Наскоро в непринуден разговор с Михаил Неделчев той подхвърли на шега, че Интернет е дяволът. Далеч съм от мисълта да вадя от контекста на известния ни литературовед тези му думи, и да го изкарвам ретроград. С ефектната (и оборима, разбира се) фраза той изтъкваше единствено лекотата за прелъстяване, която притежава Мрежата. Прелъстяване от всякакъв вид: възможност за личностова мимикрия и фиктивни изходни параметри при общуването, възможност за безконтролни удоволствия без усилие, за обсебване на енергии и какво ли още не.

Факт е обаче, че осмислянето на тази технологична революция, в която живеем, се прави пътьом, понякога не особено успешно. Милиарди вече я ползваме, без да се замисляме особено.

Има и забавни спекулации: нобеловият лауреат за литература Жан-Мари Густав Льо Клезио заяви, че ако Интернет е бил изобретен по-рано, може би е щял да възпре Хитлер и да предотврати Втората световна война. Един вид - в Интернет идеите на магнетичния психопат биха изглеждали нелепи, и той нямало да успее да "прелъсти" милионите си последователи.

Не съм сигурен, че е прав. И в Интернет лесно могат да се намерят психопатични съмишленици, а самата психопатия да се маскира като озарение свише, за дълго време. А ако вземеш тоталната власт, Интернет може да ти стане оръдие, хем послушно.

Друг е въпросът, че в историята такива предположения са некоректни: какво би било, ако Чингиз хан беше завладял света, ако индианците бяха включили колелото в полезна работа, или ако същият този Хитлер беше побарал пръв атомната бомба?

Истина е обаче, че в самото съпоставяне на тези две гигантски семантични единици: Интернет и Дявола, се крие особено предизвикателство. Въпреки че на пръв поглед те са термини от две не особено съприкасаеми области - областта на високите технологии и сферата на теологията, дори на демонологията, то един простичък въпрос може да бъде зададен съвсем резонно.

Ето - правим го:



Умножава ли злото Интернет?



Та наистина, ако педофилията, порнографията и насилието са зло, ако съветите как да си направим бомба или намерим наркотици, дори как на игра да избиваме хиляди от лошите - това не уврежда ли морала на милиони? Не е ли тъкмо то, което би искал Дяволът, ако попитаме който и да е отец от която и да е църква? Не е ли то, което лесно можеш да намериш в Мрежата (над 50% от търсенето там е на порно)?

Нали се установи, че последните масови убийци от Европа и САЩ, освен оръжие са притежавали и една друга страст - да играят електронни игри с много изтребване, и са го правели в захлас, по цели денонощия?

Възможно е Интернет да бъде демонизиран, но не е коректно. Не той е демонът, а ние. Ние сме неговото съдържание.

Спомням си, че така демонизираше известният руски писател Валентин Распутин телевизията. "Тя зомбира населението", заяви той при едно свое гостуване тук, преди петнайсетина години, на което му отговорих горе-долу същото - че ако е така, значи зомбитата сме ние, а тя не е виновна, тя е само камери и предаватели. Медиите, (а Интернет не е просто медиа, той е медиатор, силно средство за обратна връзка, пространство за брауново движение на мисли и познания), се пълнят само с това, което вкарваме в тях. Те са нищо повече от огледало на нашите знания, страсти, пороци, възпитание, идеи. Каквото имаме и каквото искаме, това се и мултиплицира.

Вече изтъквах, че основна особеност на Мрежата е възможността за публично говорене практически на всеки. Тази възможност е била ограничавана цели хилядолетия. Право на публично говорене



е имал царят, жрецът, шаманът.



По-късно: политическият водач, писателят, религиозният лидер, ученият.

В Интернет всеки е на практика с мегафон, всеки е шаман, всеки е цар. Наистина е революция, комуникационна. Само че общуването вътре бързо създава вътрешни правила, вследствие на които неадекватното, вулгарното, манипулативното биват изтласкани и маргинализирани. Признавам, че бях учуден от възможностите на електронното съобщество за такава реакция.

Океанът на Мрежата по нещо прилича на истински океан: също притежава способности за самоочистване от отпадъците на арогантността и посредствеността чрез изолацията им.

Очарователни са банките за информационна взаимопомощ на каква ли не тема: от това как да си намерим евтини памперси до това как да сготвим пиле с гъби, да отглеждаме гълъби или да не даваме да ни лъжат в магазина.

Наскоро се зачетох в блогове на английски и руски туристи как да се справят с алчни таксиметрови шофьори по нашето Черноморие - извънредно забавно четиво. Открих такива подробности, които и на мен бяха напълно неизвестни. Трябва да приемем, че Интернет е могъщо оръжие срещу търговската нечистоплътност, просто защото информира бързо и лесно за дяволъците на всеки малък дявол.

Областта за възможно вмешателство на Големия Дявол е администрирането. Този, който следи, и този, който контролира, често излиза от контрол. Аз си мисля, че нищо никога и никъде не е оставяно задълго от тези, които държат парите и властта, на саморегулация. Основание за такива мисли ми дава не само ситуацията в Китай или желанието на Рупърт Мърдок да въведе заплащане на всички новини в медиите. Дава ми и желанието на МВР и ДАНС у нас да контролират. Вярно, че тези промени отпаднаха засега от Закона за електронните съобщения, но желанието си стои.

Големият дявол е жив, ходи по улиците и седи пред компютрите, а не вътре.