да обменят тъкани с други лечебни заведения, компании и държави освен с "Остеотек". Само болниците-партньори на "Остеотек", които получават от компанията инвестиции и техника, не биха могли да работят с конкурентни организации, което е нормална световна практика. Но дори тези болници нямат ограничения в работата си по други програми. Пример за това е сключеното споразумение между Министерството на здравеопазването и "Сайтонет". Държа да подчертая, че всички болници се включват доброволно в програмата за обмен на тъкани с "Остеотек".
Не е вярно и написаното във вестник "Сега", че българските болници, включени в програмата на "Остеотек", ще заплащат за получаване на необходимите им тъкани. По силата на българското законодателство, ако имплантацията е част от програмата, "Бултрансплант" ще изисква необходимия биоматериал от "Остеотек".
Отново заявявам, че според споразумението ни с Министерство на здравеопазването се задължаваме да предоставяме организационна, консултантска и образователна помощ на "Бултрансплант" в организирането на системата, както и да предоставяме на българските здравни заведения необходимите за трансплантация продукти.
Приемам критиките на журналистката за недостатъчна публичност и уверявам вашите читатели, че ще положим всички усилия за да разясним аспектите от дейността на компанията. Единствената причина да не се публикува споразумението ни, е че то съдържа информация за биотехнологиите на "Остеотек", които, както във всяка подобна компания, са конфиденциални Част от тези технологии са разработки на НАСА и по никакъв начин не подлежат на публично обявяване.
Не бих занимавал вашите читатели с моята професионална биография, но неистините, които съдържа вторият материал на Ана Илиева от 12 юли, ме принуждават да обърна внимание върху следните факти. Няма Българска тъканна програма към така наречената Международна тъканна банка, т.е. нито аз, нито, който и да било работи в такава организация. Работил съм като независим консултант и никога не съм бил служител на Ти Би Ай (TBI) или Ар Ти Ай (RTI), следователно не е възможно да съм бил уволнен оттам. Съветът, който дадох на Ти Би Ай през май 2001 година беше, да преразгледат предложението си към българската страна, тъй като то е изключително неизгодно за България.
Отговор на отговора
Няколко причини да се съмняваме
Ана Илиева
1. Според българското законодателство даряването на органи, тъкани и клетки е безвъзмездно независимо дали биоматериалът ще отиде при някой нуждаещ се българин или във филиал на търговската компания "Остеотек". В споразумението, което г-н Хичев лично показа на журналист на "Сега", никъде не е отбелязано, че поне част от обработената чрез процесинг тъкан ще се връща обратно в България за нуждите на пациентите.
2. Действително, "Остеотек" ще предоставя технологии и ще осигурява специализации на български лекари в чужбина, но целта не е ли те да се обучат да експлантират тъкан, нужна на фирмата?
3. Според отговора на г-н Хичев, "Остеотек" не желае да бъде монополист. По-нататък той обяснява, че "само болниците-партньори на "Остеотек" не биха могли да работят с конкурентни организации". Но всяка сравнително добре оборудвана българска болница ще драпа да стане партньор на американската компания, тъй като ще получава пари от фондацията. Значи за конкурентите ще останат само онези, които нямат технологична възможност да експлантират тъкан.
4. Съмнение буди участието на Американо-българската фондация за развитие на медицината и биотехнологиите като трета страна по споразумението на "Остеотек" с "Бултрансплант" и г-н Хичев не успява да разсее това съмнение. Според него не е вярно, че фондацията е създадена с пари на неговата компания, защото "дарения може да прави всяка организация". Г-н Хичев обаче сам обяснява, че "Остеотек" вече е внесла част от заплануваните 160 000 долара във фондацията. 160 000 долара наистина не са мизерна сума, но сравнени с 2-та млн. долара, които "Остеотек" е дала, само за да проучи възможността да сключи споразумение с България, са доста малко, нали?
5. Вероятно думите на вицепрезидента на Международната тъканна банка (TBI) Джеймс Лаймкюлер не са приятни на г-н Хичев, но г-н Лаймкюлер в интервю за "Сега" разказа, че неговата организация е прекъснала отношенията си с българския лекар, защото е "наблягал на финансовата и търговска мотивация, вместо на нуждите на пациентите".
-------------------
"Сега" искрено желае да се развият технологиите по трансплантация, а покрай тях да се повдигне нивото на медицината у нас. Но ако всичко се прави в името на българските пациенти, защо "Бултрансплант" не е обявил конкурс по Закона за обществените поръчки, за да избере фирма, с която да сключи споразумение? Очакваме отговор от директора на "Бултрансплант" д-р Янко Начков и министъра на здравеопазването доц. Божидар Финков. Нека в дебата се включат и членовете на здравната комисия към парламента, които написаха в Закона за трансплантациите, че при износ на тъкани за чужбина няма да се търси първо задоволяването на нуждите на българските пациенти.