Първо да кажа, че не влагам априори обиден нюанс в горното словосъчетание. Хранените хора на царя исторически са били нужни на държавното устройство и са изпълнявали важни функции в укрепването и поддръжката на властта. Техният поведенчески геном се възпроизвежда и може да бъде открит на хиляди места и днес. Интересна особеност е, прогресивните и дегенеративните тенденции се борят с манталитета на хранения човек на царя, и - уви - няма индикации за предстояща скорошна победа на вторите.

Нека кажем и че "хранен човек на царя" е била почетна позиция. Това са приближени до владетеля лица, изпълняващи функция - я културно-просветителска, я организаторска, я охранителна или военна. Те не са работели с ръцете си земята или занаятите, за да се изхранват, както е правело почти цялото останало население. Били хранени от царя. Веднъж в разговор с професор Иван Маразов той ми обърна внимание, че хранените хора често били такива в много, ама много пряк смисъл на думата. При траките например дружината сядала да пирува и царят наистина си хранел човеците. Тоест късал мръвки от опеченото добиче и давал всекиму поред. Забележете - късал лично той, полагало му се по ранг. Бил най-важният. Другите чакали. На този, който му бил по-близък или по-приятен в момента, царят давал по-голяма и по-качествена мръвка. Който бил по-незначителен или изпаднал в моментна немилост, получавал по-постен кокал. Така пряко, във важната сфера на храненето, се осъществявала и дори ритуализирала субординацията, която обществата ни следват и днес - в по-рафиниран, разбира се, вид. Трябва да спомена, че и в животинския свят цари нещо подобно -



шефът-маймуняк, лъвът, водачът на глутницата



се хранят първи и лапат най-доброто. Другите чакат реда си, а ако посегнат предварително, може да получат озъбване и перване с лапа.

Особена смесица обаче - от атавистично-анархистични и либерално-просвещенски идеи, направиха ролята на хранените царски хора не особено любима по-сетне. Изработването на норми и закони и желанието на обществото да живее според тях, а не според близостта до коляното на монарха накърниха социалния ореол на хранения човек и направиха престижа му нееднозначен.

Само че храненият човек на царя е жив и нужен. Той живее в редица политически, държавни и полумафиотски структури, а нравът му е лесно разпознаваем. Ще го различите по особената угодливост, която демонстрира към изпълняващия ролята на цар. Този "цар" може да е всякакъв - министър, шеф на групировка, партиен лидер... Храненият човек е благодарен за мръвката, приета от ръката на "царя", и е готов да я заслужи с предаността на куче, лаещо всекиго, заплашващ потенциално патрона. Особено неприятна е демонстративността на това поведение, всъщност тя е предназначено повече за "царя", отколкото за другите, но се забелязва отвсякъде. Сега внимание - най-важният сблъсък между архетипа на хранения човек и съвременната цивилизация, основана на демократичното право, е цивилизационен. Храненият човек е лично предан. Той ще наруши закона охотно, за да изпълни волята на царя. Той ще краде, ще стане и хранен убиец, защото неговият суверен е който му е подал мръвката, а не са му рамкирали поведението морални и социални категории като съвест или норма. Ролята на цар, както вече казах, може да изпълнява дори шефът на спортен лагер; но може да изпълнява и политическа сила. Единствената партия играеше такава роля по време на социализма. Тогава не бе прието да се афишира прекалено публично личната преданост - в одите и идеологическите опуси различните форми на лична преданост бяха кумулативен сноп в ръкойката на Партията; тя изпълняваше тази роля чудесно. С подобна символика е пълна тогавашната литература, като дори талантливите автори (съвършено искрено) не я избегнаха.



Нали сте виждали как майка търси брод и гази

в ръце с детето си през придошла река?

По бързея на времето, през мътните талази

мен Партията ме пренесе ей така!... *



Но и днес е същото, само дето партиите са много. Срастването им с икономическите субекти, с прочутите "обръчи" прави така, че те в крайна сметка множат обръчите от хранени хора. Не твърдя, че в тези обръчи се попада само благодарение на качеството "лична преданост" към хранещата ръка, но твърдя, че това безспорно изискване изпълнява деградираща роля. Можещите и компетентните жертват принципи заради лоялност. Често тях ги заменят за по-лесно с неможещи, но предани. По-сигурно е в краткосрочен план.

А какво става с хранения човек, когато царят му падне? Този въпрос не е толкова интересен в случая - става това, че бързо си търси друг цар. Има опит, с това е ценен. Даже може да ритне предишния, за да го хареса повече новият. Познати неща. Но и царете не пасат трева, затова гледат да не падат - с всички възможни средства.

Всъщност храненият царски човек нито е български патент, нито ще изчезне и във високотехнологичните общества. Нашият хранен човек за жалост се отличава от другите с няколко по-скоро неизгодни неща: примитивно раболепие, висока склонност към предателство, лесно презрение към закона.

Но то царчетата така го и моделират.

--------

* Дни на проверка, Пеньо Пенев