Яхтите винаги са играли особена роля в българския политически и икономически живот. Те са като крайъгълен камък във всеки важен етап от развитието на държавата. Затова и при всяко управление на страната избухва поне по един яхтен скандал. Спомняте ли си яхтата на руско-израелския олигарх Майкъл Чорни, на която се препичаха министри из Черно море? Или онази луксозна лодка в Монако, на която опъваха морни кости юпитата на НДСВ в компанията на хора от подземния свят (някои от които вече отстреляни). Или скандала около яхтата на Ахмед Доган, която се оказа, че уж не е негова, а на бизнесмен, свързан с източване на ДДС. Ако човек не е много наясно с морската терминология, ще си помисли, че ЯХТА е третата групировка след ВИС и СИК в подземния свят.
В края на миналата седмица яхтата изплува от неочаквана посока. НАП обяви поредната си акция за засечка на доходи и имоти и реши тоя път да тръгне по море, като провери собствениците на 230 луксозни лодки. Реакцията на потенциалните клиенти на данъчните не закъсня - в декларация, в която се борят разум и страсти, кампанията бе заклеймена, защото "ще унищожи един прохождащ бизнес с голям потенциал". Обръщението завършва с въпроса: "Ние в 50-те години на миналия век ли живеем, когато беше престъпление да си богат?"
Аз лично бих отговорил "да" на първата част на въпроса - като се има предвид, че сега ни управляват същите клики, както и преди 50 години, но ще оставя тая работа на историците. По-интересно е да се разсъждава вредно ли е НАП да проверява собствениците на яхти и престъпление ли да си богат? Не мислете, че отговорът е еднозначен.
От една страна, е много лесно да кажеш, че всеки може да бъде проверяван и ако не е сгазил закона, няма от какво да се притеснява. Когато държавата ни е затънала в корупция и се задушава от неясни капитали, най-логичното нещо е да се следват парите - откъде идват, къде отиват и плащат ли се данъци върху тия потоци. Световната практика показва, че единственият начин престъпността да бъде държана на някакъв хигиенен минимум е данъчните да действат постоянно и безкомпромисно - за всеки отмъкнат или укрит от държавата долар да се налагат строги и справедливи наказания. Та който бръкне в кацата с меда, така да се опари, че втори път да не припари.
И точно тук България не прилича нито на Германия, нито на Франция примерно. Защото у нас всички проверки започват шумно и приключват неизвестно кога и как. У нас те не са инструмент за налагане на закона, а за натиск. Те не се инициират и не зависят от редовите данъчни. Те се поръчват. Искам да видя този смел данъчен, който ще тръгне сам да разследва когото и да е със скъпа кола или имот. Не е толкова сложно - достатъчно е да прочете в светските хроники кой на кого е подарил "Ферари" или кой си е докарал Джо Кокър да му пее на ушенце. Може и да се разходи около най-известните фолк клубове или... просто по улиците на София. Да сте чули нещо подобно? Аз не съм.
Затова и кредитът ми на доверие към кампанийните фойерверки се е изпарил като парите на "Уолстрийт". Вече не помня колко кръстоносни похода срещу мръсните пари съм следвал. Резултатът е един - от операции тип "Комар" /гордостта на Богомил Бонев/ няма никакъв "Респект" /хрумка на Румен Петков/. Няма нито един осъден крупен бизнесмен, политик или бандит за укриване на доходи. Няма!
Нека не се заблуждаваме - държавата е могъщо оръжие. Няма престъпна групировка или достатъчно богат човек, който да оцелее, ако тя стовари цялата си мощ върху него. Затова е трудно да си обясним защо постоянно се правят проверки и защо няма нито едно разкрито крупно престъпление? Затова е логично мащабните и шумни проверки да притесняват хората. Защото те знаят, че размърда ли се държавна служба от типа на НАП, ХЕИ, полиция и прочее, целта е една - пушилка или изнудване на някой бизнесмен. Когато това се случи по време на предизборна кампания, е ясно, че битката срещу чорбаджиите изедници цели да напълни партийната, а не държавната хазна.
От трета страна, е крайно време популистката война срещу богатите да престане. Да притежаваш яхта, частен самолет, имоти, скъпи коли не е порок. Да си богат не е престъпление. Напротив - успелите трябва да бъдат давани като пример. С предприемчивостта си те създават бизнес, дават работа и перспективи на много хора и заслужават да купят с парите, които честно са изкарали, каквото им хрумне - дори и космически кораб, ако искат. И едва ли един бизнес ще загине от това, че някой мафиот ще се лиши от луксозната си лодка и ще влезе в затвора. По-вероятно е да стане обратното. Ако в държавата ни бизнесът не е сив, а легален, все повече хора ще стават заможни и ще си купуват яхти, защото конкуренцията на пазара ще е честна и те няма да се притесняват от проверки на данъчните. За съжаление, днес у нас не е така. У нас отдавна никой не знае къде минава границата на закона.
Най- обикновени напомняния за повсеместна корупция под одобрителния поглед на съветския ушигер.
Господин никой и крачещата корупция в Брюксел. Прокажения цоциализ.