"Помашкият въпрос" се възпламенява периодически при всеки кризисен момент, казваше големият родолюбец и познавач на тая изстрадала общност Николай Хайтов. В този смисъл появата преди дни на поредната помашка партия у нас е сигурен симптом за политическа криза. Макар и да мина някак незабелязано, новината заслужава внимание, тъй като е част от поредица опити за политическа употреба на българите мохамедани. Колкото и пламенно да проповядва междуетническа хармония, лидерът на "Прогрес и благоденствие" - професорът от Медицинска академия Адриан Палов, е под подозрение. До неотдавна същият твърдеше, че в България съществува помашки етнос и като активист на отцепилата се от ДПС фракция на Осман Октай се опитваше да получи политически монопол върху помаците по примера на Ахмед Доган.

Неслучайно четиристотинте учредители на партията "Прогрес и благоденствие" в Пловдив били предупредени да не използват думи като "помак" и "българомохамеданин", та да не подклаждат допълнително съмненията, че се създава поредната етническа формация.



Какви хора станаха учредители на т.нар. помашка партия?



Според официалната информация това са предимно бивши членове на ДПС и българомохамедани от смесените райони - Велинград, Шумен, Ловеч, Разград, Кърджали, Момчилград, Благоевград, Пазарджик. Засега партията се прокламира като дясна и не крие близостта си със СДС, ДСБ и РЗС. Амбицията й е да се коалира с тях за парламента. Известно е, че в ранните демократични години помаците припознаха СДС като свой политически проект, но клиентелизмът на сините отблъсна мнозина. Към ДПС са силно резервирани, макар и да се поддават на бизнес офертите на Доган. БСП посрещат с недоверие след "възродителния процес". В новата партия към ренегатстващите депесари даже се прилага лустрационна мярка - нямат право да заемат ръководни постове.

Сред учредителите се открояват две по-известни имена. Едното е на доскорошния зам.-социален министър от квотата на ДПС Васил Войнов, отстранен през януари т.г. вследствие на конфликт между Девинското ДПС, в което членува, и ръководството на партията. И Войнов започва политическата си кариера в СДС, но през 1998 г. го напуска и се сближава с хората на Доган покрай работата си в областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" в Смолян. Той е от ония българомохамедани, които запазват българското си име, както и повечето учредители на партията. Важна подробност от биографията му е, че има магистърска степен по икономика и специализация в университета в Делауер, САЩ.

Второто име е на скандално известния шеф на съдебна медицина в Александровска болница д-р Станислав Христов, който бе арестуван преди година за незаконна експлантация на тъкани и клетки за САЩ. Христов дори бе избран за зам.-председател на "Прогрес и благоденствие". Всъщност, ако се съди по професионалното занятие на по-изтъкнатите й членове, партията е по-скоро докторска. Такива са лидерът й - проф. Адриан Палов, световнопризнат анатом и член на Нюйоркската академия на науките, както и националния консултант по "Уши, нос, гърло" проф. Веселин Павлов, член на същата академия.

На пръв поглед изобщо не става ясно какво свързва тези медици с помашката кауза и за чий дявол им е да се месят в политиката. Само за лидера Палов знаем, че рожденото му име е Али и е помак. Възможно е и останалите да имат този личен мотив.



Неслучайно подчертах връзките на тези хора със САЩ,



защото детайлът е от значение. Преди тях опит да създаде помашка партия направи и небезизвестният бивш кмет на ардинското с. Жълтуша Камен Буров. В зората на демокрацията след обучение в САЩ той се завръща с твърдото убеждение, че е помак и трябва да се бори за утвърждаване на "помашко" малцинство в България. Започва да тръби из вестниците, че "помаците" са изповядвали исляма и преди падането на България под османско владичество и са едва ли не са коренно население по нашите земи. Същото твърди сега и лидерът на "Прогрес и благоденствие". "Тук на Балканите, преди да дойдат османците, е имало хора, които са изповядвали исляма. Но как са дошли, откъде са дошли - не мога да кажа", заявява Палов в интервю за сайта "Всеки ден". Да не забравяме, че през 1999 г. Демократическата партия на труда на Буров настояваше да се подпише Рамковата конвенция за малцинствата без интерпретираща декларация и да се признае съществуването на помашко малцинство. А в архива на БНТ може би още се пази информацията от 5 май 1993 г., че тогавашният кмет на с. Жълтуша Камен Буров е поискал официално съдействие от американския посланик у нас - Хю Кенет Хил, за признаване на "помашки" етнос в България.

Историята показва, че "помашката карта" най-често се разиграва отвън - Високата порта, Великите сили и прочее. Поради двойнственото му самосъзнание, това население често става жертва на користни внушения и манипулации. Започва се още от Априлското въстание. Жестокото Баташко клане е извършено от средногорските помаци, предвождани от свирепия Ахмед Ага Барутанлията, но по нареждане на турските бейове. Мохамедани са хвърлени срещу християни "по чуждо подбуждение".

Манипулирането на помаците продължава и през Освободителната война (1876-1878). Преди да е подписан Санстефанския мирен договор започва организирането на мохамедански бунт в Родопите - т.нар. "Сенклеров метеж", който трябва да послужи като претекст за ревизия на Санстефанска България. Организатор е англичанинът Сенклер, полковник на турска служба. Той успява да вдигне на бунт малка част от родопските помаци, но това било достатъчно за дипломатите, за да орежат територии от България. Един от доводите за разпокъсването на Санстефанска България е да се осигури "надеждна закрила на попадналото в нея мохамеданско население".

След Освобождението започва активна просветителска дейност по приобщаването на помаците към българската нация. Удивителен е примерът на каменския учител Стою Докумов, който през 1884 г. решава да ограмоти на българско четмо и писмо няколко помачета от Чепинско. Сред тях е и синът на ходжата Хасан Тумбев - един от най-яростните главорези в Баташкото клане.



Последвалите многократни преименувания



на българските мюсюлмани обаче пораждат недоверие и смут в тази и бездруго мнителна общност. Първата "кръщавка" е през 1912-1913 г. Без капка кръв и често драговолно, тъй като мнозина са искали да изличат спомена за историческия си грях в Батак и Перущица. Покръстването е само сред помаците. Тюркоезичното население остава незасегнато. През 1914 г. обаче спечелилият изборите Васил Радославов връща старите имена като благодарност към 150 000-те помаци, дали глас за него. Писателят Николай Хайтов определя операцията по "разкръстването" на Радославов като най-голямата политическа грешка в българската история след подялбата на Българското царство между Шишман и Срацимир. През 1961 г. част от тях възстановяват българските си имена по самоинициатива на местни партийни ръководители, тъй като БКП няма последователна политика спрямо това население. През 1974-1976 г. е проведено най-масовото побългаряване на помашките имена. И когато процесът изглежда завършен, режимът на Живков извършва фатално престъпление през 1984 г., като посяга на имената на турскоезичното население. А най-лошото е, че тази грешка се използва за атака и срещу по-ранните мирни "кръщавки" на помаците.

Тъкмо върху този необмислен "възродителен процес" сред българските турци покълват опитите на "демократичните" партии след 1989 г. да заиграват с българските мюсюлмани. Използват ги съобразно политическите си нужди - ДПС експлоатира и до ден днешен страха им от насилствено побългаряване, СДС също ги ползва в битката си срещу "покръстителката" БКП-БСП. Манипулира ги и столетницата заради някогашната партийна грижа и привилегиите спрямо това население. Сега на мода излиза Бойко Борисов, който се ползва със симпатии сред помаците. Възможно е новата партия "Прогрес и благоденствие" да обслужи тъкмо неговия интерес.

В резултат на тези политическите игри и интриги расте броят на съмнителните ислямски емисари из Родопите, както и на интернатите по ислям, които изкушават родителите със социални предложения като безплатна храна и подслон за децата. Защото усилията за отродяване на българите мохамедани са правопропорционални на бедността, липсата на поминък и държавното нехайство.