11 души се борят за едно работно място. 17 646 са свободните позиции на пазара на труда. Безработните българи са 247 749. През януари увеличението им е 8500, през февруари - 6977. Стоим стабилно в кризата, обобщи наскоро социалният министър Емилия Масларова. Дали е така?



Според последните оценки на синдикатите реалната безработица вече е 12%. Същевременно почти не минава ден, в който социалното ведомство да не огласи нова мярка за заетост или нова програма за финансиране от ЕС. Въпреки това в държавата няма единомислие по въпроса как най-добре се запълват дупките на пазара на труда.

Работодатели и опозиция твърдят, че изходът от кризата е стимулиране на малкия и среден бизнес чрез ново намаляване на данъците и осигуровките, както и запазване на работните места. Кабинетът категорично отрича възможността за облекчаване на данъчноосигурителната тежест, но поотделно партиите заговориха за такива постъпки, само че в бъдеще време. Така на пазара продължават да съществуват единствено мерките за субсидирана заетост и стотиците хиляди места за квалификация и преквалификация, които неизменно пълнят всяко прессъобщение по темата.

Според опозицията в момента правителството насочва средства за квалификация към професии, с които хората ще могат да се реализират в дългосрочен аспект. Вместо това, твърдят експерти на ДСБ, в условията на криза имаме нужда от нещо съвсем друго - занаяти, които могат да бъдат усвоени бързо и съответно веднага да се започне работа. Това ще повиши гъвкавостта на пазара на труда и ще улесни намирането на работа. Факт, признат и от социалното министерство, е, че повече от половината (52%), участвали в курсове за квалификация, не могат да си намерят дългосрочна работа.

Подходящи или не, перспективни или просто загуба на време, курсове за квалификация се провеждат в цялата страна. 18 жени и двама мъже се обучават за счетоводители в Центъра за обучение на МТСП близо до Кремиковския манастир край София. Курсът е шестмесечен, като обучаващите минават през три нива и полагат три изпита. На някой може и да му се стори странно, че



счетоводител можеш да станеш за 6 месеца



Пък дори и да залягаш над книгите денонощно. Хората от курса обаче не се притесняват за това. Тук никой не си задава въпроси от типа "Правилна ли е социалната политика?". Дошли са да се обучават и са амбицирани да получат заветната диплома. Вярват, че тя ще им донесе нова работа, макар не всички да имат опит в сметките. А това е едно от главните изисквания на фирмите, търсещи счетоводители.

"Завършил съм икономически техникум, но нямам опит. Такава беше съдбата ми, занимавах се със съвсем други неща, имах други приоритети, нуждите на семейството ми бяха други. Реших, че е време да се върна към това, все пак завърших такова училище. Работих в една ремонтна база, бях охрана известно време. Просто не бях удовлетворен от тази работа и напуснах миналото лято. След това се регистрирах в бюрото, очаквах дълго време курса и имах късмета да ме включат. Исках точно този курс, защото са минали 15 години, откакто съм завършил и това си е голям минус", разказва Мариян Чернев от София. Няма висше образование, но твърди, че може да си намери работа и със сертификата, който ще получи в края на курса. Казва, че не навсякъде се изисква ценз, а опит, какъвто той няма, но е оптимист. "Виждал съм много обяви, които не държат чак толкова на висшето образование, на много места се търсят и хора със средно образование, но това, което работодателят търси, е опитът. Не съм го работил досега, но както се казва, пчелички и мравки трябват навсякъде, това е много обемиста работа. Ако си дисциплиниран и отговорен, ще успееш", убеден е Мариян.

Хорариумът на бъдещите счетоводители е 960 часа, колкото е в университетите по тази специалност, макар вузовете да отделят 4 години за обучение. "Но там учат и други неща, не само счетоводство", казват хората. "Работила съм като счетоводител в бюджетно счетоводство, но миналата година ме съкратиха. И аз реших да се ориентирам към фирменото счетоводство, затова записах този курс", разказва Румяна. И добавя, че с опита, който има, трудно ще може да се ориентира във фирменото счетоводство, защото в бюджетната сфера се работи по предварително зададена рамка и е по-лесно.

Обучението е събрало хора с различни съдби и истории. Албена Гекова е бивша шивачка, безработна от няколко месеца.



Не иска да се връща към стария занаят,



защото в него няма перспектива. "Нямам опит в това, за първи път съм на такъв курс, има много интересни и полезни неща. Много се надявам да стана счетоводител, много ми харесва", казва тя.

"Счетоводството е масова професия, всяка фирма трябва да има отчетност - разсъждава Мариян. - По време на криза ни трябват и счетоводители, и занаятчии. В един часовник има много части, никоя не е по-малка или по-голяма, имат си мястото, така че всичко трябва да се насърчава. Глупаво е да си търсиш хляба в западащи дейности, ето - "Кремиковци" е пресен пример."

1800 лв. струва на държавата шестмесечното обучение на бъдещия счетоводител. За тези пари в курса са включени освен счетоводство и теми по микро- и макроикономика, трудово законодателство, назначаване, уволняване на работници, отпуски, обезщетения и т.н. Също и как се пише мотивационно писмо, CV, как се кандидатства за работа.

В съседната зала пък се провежда курс по компютърна грамотност. Има също така квалификация за деловодители и архивисти. Хората разказват, че никога не биха могли да си позволят такъв курс, ако трябваше да платят сами. "На мен ми казаха, че ако изкарам и трите нива, ще ми струва около 6 хил. лв. Има агенции, които взимат по 380 лв. за два дни обучение", твърди Румяна.

"Трябват допълнителни средства и мерки за справяне с кризата, това, което се прави, не е достатъчно", казва обаче конфедералният секретар на КТ "Подкрепа" Емил Димитров. Според него синдикатите са предрекли кризата още през миналото лято, но никой не ги е чул. "И след това, през януари, бяхме сюрпризирани с Националния план за действие по заетостта. От 190 млн. лв.



имаше само две антикризисни мерки



и те бяха на стойност 18-19 млн.", казва синдикалистът. Според него е ясно накъде трябва да се насочат средствата - тежката индустрия, химия, металургия, текстил и строителство. Той твърди, че в момента курсовете за преквалификация не са актуални. "Обучението трябва да е допълваща мярка, нужна е политика по управление на кризата. Комплексни методи - подкрепа на работодателите, подкрепа на работещите", обяснява Димитров.

На сходно мнение е и опозицията, която твърди, че мерките са не само неподходящи, но и нямат никаква цел. "Моето усещане е, че няма абсолютно никаква идея и не е направено никакво сериозно проучване за това къде трябват кадри", казва Радан Кънев от ДСБ. Той твърди, че до момента няма данни за ефективността на програмите, няма и ясен отчет. Т.е. правителството отчита направени харчове и извършени обучения, но не и действителното наместване на пазара на труда вследствие на тези харчове.

Оказва се обаче, че правителствените мерки имат и почитатели. "Подкрепям действията на държавата, но биха могли да се добавят други - там, където има неплатен отпуск, биха могли да се отпуснат стипендии за хората, но само ако това е временно", твърди председателят на Асоциацията на индустриалния капитал Васил Велев.