|
| Петя Ставрева |
_______________
- Г-жо Ставрева, има ли в момента някаква пряка финансова полза за българското земеделие от членството ни в Европейския съюз?
- От Брюксел за земеделието идват пари по две направления - за преките земеделски плащания и по програмата за развитие на селските райони. По тази програма могат да влязат в България 3.2 млрд. евро. По директните плащания очакваме стотици милиони евро всяка година до 2013 г.
- Това са възможностите, но какво получаваме?
- Поради недобро управление на агросектора и особено на европейските пари имаме много голямо забавяне на средствата по програмата за развитие на селските райони. Оказа се, че след 2.5 години членство на страната ни в ЕС са усвоени само 100 млн. евро при ресурс 3.2 млрд. евро, или едва 3%. И това е повод министърът на земеделието Валери Цветанов да се хвали колко много пари са усвоени!
- Защо му трябва да шуми около тия 100 милиона?
- Защото няма с какво друго да се похвали. Нека видим драмата със субсидиите на фермерите. Вярно е, че европейският регламент позволява субсидиите да се изплащат до юни, но във всички европейски държави те се дават, когато фермерите реално имат нужда от подкрепа - когато ще засеят, когато ще обработват земята, а не една година по-късно. Другата много абсурдна ситуация: през май 2008 г. всички фермери бяха подали декларации за обработваните от тях площи. Чак година по-късно министерството разкри, че 3000 души били надписали земя. Имаме много съществен проблем с разминаването на информацията каква земя се обработва. Ортофото заснемането показва една карта на България. Кадастърът показва нещо съвсем различно и системата за идентификация на земеделските земи е третата конфигурация, която се оказва фактор за директните плащания. Така се получава разминаването, чийто заложник е човекът, който обработва земята. Пречката не е в това, че фермерите са надписали земя, а че земеделското министерство не е съумяло в разумните срокове да провери кой е излъгал.
- Защо европейската подкрепа е толкова важна? Нали по-рано селяните не са разчитали на ЕС?
- Поради липсата на начален капитал у фермерите. Голям процент от хората искат да реализират свой проект. Мнозина повярваха в кампанията "Ти имаш право на тези пари". Земеделското министерство се постара да има рекламна кампания - макар че с билбордове и семинари по курортите не се стига до фермерите - и хората останаха с впечатление, че достъпът до тези пари е много лесен. Но това не е така. Първите подали проекти не получиха нищо. Мерките бяха отворени в средата на 2008 г. Всички срокове, които държавата обеща да спази, не бяха спазени. Изплащането на проекти започна едва през 2009 г. Това демобилизира и отчая доста хора. Трябва да има механизми, чрез които страната да осигурява начален капитал. Предложих гаранционен фонд, който да осигури начален капитал на кандидатстващите по проектите за развитие на селските райони.
- Защо администрацията се превръща в пречка: защото е некомпетентна или защото е корумпирана?
- И по двете причини. Когато говорим за повишаване на административния капацитет в България, смятаме, че трябва да се назначават нови и нови служители. Но реално административният капацитет означава подготвена администрация, която да работи бързо. Другото много важно нещо е политическата воля за прозрачно управление. Ние понесохме санкции чрез отнети акредитации на разплащателни агенции, чрез блокирани стотици милиони евро от предприсъединителните програми, защото не доказахме на Брюксел, че имаме подходящ контрол, който да засича, предотвратява и наказва корупционните практики.
- Има ли риск да бъде отнета акредитацията и на разплащателната агенция в земеделското министерство?
- Надявам се, че няма да се стигне дотам, но по принцип може да се случи при доказани системни злоупотреби. Да не забравяме, че разплащателната агенция към земеделското министерство имаше условна акредитация една година. Разговарях с комисаря по земеделието г-жа Мариан Фишер-Бьол и тя изрази учудване от честите рокади на нейните ръководители. "Трябва да има повече постоянство", каза тя. Наистина не е нормално през няколко месеца да се сменят шефовете на разплащателната агенция. Драмата у нас произтича от факта, че там се назначават хора не според експертния им потенциал, а според политическата им принадлежност.
- Г-жа Бьол искаше да дойде в България, но загуби желание. Защо?
- Преди няколко седмици тя ми каза, че иска да посети България в първата десетдневка на април. По-късно разбрах, че се е отказала. Не се учудвам, защото когато управляващите у нас отказват да реформират системата и начина, по-който усвояват европейския ресурс в земеделието, не можем да очакваме такова посещение, което би представлявало реална подкрепа за тях. На заседание на Комисията по земеделие в ЕП г-жа Бьол дойде да проследи дебата и я запитах кога ще бъдат отблокирани парите по САПАРД. Тя отвърна, че още чака отговор на свое писмо от края на януари, с което е поискала информация за конфликта на интереси по програмата. Повече от два месеца нашите чиновници не са намерили време да й отговорят и парите си стоят блокирани. Стотици български граждани са заложили бизнеса си, своето домашно имущество, текат лихви по техните кредити, а нямат с какво да се разплатят, макар и да са изрядни. Производител в Благоевградско ми изпрати писмо, че е отчаян, защото е ипотекирал цялото си имущество, а междувременно се е разболял и не вижда помощ отникъде..
- Знае се, че много проекти са били одобрени след като кандидатстващите са били изнудвани да наемат консултантски фирми, посочени им от службите по САПАРД. Това не е ли конфликт на интереси с участието на свързани лица?
- Това са свързани лица и корупционни практики. Предложих да се създаде обществен комитет за граждански мониторинг върху усвояването на европарите в земеделието и създадохме неправителствена организация, която включва представители на "Трансперънси интернешънъл", експерти от агросектора и медиите. Знаем за много случаи на подобно грубо "ориентиране" на хората към определени консултантски фирми, които да изработят проектите им. Искани са солидни суми при кандидатстването, които трябва да бъдат дадени на точно определен човек. Има фрапантен случай на кандидат за направа на оранжерия за плодове и зеленчуци, от когото много високопоставен чиновник в земеделското министерство е поискал половината от стойността на инвестицията. Той говореше за 500 хиляди лева.
- И какво излиза - не земеделското министерство, а МВР трябва да се намеси, за да се отпушат парите за земеделие.
- Това е система от скачени съдове. Когато има злоупотреби, компетентните органи трябва да си свършат работата. Няма да забравя един коментар на съдия по повод разкритията на Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ: "По тези сигнали не можем да осъдим никого". Целта на службата е да посочи злоупотребите, а българските органи - МВР, съд и прокуратура - трябва по-нататък да си свършат работата. Хората трябва да знаят, че има смисъл да подават сигнали, а крадците да се опасяват, че могат да бъдат разкрити.
- Правителството обвинява част от българските евродепутати, че злепоставят България със своите критики.
- Добрият образ се изгражда не зад граница, а тук. Като поставяме проблема на европейско равнище и търсим съдействие за решаването му, не вредим, а помагаме на България.
Тази отдавна я слушам- само плюе - нищо конкретно не е направила в ЕП.
