Как един закон, който съществува от над 20 години, може да се превърне в новина? Отговорът е прост - като започне да се спазва. От края на миналата година полека-лека започна революция в аптеките - те вече предупреждават клиентите си, че занапред ще отпускат медикаменти, които изискват лекарско предписание, само срещу рецепта. Към момента голяма част от фармацевтите спазват този режим. Години наред това беше немислимо, в аптеките напълно безразборно се отпускаха и най-силните лекарства. Практиката беше толкова удобна за всички, че сега пациентите масово недоволстват, защото някои от най-популярните препарати се оказаха с рецепта и за тях трябва да се ходи при лекар. И сега от едната крайност "аптеките като супермаркет" се минава в другата "аптеките - непревземаеми крепости". Според изискванията лекарствата с рецепта дори не трябва да бъдат по рафтовете, за да не ги виждат пациентите, а в чекмеджетата.
"Това може да доведе до отказ от лечение, още по-голям бум на употребата на хранителни добавки или опашки пред лекарските кабинети", смятат противниците на рецептите. От другата страна стоят лекари и законодатели, които припомнят, че медикаментите могат както да лекуват, така и да убиват, ако се пият безконтролно.
Немислимата и неочаквана промяна започна през декември м.г., когато беше приета наредба на здравното министерство за устройството, реда и организацията на аптеките. През март влезе в сила и друга - за предписването на медикаменти. Факт станаха и правилата за добра фармацевтична практика. И трите нормативни акта уреждат спазването на закон, приет преди цели 20 години, който забранява продажбата на лекарства по медицинско предписание без рецепта.
И започна истерията
Гражданите установиха, че за течен витамин С и течен аналгин ще трябва да висят на опашки пред лекарския кабинет. Други се питат какво ще правят, ако посреднощ получат силен зъбобол и нямат рецепта за аулин. Трети са обезпокоени откъде ще вземат успокоителните, които пият по собствена преценка от години, четвърти знаят как сами да лекуват алергиите си, пети - гастрита, шести нямат нужда от лекар, за да си изпишат антибиотици. Масово хората не смятат, че е нужно да висят пред лекарските кабинети, за да получат препарат, който ползват от години. Затова от Българския фармацевтичен съюз не изключиха и възможността за бум на фалшиви рецепти.
На път е да се появи и движение "Антирецепта" - в интернет се появи петиция срещу наредбите. Онлайн протестиращите, понастоящем над 260 на брой, настояват за промени, така че "да не се налага работещите да губят поне по един работен ден, за да чакат за изписване на лекарство". Те смятат, че с новия ред единствено ще се увеличат опашките пред лекарските кабинети и нелекуваните болни. "Имам високо кръвно и се лекувам с нолипрел. Работя в "Младост" 4, живея в "Света Троица", където ми е и личният лекар. Ще трябва да губя половин ден за една рецепта. За такива като мене трябва да има годишни рецепти", смята Марио Колев. "Майка ми живее на село, там лекар ходи веднъж в седмицата, кога ще й изпише лекарят рецептата, кога ще ми я изпрати тя до града, кога ще й взема лекарствата и изпратя. Ами тя ще умре, докато си получи рецептата и лекарствата?", аргументира се Нина Атанасова от Бургас.
Всъщност все още няма 100-процентов отказ на аптеките да продават лекарства без рецепта. Най-малкото защото е ясно, че възможностите на Агенцията по лекарствата за масови проверки са ограничени. А без проверки и тези наредби ще имат съдбата на закона - няма да се спазват.
Проверка на "Сега" в произволно избрани аптеки в София показа, че все още може да се купи едно от най-масовите болкоуспокояващи - аулин, за който по принцип е нужна рецепта. Навсякъде аптекарите не пропускаха да питат за рецепта, но при отговор "Нямам", в 3 от 6-те аптеки склониха да го продадат, макар и с уговорката, че "това е за последно". Там, където отказаха да продадат без рецепта, аптекарите препоръчваха всички възможни болкоуспокояващи на свободен достъп - аналгин, нурофен, солпадеин и т.н. Макар и по-слаби, те имат същия ефект.
Въпреки че аулинът се пие масово, има причина да е с рецепта. "Много хора може да са пострадали от безразборното приемане на аулин, без дори да знаят. Доказано е, че дългогодишната му употреба може да доведе до сериозни увреждания, особено за хора със стомашни и чернодробни заболявания", обяснява главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Габриела Вутева.
Лекарството е толкова силно и с толкова странични ефекти, че в Ирландия е забранено, а в Германия е абсолютно невъзможно да се купи без рецепта. А у нас, който не иска или не може да иде на лекар, може да замести аулина с редица препарати без рецепта - аналгин, аспирин, беналгин. Общо препаратите без прескрипция у нас са около 1000.
Подобен е аргументът и за рецептите за останалите препарати. Към антибиотиците лесно се развива резистентност и когато човек наистина има нужда от тях, може вече да не му подействат. При успокоителните има сериозен риск от пристрастяване, антихистаминовите лекарства могат да увредят черния дроб и т.н. Отделно не винаги пациентът може сам да си сложи диагноза, т.е. не само има опасност да пие ненужни лекарства, но и състоянието му да се влоши, защото не провежда необходимата терапия.
Дали едно лекарство да се отпуска със или без рецепта решава Изпълнителната агенция по лекарства. "Според европейските разпоредби за класификация на лекарствата тези, които се отпускат без рецепта, са с дългогодишен опит в употребата и много голяма терапевтична ширина. Това означава, че дозата трябва да се увеличи много, за да се получи негативен ефект", разяснява д-р Мария Попова, шеф на дирекция "Лекарствена безопасност и информация". "В регистрацията има тенденция лекарствата да преминават на свободен режим, но само ако е доказана безопасността при самолечение", допълни Попова. Някои европейски страни предпочитат да имат максимално много лекарства без рецепта, но никоя не си позволява да пусне антибиотик свободно. България е по средата. Навсякъде в ЕС обаче е немислимо човек да си купи лекарство по предписание, ако няма рецепта.
Фармацевтите
"Спазването на наредбата несъмнено ще доведе до отлив в търсенето на лекарства и вече се отразява на пазара. Хората ще започнат да вземат все повече лекарства, които се отпускат без рецепти, защото са по-лесно достъпни. Това е още един праг пред пациентите, за да се лекуват", коментира председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов.
"Тази регулация обаче е в правилната посока, защото хората ще свикнат да ходят на лекар, а не да се самолекуват, а лекарите няма да изписват антибиотици по телефона", смята Костов. По-редовното изискване на рецепти той си обяснява с по-големите глоби и "може би волята да се прекрати порочната практика у нас". "Колегите се страхуват, положението е по-затегнато и всичко стана публично. Първоначалната глоба от агенцията по лекарствата за даване на лекарство без рецепта е 1000 лв., но може и да достигне до 8000 лв. или дори затваряне на аптеката", обясни той. Според правилата на БФС пък фармацевти, които системно отпускат препарати без рецепта, могат да бъдат лишени до 3 г. от права за упражняване на професията. Техните проверки ще започнат в края на април.
Защо обаче трябваха 20 години, за да "се затегне положението"? Според Костов това е така заради нелоялната конкуренция между аптеките и липсата на достатъчно контрол. "Това не се случи през годините, защото, ако в съседната аптека дават лекарства без рецепта, а в моята - не, тя ще фалира. Освен това, ако върнете веднъж пациента за лекарство, той няма да се върне във вашата аптека", разказа Костов.
Костов смята, че МЗ е трябвало да организира информационна кампания за пациентите, както и да се подготвят личните лекари, за да могат да обслужват по-бързо. "Джипитата вече се оплакват, че има опашки и хората пред кабинетите са се увеличили в пъти", твърди Костов.
"Засега спазването на наредбата не е създало хаос в работата на джипитата", твърди обаче председателят на националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров. Това обаче може да се дължи и на факта, че има достатъчно аптеки, които продължават да не искат рецепти. Според него затягането на правилата е добро и за пациентите, и за лекарите, защото заболяванията ще се установяват в ранен етап, а пациентите няма да продължават да вземат лекарства отпреди 2-3 г., към които вече може би са резистентни. "За да се получат опашки пред кабинетите, трябва да се окаже, че половината българи досега са се лекували сами, а това не е вярно", каза д-р Киров.
КАРЕ
Рецептите са 2 вида - дългосрочни и еднократни
Най-честото неудобство е, че всеки месец ще трябва да се ходи при лекар за рецепта за препарати, които са им нужни. Наредбата на МЗ обаче предвижда друго - рецептите вече се делят на такива за еднократна и за многократна употреба. Еднократните важат за антибиотици, болкоуспокояващи и изобщо за препарати за остри състояния. Многократните важат 6 месеца и са основно за хронични болести. Пациентът трябва да си носи тази рецепта всеки път, когато си купува лекарството. Когато срокът й изтече, трябва да я поднови при лекаря.
В задължителен регистър аптекарите ще описват отпуснатите лекарства по рецепти за еднократна употреба, в който ще се записват име, възраст и адрес на пациента, име на лекаря и на аптекаря. "Регистърът съществува от 1995 г., но досега никой не го е попълвал", обявиха от БФС. На гърба на рецептата ще се слагат печат с дата и подпис, за да се знае, че точно от тази аптека и точно от този аптекар е взето лекарството. В следващата аптека по същата рецепта на пациентите не би трябвало да се дават лекарства. "Тези хартиени регистри са като от 50-те г. - в тях не могат да се проверяват нито данни, нито да се правят справки - за името на пациента например. Можеше да има електронен носител, в който да може да се търси по име на пациента", критикува изискването Николай Костов от Асоциацията на собственици на аптеки.