Военните прокурори действат като щатни служители на Министерство на отбраната и Генщаба. А не като обвинители, чието задължение е да преследват беззакония, увредили интереса на държавата.

Фрапираща е последната история. След три години военна прокуратура ще проверява за втори път една и съща агенция, ръководена от Стоян Стоянов - Стуци. В края на 2006 г. Софийската военна прокуратура започна проверка на ИА "Военни клубове и информация" по разследването на в. "Сега", озаглавено "Най-голямата тайна на българската армия".

Тогава агенцията бе една от най-богатите под шапката на Министерството на отбраната. Управляваше 52 военни клуба, превърнати в хотели, резиденция "Лозенец", Централния военен клуб, в. "Българска армия" и военния телевизионен канал. Военните клубове печелеха и от даване под наем на всяко едно помещение. За коктейли, партита и концерти. В Централния военен клуб в София например се помещава клуб "Червило", пицария "Виктория", винарна, луксозен бар и бижутерски магазин. Цените на сключваните договори естествено стриктно бяха скрити от шефовете на МО. В активите на тази агенция е и строящият се Национален армейски комплекс, който трябваше да струва 9 млн. лева, а вече е глътнал над 20 млн. лв. Конкурсът за строежа пак бе непрозрачен, за което "Сега" вече трета година води дело срещу ИА "Военни клубове и информация", за да разбере кои фирми са участвали и какви параметри са посочили в предложенията си за построяването на сградата.

През 2006 г. военните прокурори се самосезираха от публикацията във вестника - проверяваха един-два месеца и ...



не откриха данни за извършено престъпление



В началото на 2009 г. обаче същата тази агенция, същият този Стуци и същите обекти отново са на прицела на военната прокуратура. Че даже вече има образувано досъдебно производство.

Интересно е защо този път военните прокурори се задействаха по-сериозно. Може би защото тогавашното ръководство на МО начело с Веселин Близнаков не е искало случаят да се разплете?

След закриването на агенцията през лятото на 2008 г. започна ревизия, чиито резултати излизат още през есента. МО не казва какво е открил вътрешният одит. Едва в началото на тази година обаче ръководството на министерството директно изпраща доклада в прокуратурата. Едновременно предлага на ДАНС да отнеме допуска на Стоянов за работа с класифицирана информация. И едва в края на февруари министър Николай Цонев е изпратил резултатите от одита в Агенция държавна финансова инспекция. Тук възниква въпросът защо ръководството на МО е забавило с няколко месеца изпращането на сигналите до военните прокурори, ДАНС и финансовата инспекция. Заради известната стара вражда между Николай Цонев, който преди това бе директор на ИА "Социални дейности", и Стоян Стоянов, сега в сектора подозират, че става дума не за защита на държавния интерес, а за разчистване на лични сметки. Чрез прокуратурата, която не успя да надуши същите нередности, за които преди три години писа "Сега".

За добрите неформални контакти между МО и военната прокуратура говорят и други факти. През 2008 г. в служба "Военна полиция" на МО са постъпили 15 сигнала за корупция. Потвърдена е информацията



два от проверяваните сигнала и сега са в прокуратурата



От Министерство на отбраната обаче отказват да уточнят какви случаи са предали в ръцете на правораздавателните органи. В началото на февруари "Сега" попита военната прокуратура колко сигнала за корупция са постъпили при тях през 2008 г. от "Военна полиция" на МО, какви са били и какво се е случило. Оттам не казаха докъде са стигнали.

С прехвърляне на топката между Министерство на отбраната и военната прокуратура не ни бе дадена информация и кои военни прокурори и следователи са купили жилища от фонда на МО през изминалите години.

По молба на "Сега" 3 месеца МО проверява дали от техния фонд са продадени жилища на магистрати с пагони. Открити бяха петима придобили ведомствен имот. Апартаментите са били в гарнизоните Плевен и Пловдив. Купувани са в началото на 90-те години на XX век по законно установения ред. Пресцентърът на МО не посочи кои магистрати и на какви позиции в момента са сдобилите се с апартаменти от тях и ни препратиха към Военна прокуратура. Оказа се, че и там не разполагат с такава информация. И последва ново препращане към МО: "Преписките за всички жилища, отпуснати от военния жилищен фонд, трябва да се намират в МО, тъй като са закупени от това ведомство", казаха от ВАП. И се оправдаваха, че апелативна прокуратура има от 1998 г., а кадрово е била окомплектована чак в началото на 1999 г.

По онова време служебните апартаменти от жилищния фонд на армията са стрували няколко хиляди лева - десетократно по-ниски цени от пазарните. По стария закон военните прокурори и следователи са имали всички права на офицери от БА. Но е интересно дали пък тези магистрати сега нямат възможност да оказват давление по разследвания срещу хора с пагон?

Благодарение на добрите чувства между военните и прокурорите без малко да бъде погазен законът. По искане на главния прокурор Борис Велчев, Трендафил Трайков от Върховната касационна прокуратура бе възстановен на кадрова военна служба от военния министър през юли 2008 г., когато за пореден път се разгоря дискусията дали трябва изобщо да съществува военна магистратура.

Военнослужещи може да има единствено във военните прокуратури и съдилища, но не и във ВКП. Затова даването на военно звание на Трайков бе незаконно. След публикация на "Сега", Трайков сам поиска Цонев да го освободи от служба.

Само тези факти са достатъчни, за да се запита човек защо не е ефективната работата срещу корупцията.