:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,780,130
Активни 398
Страници 7,004
За един ден 1,302,066
Правила

Новият режим праща лекарствата с рецепта под рафта

Вече има фармацевти, които спазват закона и не отпускат медикаменти без лекарско предписание. Това предизвика недоволството на пациентите и одобрението на медиците
Снимка: Архив "Сега"
Едно от новите изисквания за устройството на аптеките е всички лекарства с рецепти да се приберат в чекмеджетата. Лекарите са единодушни, че новите правила са уместни. Фармацевтите не смеят да роптаят публично. А пациентите негодуват, че трябва да висят пред лекарските кабинети.
Как един закон, който съществува от над 20 години, може да се превърне в новина? Отговорът е прост - като започне да се спазва. От края на миналата година полека-лека започна революция в аптеките - те вече предупреждават клиентите си, че занапред ще отпускат медикаменти, които изискват лекарско предписание, само срещу рецепта. Към момента голяма част от фармацевтите спазват този режим. Години наред това беше немислимо, в аптеките напълно безразборно се отпускаха и най-силните лекарства. Практиката беше толкова удобна за всички, че сега пациентите масово недоволстват, защото някои от най-популярните препарати се оказаха с рецепта и за тях трябва да се ходи при лекар. И сега от едната крайност "аптеките като супермаркет" се минава в другата "аптеките - непревземаеми крепости". Според изискванията лекарствата с рецепта дори не трябва да бъдат по рафтовете, за да не ги виждат пациентите, а в чекмеджетата.

"Това може да доведе до отказ от лечение, още по-голям бум на употребата на хранителни добавки или опашки пред лекарските кабинети", смятат противниците на рецептите. От другата страна стоят лекари и законодатели, които припомнят, че медикаментите могат както да лекуват, така и да убиват, ако се пият безконтролно.

Немислимата и неочаквана промяна започна през декември м.г., когато беше приета наредба на здравното министерство за устройството, реда и организацията на аптеките. През март влезе в сила и друга - за предписването на медикаменти. Факт станаха и правилата за добра фармацевтична практика. И трите нормативни акта уреждат спазването на закон, приет преди цели 20 години, който забранява продажбата на лекарства по медицинско предписание без рецепта.



И започна истерията



Гражданите установиха, че за течен витамин С и течен аналгин ще трябва да висят на опашки пред лекарския кабинет. Други се питат какво ще правят, ако посреднощ получат силен зъбобол и нямат рецепта за аулин. Трети са обезпокоени откъде ще вземат успокоителните, които пият по собствена преценка от години, четвърти знаят как сами да лекуват алергиите си, пети - гастрита, шести нямат нужда от лекар, за да си изпишат антибиотици. Масово хората не смятат, че е нужно да висят пред лекарските кабинети, за да получат препарат, който ползват от години. Затова от Българския фармацевтичен съюз не изключиха и възможността за бум на фалшиви рецепти.

На път е да се появи и движение "Антирецепта" - в интернет се появи петиция срещу наредбите. Онлайн протестиращите, понастоящем над 260 на брой, настояват за промени, така че "да не се налага работещите да губят поне по един работен ден, за да чакат за изписване на лекарство". Те смятат, че с новия ред единствено ще се увеличат опашките пред лекарските кабинети и нелекуваните болни. "Имам високо кръвно и се лекувам с нолипрел. Работя в "Младост" 4, живея в "Света Троица", където ми е и личният лекар. Ще трябва да губя половин ден за една рецепта. За такива като мене трябва да има годишни рецепти", смята Марио Колев. "Майка ми живее на село, там лекар ходи веднъж в седмицата, кога ще й изпише лекарят рецептата, кога ще ми я изпрати тя до града, кога ще й взема лекарствата и изпратя. Ами тя ще умре, докато си получи рецептата и лекарствата?", аргументира се Нина Атанасова от Бургас.

Всъщност все още няма 100-процентов отказ на аптеките да продават лекарства без рецепта. Най-малкото защото е ясно, че възможностите на Агенцията по лекарствата за масови проверки са ограничени. А без проверки и тези наредби ще имат съдбата на закона - няма да се спазват.

Проверка на "Сега" в произволно избрани аптеки в София показа, че все още може да се купи едно от най-масовите болкоуспокояващи - аулин, за който по принцип е нужна рецепта. Навсякъде аптекарите не пропускаха да питат за рецепта, но при отговор "Нямам", в 3 от 6-те аптеки склониха да го продадат, макар и с уговорката, че "това е за последно". Там, където отказаха да продадат без рецепта, аптекарите препоръчваха всички възможни болкоуспокояващи на свободен достъп - аналгин, нурофен, солпадеин и т.н. Макар и по-слаби, те имат същия ефект.

Въпреки че аулинът се пие масово, има причина да е с рецепта. "Много хора може да са пострадали от безразборното приемане на аулин, без дори да знаят. Доказано е, че дългогодишната му употреба може да доведе до сериозни увреждания, особено за хора със стомашни и чернодробни заболявания", обяснява главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Габриела Вутева.

Лекарството е толкова силно и с толкова странични ефекти, че в Ирландия е забранено, а в Германия е абсолютно невъзможно да се купи без рецепта. А у нас, който не иска или не може да иде на лекар, може да замести аулина с редица препарати без рецепта - аналгин, аспирин, беналгин. Общо препаратите без прескрипция у нас са около 1000.

Подобен е аргументът и за рецептите за останалите препарати. Към антибиотиците лесно се развива резистентност и когато човек наистина има нужда от тях, може вече да не му подействат. При успокоителните има сериозен риск от пристрастяване, антихистаминовите лекарства могат да увредят черния дроб и т.н. Отделно не винаги пациентът може сам да си сложи диагноза, т.е. не само има опасност да пие ненужни лекарства, но и състоянието му да се влоши, защото не провежда необходимата терапия.

Дали едно лекарство да се отпуска със или без рецепта решава Изпълнителната агенция по лекарства. "Според европейските разпоредби за класификация на лекарствата тези, които се отпускат без рецепта, са с дългогодишен опит в употребата и много голяма терапевтична ширина. Това означава, че дозата трябва да се увеличи много, за да се получи негативен ефект", разяснява д-р Мария Попова, шеф на дирекция "Лекарствена безопасност и информация". "В регистрацията има тенденция лекарствата да преминават на свободен режим, но само ако е доказана безопасността при самолечение", допълни Попова. Някои европейски страни предпочитат да имат максимално много лекарства без рецепта, но никоя не си позволява да пусне антибиотик свободно. България е по средата. Навсякъде в ЕС обаче е немислимо човек да си купи лекарство по предписание, ако няма рецепта.



Фармацевтите



"Спазването на наредбата несъмнено ще доведе до отлив в търсенето на лекарства и вече се отразява на пазара. Хората ще започнат да вземат все повече лекарства, които се отпускат без рецепти, защото са по-лесно достъпни. Това е още един праг пред пациентите, за да се лекуват", коментира председателят на Асоциацията на собствениците на аптеки Николай Костов.

"Тази регулация обаче е в правилната посока, защото хората ще свикнат да ходят на лекар, а не да се самолекуват, а лекарите няма да изписват антибиотици по телефона", смята Костов. По-редовното изискване на рецепти той си обяснява с по-големите глоби и "може би волята да се прекрати порочната практика у нас". "Колегите се страхуват, положението е по-затегнато и всичко стана публично. Първоначалната глоба от агенцията по лекарствата за даване на лекарство без рецепта е 1000 лв., но може и да достигне до 8000 лв. или дори затваряне на аптеката", обясни той. Според правилата на БФС пък фармацевти, които системно отпускат препарати без рецепта, могат да бъдат лишени до 3 г. от права за упражняване на професията. Техните проверки ще започнат в края на април.

Защо обаче трябваха 20 години, за да "се затегне положението"? Според Костов това е така заради нелоялната конкуренция между аптеките и липсата на достатъчно контрол. "Това не се случи през годините, защото, ако в съседната аптека дават лекарства без рецепта, а в моята - не, тя ще фалира. Освен това, ако върнете веднъж пациента за лекарство, той няма да се върне във вашата аптека", разказа Костов.

Костов смята, че МЗ е трябвало да организира информационна кампания за пациентите, както и да се подготвят личните лекари, за да могат да обслужват по-бързо. "Джипитата вече се оплакват, че има опашки и хората пред кабинетите са се увеличили в пъти", твърди Костов.

"Засега спазването на наредбата не е създало хаос в работата на джипитата", твърди обаче председателят на националното сдружение на общопрактикуващите лекари д-р Любомир Киров. Това обаче може да се дължи и на факта, че има достатъчно аптеки, които продължават да не искат рецепти. Според него затягането на правилата е добро и за пациентите, и за лекарите, защото заболяванията ще се установяват в ранен етап, а пациентите няма да продължават да вземат лекарства отпреди 2-3 г., към които вече може би са резистентни. "За да се получат опашки пред кабинетите, трябва да се окаже, че половината българи досега са се лекували сами, а това не е вярно", каза д-р Киров.





КАРЕ

Рецептите са 2 вида - дългосрочни и еднократни



Най-честото неудобство е, че всеки месец ще трябва да се ходи при лекар за рецепта за препарати, които са им нужни. Наредбата на МЗ обаче предвижда друго - рецептите вече се делят на такива за еднократна и за многократна употреба. Еднократните важат за антибиотици, болкоуспокояващи и изобщо за препарати за остри състояния. Многократните важат 6 месеца и са основно за хронични болести. Пациентът трябва да си носи тази рецепта всеки път, когато си купува лекарството. Когато срокът й изтече, трябва да я поднови при лекаря.

В задължителен регистър аптекарите ще описват отпуснатите лекарства по рецепти за еднократна употреба, в който ще се записват име, възраст и адрес на пациента, име на лекаря и на аптекаря. "Регистърът съществува от 1995 г., но досега никой не го е попълвал", обявиха от БФС. На гърба на рецептата ще се слагат печат с дата и подпис, за да се знае, че точно от тази аптека и точно от този аптекар е взето лекарството. В следващата аптека по същата рецепта на пациентите не би трябвало да се дават лекарства. "Тези хартиени регистри са като от 50-те г. - в тях не могат да се проверяват нито данни, нито да се правят справки - за името на пациента например. Можеше да има електронен носител, в който да може да се търси по име на пациента", критикува изискването Николай Костов от Асоциацията на собственици на аптеки.
51
6174
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
51
 Видими 
13 Април 2009 23:05
И постепенно ще се окаже, че евтиното лекарство е с рецепта, а скъпия му аналог се продава без контрол.
14 Април 2009 00:41
Новият режим е в угода на лекарско-фармацевтичната мафия, но, разбира се, пак под благовидния предлог за защита на здравето на болните от самите тях.
14 Април 2009 00:52
Калки, не се излагай бе човек. До този момент съм регистрирал само един такъв случай и то защото тези със скъпото са около месец по-напред от конкурентите, които къщо го правят без рецепта, но по-бавно, защото чакат тези с парите да им разринат пъртинка. Под лекарско предписание е активната субстанция в определено количество, а не търговското име. Като не разбираш, трай си!
14 Април 2009 06:59
Вчера в аптеката ми казаха, че само аналгин и аспирин са без рецепта.И сега ще ви кажа какво ще стане.Хващаш един познат доктор, пише ти малко рецепти за каквото се сетиш/да си ги имаш под ръка/ и си спасен от тъпотията посред нощите да хукнеш на другия край на града и да виснеш пред жилището на джипито за рецепта.Няма как да стане, все пак докторите трябва да си гледат болните, а не такива, които искат една опаковка индометацин за мазане!
14 Април 2009 07:53
Не е толкова просто, Славе. Слещу всяка рецепта трябва да фигурира и амбулаторен лист, който да документира извършения преглед, деагнозата и назначеното лечение!
14 Април 2009 08:25
'На път е да се появи и движение "Антирецепта" - в интернет се появи петиция срещу наредбите.'-искам да се включа. Имат ли някакъв сайт или нещо подобно? Моля, някой ако знае, да го публикува тук. Благодаря.
14 Април 2009 09:03
Проблемът е наистена сериозен повечето хора действително не знаят нищо за лекарствата, как действат. Аз, обаче казвам на моя домашен лекар кое лекарство е добро за мен. Отидох при друга лекрка и след като и казах, кое лекарства не трябва да употребявам, тя ми даде точно тези, щото на нея действали добре. От човек до човек разлика голяма.
14 Април 2009 09:34
Ако всеки може сам да си назначава лечение и да си купува каквото си иска без рецепта, не е ли по-добре изобщо да няма аптеки - отиваш в кварталния магазин, вземаш кило кренвирши, хляб, кашкавал, кутийка антибиотик, плащаш на касата и готово. Защо трябва да се тормозят хората?!

Редактирано от - Weed361 на 14/4/2009 г/ 09:36:12

14 Април 2009 10:12
Отделно не винаги пациентът може сам да си сложи диагноза

В 2 от 3 случая т.нар. GP също не успяват да го направят, но поради ограничение на направленията не изпращат пациента при специалист е предписват лечение от типа проба-грешка - по подобие. Да не говорим за посявки при изписване на антибиотици... Обаче в около 90% пациентът не разбира, че това не е най-доброто лечение за него.
При тази точност на предписанията на медикаменти от лекари, каква е логиката да започваме да прилагаме закон от преди 20 години, в условията на НЗОК, която е доста по-скорошно и не съвсем успешно въведение?
14 Април 2009 10:41
Причината да се лекуваме сами е най-вече в ниското качество на лекуването при лекарите. За едно и също нещо, няколко лекари ти предписват най-различни неща, като обикновено нито едно от тях не е за твоя проблем, който те така и не се опитват да определят точно. В крайна сметка човек е принуден да се погрижи за себе си, като прескочи лекарите. Но тук се намесва лекарската мяфия и прокарва закон, който е насочен срещу пациентите, въпреки че твърди, че ги защитава. По-добре да беше прокарана поправка в закона, която да определи отговорността на лекарите и санкциите, които трябва да понесат, ако не си свършат работата както трябва. Ако я вършат добре, няма да тичаме да се самолекуваме в аптеките.
14 Април 2009 10:53
След всеки подобен итиотизъм следва...промяна на цените.
А зад тази нова изгъзица според мен стои мощното лоби на няколко фирми, които успешно заобикалят Закона за лекарствените средства, за да пласират т.н. добавки (за тях не се изискват рецепти).
Кои са те ? Следете рекламите на телевизиите в праймтайма.
14 Април 2009 11:13
GP-тата масово са пълни дупки. Нал наскоро един министър се беше похвалил, че Риформата ги направила средна класа. Като отидеш за преглед, и опааа, опашка. А опашката върви със скорост "човек на 2-3, макс. 10 минути", а апарата цъка с 30 лв. в час. Лошо нема, само дето последните 2-3 пъти като съм ходил имаше 2 варианта:
1. Имаш нужда от професионалист и минаваш през GPto - опааа, направленията свършили. Айде на платено. Там те правят на маймуна и накрая се оказва, че в сайта на БГМама мамите вече са дискутирали дадена болест и се оказва, че всеки лекар я лекува различно, и в крайна сметка нужда от лекар няма. Обаче... вече само с рецепта.
2. GP-то ти предписва с рецепта лекарство от праймтайма без рецепта - просто гениално.
Аз имам осигуровки и GP дето нищо не върши. Но поне при толко зор мое да нафраска рецепта. А какво правят хората без осигуровки? Щом не са ги платили, надали имат пари за платен преглед. Аз лично познавам няколко човека така - не че не искат, просто нямат. А никое GP не ще пациенти с големи стари задължения. И какво праим тях? Да мрът ли? Мисля, че успешно се провежда геноцид срещу българите.
14 Април 2009 11:25

Най сетне малко ред в работата та аптеките.Бяха заприличали на бакалии, продаваха медикаментите на кило и на метър.
14 Април 2009 11:33

"Аз имам осигуровки и GP дето нищо не върши. Но поне при толко зор мое да нафраска рецепта."
Персейчо, осигуровките дето ги плащаш за здравето ти са по-малко от каското на колата за година , така че за толкоз пари ще има да ти нафрасква джипито рецепти до откат..
Здравеопазването е скъпо удоволствие, вервай ми.
14 Април 2009 11:36
Тожва, че лекари със съвест и морал се броят на пръсти го знаят и децата. С поредната дивотия, оядените лекари които по-скоро трябва да се наричат касапи подлагат на геноцид страдащите, карайки ги за елементарни препарати а и такива които приемат с години да ходят да висят с часове пред кабинетите и да плащат . Това е невиждана и неприемлива наглост. Дано им приседне. С рецепта трябва да се дават единствено опасни и силни лекарства които се приемат под постоянно лекарско наблюдение.
14 Април 2009 12:16
Ми аз си купих от кварталната аптека, чрез агенти-познати на аптекарката, един пакет лекарства, моичките си, поддържащите, по 3-4 опаковки от всяко, излязоха ми към 80 лв. Мисля, че следващите 3 месеца ще съм спокойна, пък после ще му видим. А също си мисля, че който си се лекува по схема, с вече установени лекарства, няма как да се отрови, нали? Пък като те заболи гълва или зъб, пак си имаш две-три нещица, дето също можеш да си ги набавиш накуп. Все още.
14 Април 2009 12:23
По принцип е вярно.
Самолекуването е опасно.
Но стриктното спазване на правилата не може да се отнася само до една страна. Системата на здравеопазването като цяло, така и в невралгичното място Джи Пи не е готова. Тук все още няма системен контрол върху дейността както на системата, така и на нейните елементи.
Първо, няма електронен регистър на лекарствата. Не съществува или се отбягва практиката преглед и съответните мерки да бъдат документирани по електронен начин и за пациента - электронното му досие в определен разрез да му бъде достапно.
Не съществува дори минималната организация при прием от Джи Пи-няма съответствени средства. Елементарно много от пенсионерите нямат или не ползватGSM, та дори и стационалните си телефони. Не съществува управление на опашките от Джи Пи
Остават все същите връзки и значи и корупцията.
Очевидно е че при наличие на 20 годишен закон нито едно от ведомствата не пое ангажимента за опбучение в системата, за формиране на работещи и прагматични схеми за работа. Всичко се постига на личен опит и за сметка на пациента.
Обще взето позната картинка
Вместо да се работи за реалната управляемост на множество системни процеси в обществото политиците се карат за място във възловите точки на възникващите от неработа конфликти, не за да ги преодоляват, а за да ги ползват
Отврат.
14 Април 2009 12:29
СИП, душо кукурузена, а ако плащам по-големи осигуровки, ще имам по кадърен лекар ли? Или ще мога да отида в неделя да ме прегледа? Или май само ще плащам повече и ще ми остава по-малко?
Ами я да видим колко време (следователно пари) ще загубя за да вися на опашка пред дофтора за нещо съвсем елементарно? Имало аналгин без рецепта, да сигурно, ама я да видим колко МИ помага. Искам течен - бил с рецепта. Бягай до по-горе описания и загуби половин ден, за да мога да си свърша работата. И това ако не е малоумие!
14 Април 2009 12:34
А бе охубоху, къв си ти, че да те преглеждам в неделя????? Президента на Щатите ли. Я бегай в спешното или в неотложния кабинет, с който имам сключен договор, нахалнико балкански
14 Април 2009 14:25
По принцип е вярно.
Самолекуването е опасно.


Вярно е, ама друг път. "Самолечението е вредно" е един от митовете на всекидневното съзнание, усърдно поддържан от лекарската мафия. Има обаче красноречиви статистики поне в САЩ, които показват съвсем друга картинка. Там годишно от самолечение умират около 3 000 души, докато само от лекарски грешки (неправилно поставена диагноза, неправилно назначена терапия и пр.) умират по около 120 000 души (затова и лекарите там имат такива солидни застраховки). И в крайна сметка, моят живот на кого принадлежи - на мен или на лекарите?
Аха, ама антибиотиците щели да навредят и на други хора. А кой изписва антибиотици за щяло и нещяло, за да се презастрахова? Не са ли лекарите (поне у нас, в Щатите наистина трудно изписват антибиотици)? Преди години, когато децата ми бяха още малки, питах лекаря, който изписа антибиотици, дали не може да ги заместя с ехинацея? Той надменно отговори, че тия билки не вършат работа. Оттогава сам си лекувам децата и за тия 15 години те антибиотици не са пили. А ако слушах лекарите, щяха сигурно да изпият купища от тях.

Редактирано от - Уинстън Улянов Узункюприев на 14/4/2009 г/ 14:26:33

14 Април 2009 14:25
"От края на миналата година полека-лека започна революция в аптеките"
Каква революция, холан? Революция е като вляза в аптеката, фармацефтката да кликне с мишката и да ми отвори здравното досие. Що банките го могат, а фармацефтките не? Да не би нормата на печалба в аптеките да е по малка в сравнение с тази в банките? Я си представете, че банките започват да воюват помежду си използвайки клиентите (пациентите) си в качеството на пушечно месо. Останалите журналистически аргументи в статията са дим в очите. Може и сълзлив газ, макар, че е забранен от Женевската конвенция.
14 Април 2009 14:35

Промяна в наредбата за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти поискаха от регионалната фармацевтична колегия в Бургас на пресконференция днес. Бургаските аптекари настояват и магистър-фармацевтите да могат да изписват рецепти, каквато е практиката в повечето европейски страни.
BurgasInfo 10.04.2009

За повечето не знам, но в Англия си има установен ред по въпроса.
Важно е да се спазва редът, а то иначе... приказки.
14 Април 2009 14:45
Хипократ2006, вече си взех рецептата, не от джипито естествено, а и никой не ме е преглеждал.На всеки му се налага 1-2 пъти в годината да изпие 1 бусколизин, или да ползва капки за нос-примерно.Какъв преглед, какви 5 лв.Все пак не става дума за сърдечно заболяване, хипертония или нещо друго сериозно.А и такива пациенти са хроници и за тях си има специален ред.Предполагам, че ти е известно колко се чака за преглед, а сега ще стане още по-зле.
14 Април 2009 15:10
Не съм съвсем сигурен, но ми се чини че както бусколизин-а, така и повечето капки за нос са без рецепта. Така че ако случайно си платила за рецептата - минала си се. Ако беше питала семейния си лекар, можеше да ти спести усилията (и евентуално парите). Що се отнася до изписването на рецепти без отразяване на прегледа в журнал (и амбулаторен лист ако става дума за семеен лекар), то това е въпрос на личен избор на съответния лекар. Аз лично спазвам това правило. Глобите са прекалено жестоки, за да рискувам, колкото и малко вероятно е да ме хванат. Същото се отнася и за издаването и изпълнението на откровено фалшиви рецепти или пък даването (от добро сърце ) на "регулирани"лекарства без рецепта от страна на аптекарите. По нашия край вече текат проверки. Първите уловени вече вият на умряло.
14 Април 2009 15:56
Хипократчо, бускулизина е с рецепта. Оня ден на едно строителче му искаха рецепта за бускулизин до нас в аптеката. А колкото до онова същество нагоре дето се мъчи да ми говори несвързано, само ще кажа че изобщо не ме интересува колко е скъпо лечението и колко малки били осигуровките. Искам като отида на тъпото ГП, да не ми изписва тантум верде, щото аналози за това бол, пти това без рецепта, без потребителска такса и изгубено време. Щом съм отишъл да си губя времето на ГП, значи съм преценил че тоя път се налага. 2 пъти годишно на ГП много ли е спрямо осигуровките ми? А когато предния път нямаше направления, и отидох на платено, това брои ли се? Аман от лакоми кифладжии.
14 Април 2009 16:01
Самолечението не само е вредно, свъртоносно е.
Но кому е дело до живота и смъртта в република България.
Всичко оцелява въпреки и напрек правилата и нормите, на които е обречено поради глобалните промени и пълното оскотяване на населението под тяхното въздействие.
Сегашната кампания е израз на това желязно съчетание на глобалната необходимост с тоталното индивидно и групово нехайство на бългаското народонаселение
Форумът не само тук го показва
Парламентът диагностира.
И никакви позитивни прогнози
Вери сори
14 Април 2009 16:18
Смъртоносно е, да, само че най-малко 40 пъти по-малко смъртоносно от съюза на лекарската с фармацевтичната мафия.

Ей ти откъсче от книга, написана от американски лекар, та белким разбереш за какво се прави всичко това:

Маркетинг, пари и медицински решения

За първи път срещнах Карън Делгадо в началото на 80-те години и оттогава следя кариерата й. Тя има голямо влияние в своята специалност – вътрешна медицина и ендокринология. Член е на национални комитети, които разглеждат стандартите за лекарската практика и утвърждават програмите при обучението на лекарите. Колегите я търсят за съвет в сложни случаи.
Тя е типично зает клиницист с типично голямо натоварване от пациенти. Неотдавна в един ден тя има десет минути да грабне нещо за обяд, преди да започне клиниката й, с трима нови пациенти и шест за повторни прегледи. Двама специализанти ще работят с нея, но обучението им ще удължи работното й време.
Когато Делгадо събира един наръч доклади от лабораторията, за да тръгне към клиниката, когато зърва едно лице с периферното си зрение и замръзва. Рик Даган запълва вратата на нейния кабинет. Няма измъкване от него.
“Не знам какво повече мога да направя, д-р Делгадо”, казва Даган. Той е търговски представител на фармацевтична компания, която произвежда тестостеронов продукт. “Вие не сте написали и една рецепта за моето лекарство. Нито една”. Той е облечен в светлосиня риза, златиста вратовръзка и втален костюм. “Д-р Делгадо – казва той енергично. – Искам да пишете по три рецепти седмично през следващия месец”.
Тя е занемяла. Даган се е превърнал в нейна сянка от почти година, опитвайки се да пробута своя продукт. Той носи кутии с бонбони в кабинета й три пъти и когато тази тактика не успява (бонбоните не бяха много добри, отбеляза Делгадо), той оставя покани за “информативни вечери” в най-скъпите ресторанти в града. Делгадо пренебрегва поканите, като си казва, че ако иска добро похапване, тя ще го направи със съпруга си на собствени разноски. Това, което я смайва и оставя безмълвна, е че търговецът знае какви рецепти е написала тя.
“Искам да го направите. – настоява Даган. – Три на седмица през следващия месец”.
Тя го поглежда ледено, казва “Не”, пуска бележките от лабораторията в джоба на бялата си манта и се отдалечава от кабинета си.
Първият пациент, който Делгадо преглежда в клиниката, е Ник Манчини. Манчини е нисък, набит мъж малко над петдесетте, когото тя среща за първи път в интензивното отделение. Той е отишъл в спешното отделение с оплаквания за замъглено зрение и най-ужасното главоболие в живота си. Има кръвоизлив в мозъка. Сканиранията на мозъка не успяват да разкрият защо кърви, но показват, че неговата хипофиза е уголемена, затова Делгадо, като ендокринолог, е един от специалистите, повикани в интензивното за този случай. Тя се приближава до болничното легло. Не може да види неговото лице ясно; светлината е приглушена заради острото му главоболие. Но когато се ръкува с Манчини и притиска неговата длан, тя поставя диагнозата, която се е изплъзнала на всички останали лекари. Всеки от тях вероятно се е ръкувал с него, но плътната, мека плът дава повече информация на Делгадо.
Манчини има акромегалия. Тази болест настъпва, когато тумор накара хипофизата да произвежда твърде много хормон на растежа, така че ръцете и стъпалата стават по-големи, а чертите на лицето – по-груби. Разположена в основата на мозъка, хипофизата е наричана командна жлеза, защото тя подава сигнали на други жлези в тялото, като щитовидната и надбъбречните, да произвеждат важни хормони. Когато един хипофизен тумор се разрасне, той може да разкъса подхранващите я кръвоносни съдове, което да доведе до мозъчен кръвоизлив. Това се нарича питуитарна апоплексия. Нервите на очите минават близо край хипофизата, което обясняваше замъгленото зрение на Манчини. Ако кръвоизливът разруши неговата хипофиза, тя повече не изпраща сигнали към тялото, затова секретирането на важни хормони спира. Надбъбречните жлези произвеждат кортизол, един от най-критично важните сред тези хормони. Без него хората са податливи на шок, особено под стрес – както при хирургическа операция например.
Делгадо дава на Манчини защитни дози кортикостероиди и той е откаран в операционната зала. Операцията за дрениране на кръвта е успешна. Той вече няма функционираща хипофиза, затова Делгадо му предписва заместваща терапия за липсващите хормони; в добавка към дневните дози тироксин и кортикостероиди, тя му предписва тестостерон, който хипофизата също контролира.
“Всичко наред ли е у дома с децата?”, пита Делгадо.
“Чудесно. Дъщеря ми тръгва на гимназия другата седмица”, усмихва се Манчини.
Делгадо кимна. Тестостероновият препарат, който тя му предписа, не е този, който произвежда компанията на Даган.
Следващия следобед Делгадо е на седмичната клинична конференция, на която обучаваните представят случаи и старшите ендокринолози ги коментират. В края на часа д-р Берт Фойер се приближава към Делгадо. Фойер наближава седемдесетте, също е изтъкнат член на колектива, активен както в клиничната практика, така и в научните изследвания. Неговата специалност е тестостеронова заместваща терапия за мъже с различни ендокринни заболявания.
“Добри случаи днес”, казва Файер.
Делгадо се съгласява.
“Срещнах се с Рик Даган вчера. – казва Фойер. – Не можеш ли да му отделиш няколко минутки?”
“Берт, наистина съм заета”. Тишината, която увисва между тях, завършва репликата на Делгадо.
Вечерта вкъщи, след вечерята, съпругът на Делгадо, хирург в същата болница, я изненадва с произнасяне на името на Даган. “Не зная дали ме е търсил – казва съпругът на Делгадо, – но той беше в коридора, когато излязох от операционната”. Тя повдига вежди. “Той се представи и каза: “Защото жена ви не ме харесва?” – ухили се съпругът на Делгадо. – Аз имах няколко остроумни отговора в запас, но само вдигнах рамене. Какво става?”
Отговорът на неговия въпрос е, че фармацевтичните компании се стремят да променят начина, по който лекарите разсъждават за здравето и болестта. В този случай те медикализират нормалната промяна у стареещ мъж. Тези компании произвеждат тестостеронови продукти; те искат не само тяхното лекарство да бъде изписвано вместо тези на конкурентите, но и да се разшири пазарът отвъд това, което диктува медицината. Когато говорих с Делгадо, тя призна, че Даган я е взел на прицел, защото тя е, на жаргона на маркетолозите, “лидер на мнения”. Тъй като работи в известна университетска болница, широко призната сред най-добрите клиницисти в нейната специалност, упражнява надзор върху обучението на следващото поколение лекари, редовно получава почетни места на конференции и има стабилен поток от пациенти, тя влияе върху клиничното вземане на решения в нейния град и отвъд него.
Даган е използвал няколко класически маркетингови стратегии, за да одобри тя неговата търговска марка. Първата е даването на подаръци. Извън бонбоните и поканите за вечеря, тя получава други малки подаръци, включително калкулатор, часовник за бюро и химикалки. Делгадо ги оставя неотворени на бюрото на нейната секретарка. Даган – добре облечен и с отработени маниери на съблазнител – започва тогава да се занася със секретарката. Той знае, че без нейното съгласие няма никакъв шанс да срещне Делгадо лице в лице. Делгадо деликатно пренебрегва ентусиазма на секретарката си към търговския представител. Щом Делгадо отхвърля тези подходи, Даган превключва от мед на оцет.
“Аз бях наистина оскърбена от него. – каза ми Делгадо. – Той се опита да ме тормози. Това може и да върши работа при някои лекари, но не и при мен”.
Докато вечерят, Делгадо казва на съпруга си колко изненадана била, че Даган знае кои продукти тя изписва. Мъжът й наскоро е прочел в едно бизнес списание, че фармацевтичните компании сключват договори с аптеки да изучават какви схеми изписват лекарите. Разбира се, компаниите не знаят за кого тя е изписвала лекарствата, но са могли да се сдобият с пълен списък, от който да се види колко рецепти пише тя и за кои продукти през определен период. “Това е съвършено законно”, казва съпругът на Делгадо.
“Но не ми харесва”, отвръща тя.
Тя отбелязва, че компанията на Даган изглежда използва стратегия на ескалиране, от подаръци към разправии и след това намесата на нейния колега, д-р Фойер.
“Наистина не мисля, че Берт го прави за пари. – каза ми тя, въпреки че компанията на Даган му е дала грантове за някои от неговите клинични изпитания на тестостеронови продукти. – Мисля, че той просто им вярва”.
14 Април 2009 16:51
Всеки лекар без никакъв проблем може да изпише елементарните лекарства, за които врещим/включително гинеколог, психиатър и какъвто там се сетите/.Химократ-нищо не платих.За да ида до джипито един бускулизин ще ми излезе към 10 лв/с транспорта./Обърнахме го на болница тук....Ето ви линка за петицията http://bgpetition.com/zadaljitelni_recept i/page-2.html
14 Април 2009 17:32
Повтарям-по-добре се консултирайте със семейния си лекар кое лекарство е с рецепта и кое - не. Понастоящем ние сме най-добре информирани по този въпрос. Тази консултация ще ви спести бая време, нерви, а понякога и кинти. Що се отнася до правата за изписване - да всеки лекар има право да изписва всякакви (разрешени за употреба в БГ) лекарства. Психиатърът има право да изписва противозачатъчни, гинекологът-антидепресанти, пък семейният лекар и двете Единственото условие е да е убеден в правотата си и да е оформил правилно документацията, т.е. прегледът (или консултацията в по-общ смисъл) да е отразена в амбулаторния журнал, а ако посещението е по линия на НЗОК и в амбулаторен лист.
Що се отнася до петициите - няма лошо. Който му харесва изписването на лекарства да е като в Дивия Запад преди 150 години - да се подписва!
14 Април 2009 17:58
Повтарям-по-добре се консултирайте със семейния си лекар кое лекарство е с рецепта и кое - не. Понастоящем ние сме най-добре информирани по този въпрос.


Май си и вЕрваш, синко.
14 Април 2009 18:04
В Дивия Запад преди 150 г. е имало дрогерии, има ги и сега.А тук и двете, които знаех-ги затвориха.
14 Април 2009 18:15
Вервам си, докторе, вервам си и още как! Сигурно щото редовно си пия хапчетата Пък и тези дни бая работа имаме да даваме разяснения на разни заблудени души, вкл и колеги. Ровим, питаме, въртим телефони и така.... Щото разходим ли излишно пациента до аптеката, рестото пак е при нас! Оправяме се някак си!
14 Април 2009 18:19
Да бе живота е смъртно опасен - тук
там все още се справят това да не бъде така болезнено ясно, както е тук
Вери сори ,"Улукбейвасилиевич"

Редактирано от - Минавам от тук на 14/4/2009 г/ 18:20:30

14 Април 2009 19:00
Обещах на Хипократ2006, че ще го държа в течение.
Та през месец декември 2008 година след смяна на личния лекар на майка ми започнах процедура по получаване на рецепта за лекарствата й. Сега сме 14 април 2009 година. Още няма рецепта. Няма обяснение, на който кажа - все ме изпраща някъде, ходим, обикаляме и така.... Как мога да коментирам "преглед" от доцент например в университетска болница, при който не се пише нищо, аз нямам нищо с което да докажа, че съм водил майка си 2 пъти при него. Втория път например й казал "ела след 3 месеца ако състоянието ти се влоши...". Лекарят който я изпраща при него казва, че това лекарство й действа добре обаче няма право да го изпише. Спасявам положението с купуване на лекарството без рецепта.
Това е.
Първо трябва да се оправи издаването на рецептите и след това да се спазва забраната. Иначе е лошо за болните. За джипитата е добре, всяко посещение при тях е левче, 2, 40 левчета... Повече опашки - повече левчета...
14 Април 2009 20:14
Вече съм разказвал как са решени тия проблеми при нас, в Портокалия. Знам, че рискувам за пореден път да раздразня някои хора дето хич не им е приятно да им се казва как аджеба се уреждат такива нещица по другите земи, но... такъв ми е табиета. Видя ли нещо дето работи, искам и у нас да е така. Не казвам че работи по най-идеалния начин! Пазил ме господ! Сигурен съм, че в Германия или по Скандинавско е още по-уредено и подредено, но дай боже да стане у нас като тука... ура ще викаме! После може и да мислим за още по-добри системи!
14 Април 2009 20:15
Та, илач по рецепта, ама без нея? Забрави! Още като ти "пишат" рецептата почва регистрацията. Щото тя се разпечатва на принтер в две идентични части - за аптеката и за теб. Ползва се специализиран софтуер, т. е лекаря влиза в централизирана система и всичко минава през нея, в т.ч. и изписаните рецепти остават в базата данни. После той залепва един стикер колкото пощенска марка с личния му бар-код, име, регистрационен номер и т.н. После на рецепцията на лечебния център (точно като нашите докорошни поликлиники) ти лепват още един стикер - на самото заведение.
14 Април 2009 20:17
Отиваш в аптеката, там първо ти щракват рецептата с четеца на бар-кода, т.е. проверяват я дали не е фалшива и кой лекар я е издал. После, прекарват през карт-четеца личната ти карта на осигурен пациент, т.е проверяват теб дали имаш право на отстъпката от цената, а като изпълни рецептата аптекаря я пъха в принтера, който на гърба отпечатва коя аптека, кога я е изпълнила. Подписваш се отдолу на тая разпечатка, плащаш остатъчния процент и... това е всичко. Сигурно изглежда сложно, но е безумно лесно, бързо, безотказно и сигурно!
По-горе се говори за многократни рецепти. И тук има хронично болни, майка ми например е така. На тях им издават рецепти за определен период, напр. за 6 месеца напред. Но са еднократни, като всички други! Освен това, лекаря не може да изпише повече медикаменти отколкото са нужни на болния. Ако недай-боже си ги загубил пак ще ти дадат, но минаваш през доста сложна процедура. Целта естествено е да не се злоупотребява.
14 Април 2009 20:22
Доста съм склонна да се съглася с Узункюприев. Но под самолечение не разбирам безразборно пиене на какви да е хапчета, а човек да се грижи за здравето си чрез здравословен начин на живот и да не злоупотребява с лекарства. Ми то всеки втори, заболи го глава - аулин, потече му носа - нам какви си там хапчета. Ами вземи един душ, направи си чай с лимон, не бързай с лекарства. Моето здраве наистина е основно моя грижа, не на някой си там. От мързел и невежство, живеем безобразно, а като дойдат проблемите неминуемо, пием хапчета. Не става така. Някога участъковата ми лекарка, в онези времена, много ме впечатляваше като казваше - хайде сега, майче, /съвсем млада родих първото си дете/, дай да пробваме с такива билки, със сок от моркови и прочие, пък ако не стане, ще ти изпиша антибиотик. Това в онези времена, когато антибиотици се изписваха за щяло и нещяло. И сега се злоупотребява с изписването на лекарства. Преди няколко години ми изписаха някакви прахчета за ставен проблем. Взех че сглупих и ги купих. Като прочетох какво пише, какви съставки, какви странични ефекти - не мерси, измолих аптекарката да си ги вземе и да ми даде в замяна шампоани и кремчета. Отидох на чекръчкийка, щото се съмнявах, че е нещо дископатийно, май така се оказа, ставата не ме боли. И лекарства не пих. А докторът ми беше казал едва ли не - така ще е, ще си куцаш. Да, ама не. Здравето си е мое, ако аз не се погрижа, кой.
14 Април 2009 20:31
Ми то, шуменско, горе-долу с новата наредба и при нас така ще бъде. Е , чак бар-кодове и стикери няма да има, но рецептата ще се разпечатва от компютъра (тези дни очаквам новите формати), ще си има УИН-кода ми и ще важи за до 6 кратно отпускане.
14 Април 2009 22:33
Len, Аз също имах късмет с лекарката, която не се втурваше да лекува детето ми с антибиотици!
Хипократе казаваш, че " Понастоящем ние сме най-добре информирани по този въпрос."Не си прав, защото няма лекар, който да знае , кое точно лекарство е подходящо за конкретен човек в конкретен случай. На мен ми изписаха два антибиотика- един за гълтане, а другият в инжекционна форма. Инжекциите се научих да си правя сама. Усетих, че нещо не е наред, отговорът на ГП-то беше, че не би трябвало да има проблем. Разравяйки се здраво, открих, че двата антибиотика не трябва да се прилагат едновременно!!! Честно казано, съмнявам се, че в България има надеждни специалисти по лечението са антибиотици.
И, не забравяй билката, която ти препоръчах - камшика - хем е без рецепта, хем е безотказна и при най-тежките случаи , а и евтина!
14 Април 2009 22:39
Както изглежда от изказаните мнения, в едни места, наречени аптеки влизат едни хора и се самолекуват ли самолекуват.Защо всички се правят , че фармацевти в аптеките няма.Кой, бе хора , ви дава съвет преди да отидете в кабинет за наистина сериозен здравословен проблем? Комшийката ли?Всеки специалист има своето място при лечението.А ако никой от вас не е получавал поне един полезен съвет от фармацевт- да хвърли кмък.
14 Април 2009 22:49
vesta,
В конкретния случай имах предвид чисто административната страна на въпроса, а не медицинската такава, макар че и Доктора ме е разбрал така. Известно ли ти е например, че различните търговски наименования на препарата Ибупрофен имат различни режими на отпускане, а именно 200 милиграмовите таблетки (Нурофен) са без рецепта, а 600-милиграмовите (Флексистад) са само по лекарско предписание ??? Примери от подобен характер мога да ти дам още!
14 Април 2009 22:53
Абе хора, става въпрос за животоспасяващи и животоподдържащи лекарства. И тия изверги всеки път ше ни пращат при личния лекар! При най-големите дупки!
14 Април 2009 23:58
Хипократ2006, аз те заядох за конкретна твоя фраза Административната страна не е замислена да е в полза на пациента. Отвратена бях, когато се налагаше да купувам трамадол за свекърва си и той се отпускаше, първо на месец, после решиха, че прекалено ни улесняват живота и започнаха да го правят за две седмици. И, когато половинката на седмицата изтичаше в съботен ден, знаеш ли какъв ад настъпваше до понеделник сутринта! На всичкото отгоре ми се наложи аз да се науча да й регулирам нивото на кръвната захар, защото лекарите хич не ги беше еня за възрастна жена на легло с диабет!
Леля Ог, не бива в никакъв случай да се подценяват фармацевтите. Например, гостуващ екип на Токуда, ми смени едното лекарство и точно в кварталната аптека ми казаха, че то винаги свършва, когато дойдат те, защото го изписват на всички! Защо ли.... [/img]

Редактирано от - vesta на 15/4/2009 г/ 00:01:24

15 Април 2009 00:24
Жена ми е хронично болна.
Полагат й се безплатни лекарства, но от три години се отказах от тях, защото процедурата беше БЕЗУМНА!!!!!!!!!!!! За да получа протокол за 6 месеца - който на практика важи около 4 (29 дни не се броят за месец, а задължително се губят по няколко дни в началото и в края, тъй че два месеца автоматично отпадат), трябваше да губя около 3 дни, за нервите да не говорим. Освен джи-пито трябваше да търся една лекарка, която идваше в поликлиниката веднъж седмично за 2-3 часа. Я дошла, я не. Отделно заверките на протокола - знаете какво мотане е и там.
Е, слава Богу, засега рецептите от джи-пито важат (за платени лекарства, разбира се - бем ти безплатните!).
И губя само по 3 часа на опашката пред кабинета.
Работя на свободна практика. Тия 3 часа директно ми бъркат в джоба. Някъде около 20 лева.
Ама ред трябва да има!
15 Април 2009 06:50
Веста, Трамадол се отпуска на зелена рецепта, което означава в количества до 1 месец. Не съм чул да има промяна специално за него! Що се отнася до захарта на близката ти, то обучението на пациента и родата му е неразделна част от терапевтичниа план при Захарен диабет!
15 Април 2009 07:52
Хипократе, не си измислям промяната на срока за изписване на трамадола със зелената рецепта! Прав си, че близките на болните от диабет са част терапевтичния план, но на мен ми се налагаше да "вадя" свекърва си от кома, защото лекуващата й лекарка се покри, а другите отказаха съдействие, защотото не е техен случай. Да не дава Господ никому, сам да отределя дозите инсулин на близък човек и скоростта за сваляне на стойностите на кръвната захар. Какво друго ми оставаше, освен бързо да се уча и то не на чужди хора, като лекарите, а на свой близък. И, никой не ме е учил - тя негласно обявена за неперспективна болна- определението е мое и е на базата на отношението на лекарите, които викахме за нея! Към теб специално, имам най-добри чувства, може би си добър лекар, бедата е, че на много от колегите ти, трябва предпазливо да се има доверие, защото може да бъде опасно за живота ни!
Сократ-май, аз също се отказах от "безплатното" ми лекарство. Добре е, че мога да купя и без рецепта. Съгласна, че трябва има ред, но да бъде за удобство на пациентите, а не някаква административна идиотщина.
15 Април 2009 08:23
Веста, изписвам често Трамал (Трамадол) на мои пациенти на зелена рецепта в количества за 1 месец и проблеми (досега поне) не съм имал.
С риск да ти досадя, близките на пациент с инсулинов диабет трябва да знаят как да действат в случаи на спешност, вкл и как да ги вадят от кома, а също и за дребни корекции на инсулиновите дози. Да не говорим пък за диета, двигателен режим, контрол на мастния профил и прочие такива "дреболии". Друг е въпросът, че трябва да бъдат ОБУЧЕНИ за целта (от семейния лекар или ендокринолога), а не да се учат на принципа проба-грешка.
Нечитави люде има навсякъде, вкл и сред лекарите, вкл семейните такива.
Що се отнася до реда за отпускане на скъпоструващи лекарства, за съжаление, поне според мен, тази година ще го усложнят допълнително и то изцяло по финансови мотиви, т.е. да откажат максимален брой като теб и Сократ-май да си търсят правата. За справка хвърли едно оче на статията в днешния брой на този вестник в раздел "България"
15 Април 2009 08:29
dnes.dir.bg/2009/04/15/news4302398.html
Във връзка с тамата на статията - ето един от ефектите на новата наредба. Ще бъде много любопитно ако описаното се случи!
15 Април 2009 21:42
Хипократ-е, може и да не влезеш повече тук, но за да бъда коректна, изписването на трамадол за 15-дневен период беше през 2002-ра година. Близките на болни не само от диабет, трябва да са обучени, но това тогава никой не направи за нас. Едната ендокриноложка не хареса това, че задавах въпроси и ме натири, след като казах на втората, че стойностите на кръвната захар нарастват, нареди да ги следя и да й звънна, когато стигнат до определена от нея стойност. Изключи си телефона и повече не я потърсих. Третата само изписваше само инсулина и не се интересуваше от нищо!? И, добре, че не беше проблем да купуваме купуваме лентички колкото са ни нужни. Е, доста се разпрострях, но едва ли ще влезе някой!
Лекарството, което приемам, слава Богу, е с напълно поносима за мен цена! Личната ми лекарка е варненка и е много добра. Ужасявам се от бумащината с която ви зариха.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД