Франция и Германия решиха да изгладят поредния проблем от времето на Втората световна война, който пречеше на техните добри взаимоотношения. 64 години след края на кървавата касапница двете страни се разбраха да уредят за статута на т.нар. "деца на войната", които се появиха на бял свят след връзките на французойки с германските войници окупатори през периода 1940 -1944 г. Техните наследници вече ще могат да получават германско гражданство, ако, разбира се, пожелаят това.

200 000 французи принадлежат към т.нар. "поколение Бош" (френско отрицателно определение за германците), сочат най-новите данни, които бяха обявени от френското вътрешно министерство. Голяма част от тези "деца на войната" в момента са пенсионери, колко от тях обаче ще поискат германско гражданство, не е известно. "Германия ще помогне на всички, които са родени по време на войната, имат родител германец и поискат гражданство на ФРГ", заяви наскоро представител на МВР в Берлин пред местни медии. За това е нужно желаещият да отиде в германското посолство в Париж или консулство в някой друг град и да напише заявление. Целият процес се предвижда да бъде



малко бюрократичен и безплатен



Тъй като Франция е член на Евросъюза, то французите, които получат второ гражданство, могат да запазят първоначалното си.

Победата над хитлеристка Германия по традиция се отбелязва из цяла Франция. На 8 май, денят на освобождението на Париж, французите имат пореден повод да пийнат качествено вино с хубаво мезе като сирене и различни колбаси, както и да говорят за героизма си по време на освобождаването на страната от окупаторите. С много по-малко желание те обаче говорят за режима на собствените си колаборационисти от режима във Виши, които сътрудничиха на нацистите. За страна, която не можа да се освободи сама, е много важно да се покаже моралният момент на победата, несломимият дух на французите по време на окупацията.

Но дълбоко в подсъзнанието на хората празненствата на 8 май имат и горчив привкус. През същия месец, само че през 1940 г., германските войски нахлуват във Франция и само за няколко седмици Париж губи войната независимо от английските си съюзници. Третата република и Националното събрание предават цялата власт на стария маршал Анри Петен, който дотогава е герой, но от Първата световна война.



Той веднага сформира марионетно правителство



в град Виши, което провеждаше политика на сътрудничество с нацистите. Окупацията на Франция и освобождаването й идва едва след четири години, и то от съюзниците - САЩ, Великобритания, Канада, и не голям брой френски военни части. Това показва на целия свят слабостта на някога могъщия Париж. Дотогава единствените борци с фашистите са френските армии под командването на ген. Шарл де Гол в Северна Африка, оглавяваната от него съпротива във Франция, както и комунистическите отряди. Техните сили обаче едва ли щяха да стигнат, за да изгонят сами германците. Историци и анализатори дори отбелязват, че през 1944 г. френското общество е дотолкова разделено на две, че едните подкрепят Виши, другите Де Гол. Просто когато побеждава последният, всички изведнъж стават борци от съпротивата. След това започва "периодът на отмъщението", когато за няколко месеца без съд и присъда са избити от 10 000 до 40 000 души, които са обвинени за колаборационисти. Френските жени на германските военни са



публично бити, а главите им остригвани нула номер



Децата им в продължение на десетилетия са отритнати от обществото, дълго време нямат права и живеят в постоянен страх заради прегрешенията на своите родители.

Ако Германия след 1945 г. я мъчат страхове как да не стане отново силна и опасна като по времето на Хитлер, то Франция прави всичко възможно никога повече да не е толкова слаба и безпомощна както през 1940 г. След войната обаче тя търпи военно поражение срещу виетнамските комунисти в тогавашен Индокитай. След това, докато Германия се радва на "икономическото чудо", Париж губи и войната с желаещия независимост Алжир. Нещата се променят чак през 1958 г., когато властта отново поема Де Гол. След това Франция влиза в "клуба" на атомните държави, безболезнено предоставя независимост на бившите си колонии в Африка, а през 1963 г. в Елисейския дворец се подписва историческият договор за помирението между Франция и Германия. Бившият френски президент Валери Жискар Д'Естен дори предлага през 1975 г. да се отмени празнуването на 8 май, за се подпомогне това помирение, но това предизвиква шок сред ветераните и голяма част от обществото, които и по-нататък искат да празнуват втората капитулация на Германия.

Наскоро



Франция направи още една крачка



в опита си да прогони старите призраци на миналото. Париж за първи път официално призна за ролята си в Холокоста, след като най-висшата съдебна инстанция в страната постанови, че френското правителство по време на Втората световна война е пратило на смърт десетки хиляди евреи. Държавният съвет реши, че държавата носи отговорност за депортирането на евреи по време на конфликта. Висшият съдебен орган на Франция постанови, че режимът на Виши е разрешавал и извършвал депортации, без да е бил принуден за това от нацистките окупатори. Съдебното решение обаче гласи също, че няма да бъдат изплащани обезщетения на оцелелите от Холокоста и на семействата на жертвите, тъй като депортациите са били компенсирани, доколкото е било възможно след 1945 г. Според френските медии декларацията на най-висшата съдебна инстанция във Франция е най-ясното признание за ролята на правителството на Виши в Холокоста. Държавният съвет се произнесе по този въпрос, след като парижкият административен съд поиска мнението му по иск за обезщетение, подаден срещу Франция от дъщерята на депортиран евреин, който загинал в лагера Аушвиц. Съветът остави на съда да се произнесе по този иск, но призова за официално признаване на отговорността на държавата.

В периода между 1942 г. и 1944 г., по време на нацистката окупация, колаборационистите депортират 76 000 евреи в концентрационни лагери, между които 11 000 деца.



От тях оцеляват само 2566 души



Всички правителства, дошли на власт след войната, отказват да признаят каквато и да била роля на френските власти в Холокоста. Чак през 1995 г. бившият френски президент Жак Ширак официално заявява, че френската държава носи отговорност за депортирането на евреи. "Този тъмен период петни нашата история и е обида за миналото и традициите ни. Безумието на окупаторите бе подкрепено от французите и от френските власти", заяви тогава Ширак. В момента Франция има една от най-големите еврейски общности, наброяваща близо 500 000 души.

Президентът на Асоциацията на синовете и дъщерите на депортираните евреи Серж Кларсфелд заяви, че е доволен от решението на Държавния съвет. "Франция показа, че се намира начело на страните, които поемат отговорността за своето минало", каза Кларсфелд. Той отбеляза, че до 1990 г. нещата стояха по съвсем друг начин и това беше тема табу сред французите. Той потвърди, че френските евреи, които са преживели Холокоста, и децата на депортираните вече са получили значителни финансови компенсации от правителството на Франция. Така за пореден път се доказва, че ако една нация признае грешките от миналото си, тя може успешно да продължи напред.