Те са тези, които решават да наказват, задето, както им се струва, светът ги е обидил.

Девиантните копелета биват всякак. Един примерно залюбва мома и не приема, че тя не ще да съответства на мераците му; праща букети, обяснява в стотици есемеси какво ще й направи, дебне пред жилището й, диша в слушалката, понякога краде бельо от простора... Някой път играта загрубява толкова, че се налагат вразумителни мерки спрямо девианта. (Когато това закъснее и обкръжението спи, могат да станат медийна дъвка и такива нещастници като австрийците Приклопил и Фрицъл).

Други си избират кауза: почват да служат на бъдещото човешко щастие. Това те виждат по своему. Смятат обаче, че е задължително свързано със свещени книги и идеи; работата е да се накарат хората да живеят според тях и по възможност да не вярват на други книги и идеи. За целта тези девианти могат да пуснат отрова или да турят бомба тук-там, наказвайки непросветените. Могат да сеят и сеят страх, мъгла и трепет и в собственото си обкръжение: поглеждащите извън канона блудни овчици падат зян, за да не дават лош пример.

Напоследък обаче честа световна новина е как юноша отива в школо или детска градина, въоръжен като холивудски командос,



и застрелва когото види



17-годишният германски младеж Тим Кречмер изби горе-долу толкова хора, колкото са годините му, и за момент засенчи световната икономическа криза. Тим стана черната звезда на седмицата, тъкмо каквото е искал. "Скоро ще узнаят за мене", чател преди изпълненията той. Писна ми да ме подценяват. Запомнете мястото Виненден, предупреждавал той електронните си събеседници.

Тим не е уникат. Такива като него, най-вече граждани на относително благополучни общества, захранват черните хроники почти всеки месец, да не кажа седмица.

В Алабама един изби семейството си и неколцина случайни, преди да се самоубие. Най-често подобни вести долитат от САЩ; мисля, че там се роди този пароксичен гъдел - да напуснеш живота като във филм на ужасите, изтрепвайки колкото може повече хора преди това - все едно пукаш по chicken invaders в електронна игра. Преди близо 40 години това доминирано от кинематографията общество роди филм предупреждение: "Малки убийства", май с Доналд Съдърланд беше. За кротък иначе тип, който пощурява от немотивираното насилие, взема пушка и започва да гъта от прозореца случайни минувачи... Понеже животът повтаря изкуството, видяхме не само как терор срути кулите, срутвани преди това многократно на кино, но и как стрелци като фотографа от "Малки убийства" се явяват непрекъснато on line, вече близо до нас.

И Азия, и Европа се заквасиха от този екшън. Само Германия преживя няколко стрелби. През 2006 г. бяха ранени 11 души в град Емсдетен, а през 2002 г. един уби пак в школо 17 в Ерфурт. Май тогава промениха закона за оръжията, който преди беше доста либерален.

Подобни новини засилват чувството у мнозина, че светът бързо се побърква, наслушах се на подобни коментари.

Аз не мисля така. Мисля, че девиантни копелета е имало винаги и че нямат свършване. Явно са част от суровия живот на тази планета, както и част от неведомия нам божи промисъл, колкото и чудати да ни се виждат проявленията му понякога.

Мисля също, че няма общество, имунизирано срещу внезапен агресивен срив у девианта. Мнозина навярно не помнят, но и по тоталитарно време се случваха такива неща. През далечната 1974-та пак един седемнайсетгодишен застреля и рани 16 души в студентско общежитие в София. Мотивите - ревност, обида, психоза - като при другите. Между другото младежът признал пред органите, че се вдъхновил за кървавия екшън от филм: гледал преди това "Кръстникът".

Две важни неща има за нас, свързани с тази стрелкова епидемия. Първото са оръжията. Както българинът Бранимир, за когото припомних по-горе, така и изтрещелият немец Тим са имали достъп до оръжие. Бранимир взел валтера на татко си, който бил зам.-директор на ДСО, а Тим побарал единствената незаключена "Берета" на баща си (родителят му имал колекция от 15 пушкала!).

Колкото по-малко оръжия у населението, толкова по-малко масовост при превъртането на девианта, извод първи. Онзи от Варна, заклал момичето преди седмица, поне е нямал пушка - иначе не се знае колцина щяха да пострадат от "обидата му". Сега, за да се получи разрешение за оръжие в Германия, вече почти цяла година се държат тестове.

Ще ми се да направя и извод втори, който е доста по-сложен, но е важен за хората на медиите и изкуствата.

Убеден съм,



че информацията е могъщ фактор, отключващ въображението



Всички девианти харесват и търсят подхранващи фантазмите им послания - независимо дали са новинарски емисии или художествен продукт. Работата е там, че такава информация търсят всички хора; то е интересно, макар и стряскащо. То не може да се забрани.

Не зова за цензура, тя не съвпада с ценностите ни.

И все пак - съществува невидима граница, отвъд която интерпретацията на престъплението става обект на особено таблоидно сладострастие, на изкуство, където очевидно само страхът на "твореца" го спира от пълно отъждествяване с героя психопат. Има жълти творци така, както има жълти медии. Те не винаги са бездарни, тогава е по-зле. Също са фактор за отключване на бесноватостта у природно разположения към нея.

Как да се справим с тях ли? Не знам. Всеки отговаря за себе си. Но с ожесточаването на контрола върху оръжията е добре да расте и контролът върху жълтото публично въображение.

На въпроса може ли да има девиантно копеле с перо и камера така, както има такова с нож и пищов, отговорът ми е - уви - да.