Яхтите винаги са играли особена роля в българския политически и икономически живот. Те са като крайъгълен камък във всеки важен етап от развитието на държавата. Затова и при всяко управление на страната избухва поне по един яхтен скандал. Спомняте ли си яхтата на руско-израелския олигарх Майкъл Чорни, на която се препичаха министри из Черно море? Или онази луксозна лодка в Монако, на която опъваха морни кости юпитата на НДСВ в компанията на хора от подземния свят (някои от които вече отстреляни). Или скандала около яхтата на Ахмед Доган, която се оказа, че уж не е негова, а на бизнесмен, свързан с източване на ДДС. Ако човек не е много наясно с морската терминология, ще си помисли, че ЯХТА е третата групировка след ВИС и СИК в подземния свят.
В края на миналата седмица яхтата изплува от неочаквана посока. НАП обяви поредната си акция за засечка на доходи и имоти и реши тоя път да тръгне по море, като провери собствениците на 230 луксозни лодки. Реакцията на потенциалните клиенти на данъчните не закъсня - в декларация, в която се борят разум и страсти, кампанията бе заклеймена, защото "ще унищожи един прохождащ бизнес с голям потенциал". Обръщението завършва с въпроса: "Ние в 50-те години на миналия век ли живеем, когато беше престъпление да си богат?"
Аз лично бих отговорил "да" на първата част на въпроса - като се има предвид, че сега ни управляват същите клики, както и преди 50 години, но ще оставя тая работа на историците. По-интересно е да се разсъждава вредно ли е НАП да проверява собствениците на яхти и престъпление ли да си богат? Не мислете, че отговорът е еднозначен.
От една страна, е много лесно да кажеш, че всеки може да бъде проверяван и ако не е сгазил закона, няма от какво да се притеснява. Когато държавата ни е затънала в корупция и се задушава от неясни капитали, най-логичното нещо е да се следват парите - откъде идват, къде отиват и плащат ли се данъци върху тия потоци. Световната практика показва, че единственият начин престъпността да бъде държана на някакъв хигиенен минимум е данъчните да действат постоянно и безкомпромисно - за всеки отмъкнат или укрит от държавата долар да се налагат строги и справедливи наказания. Та който бръкне в кацата с меда, така да се опари, че втори път да не припари.
И точно тук България не прилича нито на Германия, нито на Франция примерно. Защото у нас всички проверки започват шумно и приключват неизвестно кога и как. У нас те не са инструмент за налагане на закона, а за натиск. Те не се инициират и не зависят от редовите данъчни. Те се поръчват. Искам да видя този смел данъчен, който ще тръгне сам да разследва когото и да е със скъпа кола или имот. Не е толкова сложно - достатъчно е да прочете в светските хроники кой на кого е подарил "Ферари" или кой си е докарал Джо Кокър да му пее на ушенце. Може и да се разходи около най-известните фолк клубове или... просто по улиците на София. Да сте чули нещо подобно? Аз не съм.
Затова и кредитът ми на доверие към кампанийните фойерверки се е изпарил като парите на "Уолстрийт". Вече не помня колко кръстоносни похода срещу мръсните пари съм следвал. Резултатът е един - от операции тип "Комар" /гордостта на Богомил Бонев/ няма никакъв "Респект" /хрумка на Румен Петков/. Няма нито един осъден крупен бизнесмен, политик или бандит за укриване на доходи. Няма!
Нека не се заблуждаваме - държавата е могъщо оръжие. Няма престъпна групировка или достатъчно богат човек, който да оцелее, ако тя стовари цялата си мощ върху него. Затова е трудно да си обясним защо постоянно се правят проверки и защо няма нито едно разкрито крупно престъпление? Затова е логично мащабните и шумни проверки да притесняват хората. Защото те знаят, че размърда ли се държавна служба от типа на НАП, ХЕИ, полиция и прочее, целта е една - пушилка или изнудване на някой бизнесмен. Когато това се случи по време на предизборна кампания, е ясно, че битката срещу чорбаджиите изедници цели да напълни партийната, а не държавната хазна.
От трета страна, е крайно време популистката война срещу богатите да престане. Да притежаваш яхта, частен самолет, имоти, скъпи коли не е порок. Да си богат не е престъпление. Напротив - успелите трябва да бъдат давани като пример. С предприемчивостта си те създават бизнес, дават работа и перспективи на много хора и заслужават да купят с парите, които честно са изкарали, каквото им хрумне - дори и космически кораб, ако искат. И едва ли един бизнес ще загине от това, че някой мафиот ще се лиши от луксозната си лодка и ще влезе в затвора. По-вероятно е да стане обратното. Ако в държавата ни бизнесът не е сив, а легален, все повече хора ще стават заможни и ще си купуват яхти, защото конкуренцията на пазара ще е честна и те няма да се притесняват от проверки на данъчните. За съжаление, днес у нас не е така. У нас отдавна никой не знае къде минава границата на закона.
Най- обикновени напомняния за повсеместна корупция под одобрителния поглед на съветския ушигер.
Господин никой и крачещата корупция в Брюксел. Прокажения цоциализ.













Въпрос, при това риторичен.Правят впечатление стотиците писания, интервюта, умозаключения и прочие обществена деятелност на лица, така или иначе под някаква форма на участващи в "прехода", но все още не се е намерил някой да се осмели и се опита поне да напише, изкаже или поне съдейства на можещите да напишат автентичната история на посткомунистическият преход към същите.В началото му Богдана Карадочева пееше една песен за живота, който щеше да настъпи...Щеше, верно е.


Яхта може и да не плава , но речен пристан със скромно митническо пунктче - колко му е ...

