НАТО ще сбърка, ако не избере за генерален секретар българския кандидат Соломон Паси. Точно сега алиансът има нужда от нестандартен човек като него, защото е изправен пред нестандартна ситуация - да изгуби първата си война, откакто е създаден преди 60 години. След като и президентът на САЩ Барак Обама призна, че войната в Афганистан не може да бъде спечелена, трябва спешно да се планира изтегляне от бойното поле.

Великобритания, Германия и Франция прибързано се разбраха да застанат зад кандидатурата на датския премиер Андерс Фог Расмусен. Но все още не е късно да премислят до юбилейната среща на високо равнище в Страсбург и Кел на 3-4 април.

В сравнение със Соломон Паси лобирането за Расмусен бе по-продължително и мощно. Точно преди година Дания създаде по своя инициатива телевизия на НАТО, която й струва милиони евро. Официално целта й бе да популяризира мисиите на алианса, а неофициално - да популяризира своя кандидат. В нормална обстановка всички биха се съгласили, че е по-добре западноевропеец да оглавява НАТО, защото най-хроничният проблем на организацията е набирането на средства за все по-скъпо струващите й мисии. Когато става дума за пари, очевидно най-добрите партньори не са в по-бедната Източна Европа. Те не биха могли да служат за пример на останалите, като развържат кесиите си.

Сега обаче



парите не са главното



въпреки финансовата криза. Дотегналите на съюзниците вопли на отиващия си генерален секретар Яп де Хоп Схефер (Холандия) за набиране на все повече войници (съответно и все повече пари) за Афганистан не вършат работа. Датчанинът Расмусен, който организира телевизионна подкрепа на досегашния курс, също не схваща колко е неразумно да се жертват още хора и средства заради провалена кауза. Дошло е време да се мисли не за изпращане, а за връщане на войниците, и то, ако може, не позорно.

Най-добрият кандидат за тази цел е Соломон Паси, но мнозина го възприемат несериозно. А точно в това е неговото предимство. Ако НАТО продължи да гледа все така драматично на мисията си в Афганистан, рискува да подготви собственото си опозоряване при закъсняло изтегляне. Няма друг кандидат, който би могъл да каже "Майната му на Афганистан". Обричането на илюзорна победа в Афганистан само би помрачило бъдещето на алианса и би означавало всъщност "Майната му на НАТО". Освен това Източна Европа, която изгуби Студената война, е много по-подготвена психически да посрещне ново поражение, отколкото Западна Европа, чиято илюзия за непобедимост ограничава възможностите й за маневриране в безизходна ситуация.

Спомнете си как г-н Паси жертва на своя глава два реактора на АЕЦ "Козлодуй", за да си улесни преговорите за членство в ЕС. Той пое осъдителна отговорност, която въпреки вредата свърши работа поне за определена цел. Неговата некомпетентност при сложни казуси се превръща в



предимство чрез прости решения



Същото би могъл да предложи и за Афганистан - зарязваме го и да се оправят там помежду си. Твърде предпазливо подобна теза развива новата администрация в Белия дом, която заговори за афганизация на войната, но няма смисъл да се чака нейното естествено узряване, защото Соломон Паси може да го ускори.

Никой не ще да слуша повече мъдростите на последователите на бившия президент на САЩ Джордж Буш и на съмишленика му Яп де Хоп Схефер, че ако натовските войници си тръгнат просто така от Афганистан, талибаните ще ги последват до родните им страни. Новият държавен секретар Хилари Клинтън предложи в името на по-скорошното изтегляне да бъде поканен дори Иран на конференцията за Афганистан на 31 март. Това си е направо екзотична инициатива в сравнение с неотдавнашните закани на Буш да накаже Иран заради ядрената му програма. Техеран нищо не е променил в поведението си. Как така от заплаха за Запада се превърна в помощник? Много просто - чрез смяна на хората, които оценяват поведението му. Чиста безпринципност, но има случаи, когато може да се запита дали принципите не са сбъркани.

Соломон Паси е отнесъл досега най-много критики заради безпринципност. Ето че се отваря възможност минусите му да се превърнат в плюсове. Имаме достатъчно нестандартен опит с него и можем да кажем на нашите натовски съюзници: Ако не той, кой би свършил неудобната работа?