|
| Случайно ли бяха допуснати толкова много грешки при разследването на убийството на сестрите Белнейски? |
Сравнението може да не е докрай коректно, но се налага при положение, че уважавани магистрати неофициално признават, че мъчителното разследване на убийството на Белнейски е обречено, и с недомлъвки говорят за
съзнателно миниране от високо място.
И ако унищожаването на следите на местопрестъплението в онази снежна нощ на 31 януари 2006 г. от изсипалите се на мястото стотина полицаи от Пазарджик, Пловдив и София може да се обясни с обикновено паника, то решението да се вземе биологичен материал едва след измиването на телата на децата не може да е случайност или обикновена некадърност. Защото точно това действие взриви цялото дело. Материалът, естествено, се оказа недостатъчен да се изгради пълен ДНК профил на евентуалния убиец. Анализът му показа, че заподозрените могат да бъдат сведени до една цяла фамилия, но не и до конкретен човек. Дори изпращането му за експертиза в лаборатории в САЩ и Великобритания не помогна, за да бъде профилът на евентуалния убиец подобрен.
Междувременно се пускаха всякакви версии за вероятния извършител - първо подозираха роми, после - сутеньори, след това се твърдеше, че извършителят е роднина или близък на семейството. Накрая МВР отрече всичко. През март м.г. разследването бе спряно, а магистрати се оправдаха, че то може да продължи и 20 години.
Заради споровете между съдебните експерти през май миналата година бе направена ексхумация на телата на момичетата, за да се установи точната причина за смъртта им. Но вместо да изясни, тя още повече заплете случая. Защото избухна грандиозен скандал между съдебните медици - доц. Мария Грозева и покойният вече проф. Стойчо Раданов. Преди да посегне на живота си Раданов обяви, че децата са прегазени от кола, а не са изнасилени и убити, както сочеше първата експертиза на колежката му. И стана ясно, че разследването
няма единно мнение по основния въпрос - как са загинали децата?
Убийците на сестрите Белнейски са известни отдавна на полицията, но те не могат да бъдат арестувани, защото всички доказателства са унищожени от некомпетентност, заяви изненадващо тогава бившият шеф на Института по психология на МВР Бойко Ганчевски. И дори ги призова да се предадат, за да им е спокойна съвестта...
Някъде по това време и генералният комисар на МВР Павлин Димитров призна пълния провал на полицията по случая и го обясни с допуснати сериозни грешки в самото начало при огледа на местопрестъплението. Според Димитров разследващите са се провалили и при предприетите масови разпити на заподозрени лица - за да изтъкнат колко много работа са отметнали, полицаите повтаряха като мантра, че са разпитани 9000 души, а от 900 са взети ДНК-проби.
Въпреки признанията за провал обаче никой не посочи виновен. А обществото има право да знае на кого плаща 3 години заплата, за да работи той мърляво? И случайно ли е, че шефът на полицията в Пазарджик Жоро Стоицев, който ръководеше разследването в началото, когато са допуснати всички тези грешки, вместо да бъде наказан, бе повишен - тогавашният вътрешен министър Румен Петков го назначи за шеф на издирването в МВР. Нищо не се казва и за първия следовател по делото, който бе сменен очевидно за недобра работа.
Заради всичко това разследващите - полицаи, следователи, съдебни експерти, прокурори, ще трябва да дадат подробни отговори на доста въпроси. За да убедят не само съда, но и обществото, че е точно това е истинският виновник.
Каква е картината в момента?
Предполагаемият извършител Лазар Колев е бил заподозрян за убийството още в самото начало. Обаче 13-годишната му приятелка и баща й излъгали, че е бил у тях в нощта, когато изчезнали сестрите. Разследващите им повярвали и не предприели нищо, за да съберат доказателства. Чак след като ДНК-то му съвпаднало с изчистения профил на убиеца ги разпитали отново - вече пред съдия, и те си признали лъжата. Полицията твърди, че е намерен и фолксвагенът, който Лазар е продал дни след убийството, и е установено, че са сменени части от купето му. Интересно е да се научи кога точно се е случило това, тъй като след убийството разследващите заявиха, че са обиколили всички автокъщи и не са открили колата.
Ами ако Лазар случайно не бе попаднал в затвора за кражба на мобилен телефон, а бе забягнал в чужбина? Как щяха да го сложат на детектор на лъжата и да разкрият фалшивото му алиби? И защо не са му направили тест с детектора още в началото, при положение че водят там всеки от криминалния контингент, за да разплетат какво ли не престъпление?
Разследването ще трябва да осигури пред съда свидетели, които да подкрепят версията му. И да установи кой е съучастникът на Лазар, защото миналата година се твърдеше, че заподозрените са най-малко двама. Тогава дори бе пусната информация, че единият страда от психично заболяване и се лекува в клиника. Едва ли може да се очаква, че Лазар сам ще посочи съучастника си. Адвокатът му вече обяви, че клиентът му не познава момичетата и няма нищо общо с убийствата. Дори и това да не е така, на ход е обвинението. В България вече има съдебни дела, които показват, че само една ДНК-експертиза не е достатъчна за осъдителна присъда. При случая с убития студент във Франция Мартин Борилски например имаше много повече ДНК-материал и той съвпадна в много по-голяма степен с това на обвиняемите, но те въпреки всичко бяха оправдани.
Така че все още е много рано да се твърди, че убиецът на сестрите Белнейски е открит и ще получи справедливо наказание. Но пък може да се прогнозира със сигурност, че до изборите обвинителният акт ще бъде внесен в съда. За да има какво да се рапортува. Това обаче едва ли ще промени общественото мнение за професионализма на полицията в Пазарджик.
