Цинично и парадоксално е държавата да укрива всичките си сделки от гражданите и в същото време МВР да пробва упорито да се добере до тотален контрол над техните контакти по телефона и в Интернет.

Преди няколко дни и омбудсманът обяви в годишния си доклад, че буди тревога все още



недостатъчната прозрачност и отчетност на органите на властта



Общественият защитник посочи, че местните администрации не са въвели в необходимата степен публични регистри, които да предоставят на гражданите реален достъп до информация за статута и управлението на публичните общински ресурси. Излиза, че вместо властта да осъзнава, че доброто и уважавано управление се основава на почтеност и публичност, то става все по-непрозрачно и съмнително.

Все още не може да се узнае кой е роденият с най-големия късмет, който е купил общински и държавни имоти за жълти стотинки. Или при какви точно условия е продадена дадена държавна фирма, какво е включено в сделката или пък какви са били всички параметри на дадена обществена поръчка и защо е спечелил именно еди кой си кандидат. И кой е заменил земя в Монтанско с държавни или общински парцели по морето, Пампорово или Банско и при какви условия. Не може да се разбере и кои са тези фирми, които са сключили наемни договори с държавата или общината за по няколко стотинки на квадратен метър. Да се знае всичко за дадена концесия, при която е отдадена държавна собственост за 20-30 години или пък плажове за по година-две. Тайна е колко е платено за ремонти по пътища, училища, държавни сгради.

В България години наред не е нормално и демократично да се знае къде, в кого и защо отива всяка държавна стотинка. Порочната практика, добре подплатена и със законови разпоредби, е



да се прикрива всичко зад паравана на търговската тайна,



на тайната на личните данни и ако те не свършат работа - на класифицираната информация. Нещо, което поражда съмнение, че се върши нещо нередно до доказване на противното.

В края на миналата година депутатите промениха закона за достъп до обществената информация и уж направиха така, че властта да не може да се крие зад търговската тайна, ако има надделяващ обществен интерес. И тогава дори ги похвалихме. С надеждата, че след близо 10 години от поставянето ребром на този проблем, след години пълни абсурди с откази за достъп до информация с основание "търговска тайна" или оправдание, че трябва да се питат за съгласие лицата или фирмите,



са на път да сложат край на този абсурд



Но опитът това да се промени остана само на хартия. Цели 150 депутати гласуваха, че при наличието на надделяващ обществен интерес трябва да се преодолява забраната за разкриване на обществена информация, която представлява търговска тайна. Т.е. да не се налага да се иска изрично писмено съгласие на физическо или юридическо лице.

За съжаление практика по този нов текст няма. Всичко се превърна във въпрос на тълкуване. И властта продължава да отказва достъп до информация. С обяснението е, че страните по договорите не искат да бъдат разкрити параметрите на сделките. И дори имената им, защото са защитени личните данни.

Или иначе казано, промяната не сработи, а за всеки случай управляващите намериха начин да прикриват какво правят самите те зад паравана на несъгласието на хората и фирмите, с които сключват сделки.

Това се случи, защото депутатите направиха поправката калпаво - с възможност за много тълкувания. И то все в полза на далаверата и тайнствеността. Защото, ако беше записано, че надделяващ обществен интерес има винаги когато става въпрос за изразходване на държавни средства или когато има разпореждане с държавна собственост, нямаше да има проблем. И това щеше да се отнася до разпореждане от всякакъв вид - концесия, договор за продажба или наем, обществена поръчка, приватизация, всичко.

Защото може да има търговска тайна или защитени лични данни между фирми, но



не може да има такава, когато от бюджета се дават милиони и милиарди



или когато малцина държавни и общински чиновници се разпореждат с общинско или държавно имущество за още толкова. Тайната е предпоставка за огромна корупция.

Наложително е да бъде осигурен безпрепятствен достъп до всички досегашни съмнителни сделки - приватизационни, наемни, концесионни, за продажба, за наем, за замяна, до всички досегашни обществени поръчки. Иначе безобразията ще си останат ненаказани. Нещо повече. Добре е надделяващият обществен интерес да бъде вкаран и при забраната за достъп до лични данни. Докато е време. Очевидно няма да се мине без законова промяна, която този парламент няма желание да извърши. Ако в следващото Народно събрание надделеят политическите сили, които искат да преосмислят тази корупционна практика, промяната за обществения интерес и тайната трябва да бъде една от първите им задачи.

Това означава да имат желание да вадят кирливи ризи - за заменките, за съмнителните сделки, за харчовете на милиарди държавни пари за чиновнически бонуси и странни обществени поръчки ... Засега избирателите чуват от някои политици само кухи закани за препълнени полицейски камионетки и строителство на нови затвори. И като оставим настрана тези ефектни, но оперетни заплахи, има много работа по изчистването на авгиевите обори на българския обществен живот. Горното предложение е една несложна, но важна крачка в тази посока, защото дава право на информация. Информацията е огромна сила, която трябва да бъде предоставена на обществото и медиите.