Лидия Йорданова е завършила социология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г. Работила е в Научноизследователския институт по младежта. В Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) работи от създаването му през 1989 г. От 1999 г. досега е негов директор.

--------



- Какви нови тенденции в обществените нагласи се открояват в последното проучване на НЦИОМ за изборните симпатии и антипатии?

- Изборните симпатии и антипатии се отнасят към по-старите и големи партии. Далеч по-прагматични са нагласите и очакванията към новите формации, които по своя замисъл очертават управленския интерес на определени групи хора и придвижването на определени политически елити. Докато по-масовите и стари партии остават класически носители както на властови, така и на идейни нюанси и не на последно място на семейна и емоционална обвързаност на техните избиратели.

Неслучайно една от работещите рецепти за увеличаване на политическото влияние на новите партии е те да се стремят да пораждат позитивни емоции в избирателите им. Това не е лесна задача предвид дълбокото разочарование от политическия живот у нас, трайния обществен песимизъм и страховете на българите от последиците от все още неразгърналата се икономическа криза, тенденции, които НЦИОМ регистрира през последните месеци.

Но каквито и тенденции да има в обществените нагласи, българските политици трябва да са наясно, че високото недоверие в институциите е крайно неблагоприятна предпоставка не само за успешното завършване на мандата, но и за следващото управление. Защото липсата на доверие в институциите не е черта от характера на българите, а резултат от управленските практики и политическите борби през последните 20 години. Затова всеки, който иска да управлява оттук нататък България, трябва да си постави като първостепенна задача връщането на респекта към държавността.

- Как си обяснявате факта, че след временен спад подкрепата за ГЕРБ отново нараства? На какво се дължи?

- В края на 2008 г. и началото на 2009 г. изследванията на НЦИОМ регистрираха известно свиване на подкрепата за партия ГЕРБ. Това бе провокирано от обществените оценки за начина, по който ГЕРБ участваше в редица политически спорове по остри нерешени проблеми. Подкрепата на ЕНП за ГЕРБ и лично за Бойко Борисов и посочването му като единствен надежден партньор в България допринесе в най-голяма степен за ръст на одобрението към партията. Всъщност именно през февруари в София се състоя политическата легитимация на партия ГЕРБ. В нейна полза е амбицията й да управлява самостоятелно страната. Крайният негативизъм на българина към коалициите и коалиционните сметки дава бонуси на ГЕРБ заради независимата позиция.

- А какви са причините за относително солидната подкрепа за БСП, при условие че песимизмът и недоволството от сегашното управление прогресивно растат?

- По всичко личи, че не стои под въпрос завършването на пълен управленски мандат. И това е факт, който дава самочувствие и е основание за добър старт на предизборната кампания на БСП. През последните четири години категорично се извървя тежък, но успешен път за преодоляване на управленските комплекси на партията, натрупани от времето на Виденов. Премиерът успя да се дистанцира от предишни грешки и неслучайно по данни на НЦИОМ неговият авторитет страда по-малко от този на екипа му. Освен това симпатизантите са сплотени от надеждата за нов възможен мандат и от очакването за по-масово попадане на БСП кадри във властта в сравнение с това управление.

- Последните ви данни сочат, че страхът от кризата се засилва. Можете ли да прогнозирате как реалните последици от световната икономическа рецесия ще се отразят на политическите настроения у нас ?

- Хората все по-често мислят за кризата. Икономизира се масовото съзнание на хората, те започват да правят не само ежедневни, но и средносрочни и дори дългосрочни финансови планове, които касаят тях лично и семействата им. В края на февруари 3/4 от ползвателите на кредити се опасяват, че може в близко време да не се справят с погасяване на вноските. Засилва се и страхът от безработица, от снижаване на жизнения стандарт, от липса на средства за почивка, за ремонт, за закупуване на автомобил, за планирана покупка на жилище и т.н. 60% от участвалите в нашето изследване не са сигурни дали в близките месеци ще могат безпроблемно да плащат своите разходи за бита - ток, парно и др.

В политически план хората ще търсят отговор на въпроса кои политици могат да защитят максимално добре техните интереси и тези на държавата в условията на криза. Кризата ще ражда протестен вот, който по наши данни в най-голяма степен ще попълва електоралните редици на ГЕРБ и на "Атака". В условия на криза леко се свива влиянието на успелия бизнес върху нагласите на хората, защото не развитието е акцент на масовите очаквания, а запазване на вече придобитото.

- Обединението между СДС и ДСБ вече е факт. Смятате ли, че това увеличава шансовете им за изборите или ще разколебае част от твърдите им избиратели?

- Засега този факт се възприема положително. Но то трябва задължително да бъде съпроводено с искрени намерения за спечелване на доверието на разочарования десен избирател. Възможното участие на десните във властта в евентуална коалиция с партия ГЕРБ също следва да бъде аргументирано много добре. Защото именно коалицията с ГЕРБ поражда не един и два въпроса пред десните избиратели. Същевременно отделни организации и личности виждат края на своята политическа кариера с обединението и това ги прави непримирими негови противници. Тъкмо те поддържаха твърде дълго тонуса на противостоенето в двете десни партии. Големите опасности обаче дебнат оттук нататък - как ще се подели властта, дали малките партии, които ще се кооптират към коалицията, няма да "обърнат каруцата", дали всъщност СДС и ДСБ няма да се разделят на два кръга, във всеки един от които да има по няколко подкрепящи малки партии. Успехът на десницата на предстоящите избори минава през постигането на една органична коалиция, в чиито намерения хората да повярват. Ако за пореден път очакванията им бъдат излъгани, това ще е краят на десницата в сегашния й вид и лидерите ще трябва да поемат своята отговорност.

- Обединената десница ще повлияе ли върху изборната подкрепа за ГЕРБ и по какъв начин?

- Разочарованите десни избиратели, които вече са предпочели ГЕРБ, едва ли ще променят своя избор. Обединената десница ще се бори за онези апатични избиратели, които не гласуват от години и така и не приеха раздробяването на десницата.

- Какви са шансовете на формации като НДСВ и "Лидер"?

- "Лидер" има задълбочаващи се проблеми с идентификацията в рамките на коалиция Движение "Напред". Към това се добавят и опитите партията да се свърже директно с облика на Христо Ковачки. По принцип в ситуация на криза общественото внимание към бизнес партиите не е толкова голямо, колкото в условия на растеж.

НДСВ е партия, чиито послания намират отклик в обществото. Няма теза на НДСВ, която НЦИОМ да не е тествало в последните месеци и която да не е имала положителен прием сред минимум 2/3 от българите. В същото време хората отчитат сравнително ограничените възможности на НДСВ да налага своите политически идеи сред управляващите в тройната коалиция. Шансовете й на предстоящите избори са в добрата кампания.

- На какво отдавате спада в одобрението на "Атака" в сравнение с цифрите отпреди месец?

- Най-вече на позицията й по вота на недоверие към кабинета. Но партията има електорален дял около 9-10%, който може леко да расте. Още повече че одобрението за лидера й остава неизменно високо - над 90%. Противоборството между ГЕРБ и "Атака" може леко да свие влиянието й, но драматични промени едва ли ще има.

- Социологията дава ли обяснение на феномена "електорат на ДПС", който изглежда непромокаем за всякакви скандали и разкрития за злоупотреби на депесарската върхушка?

- Погрешно би било да се мисли, че сред избирателите на ДПС няма критични настроения. Факт е, че избирателите на ДПС са сред най-лоялните привърженици на тройната коалиция. Факт е, че Ахмед Доган продължава да се ползва с пълна подкрепа от страна на своя електорат, но също така е факт критичното отношение на тези хора към отделни министри. Което показва, че привържениците на ДПС все пак не са загубили своята сетивност.

- Как евровотът ще повлияе на изборите за национален парламент и обратното?

- Кампаниите няма да бъдат много различни. Ще се акцентира на основните проблеми на страната и ще се анализират европейските решения на много от тях. Евровотът може да има силно влияние върху последващия парламентарен.