Дитирамбите в чест на Търновската конституция тази година са по-мощни, тъй като се навършват 130 години от приемането на основния закон на Третото българско царство. Депутатите отделиха цял пленарен ден, за да отбележат юбилея подобаващо.

Търновската конституция ознаменува възкръсването на българската държава и този факт няма как да бъде омаловажен. Като нейно основно достойнство се изтъква, че е един от най-демократичните основни закони за времето си. Други пък я критикуват точно за това, обяснявайки, че е била твърде неподходяща за току-що освободилия се български народ. В Учредителното събрание консерваторите (Тодор Икономов, Константин Стоилов, Димитър Греков и др.) пледират за двукамарна парламентарна система, образователен ценз за избирателите и др. Срещу тях са водачите на либералите Петко Славейков и Петко Каравелов, които искат точно обратното. Либералите в крайна сметка печелят сърцата на повечето депутати, обяснявайки, че "либерал" означава "човек, който либе ралото". Докато думата "консерватор" според тях произлизала от онова, което оставят конете, след като се облекчат по голяма нужда. Нивото на дебатите в събранието не е било особено високо.

Но не бива да корим тогавашните депутати, имайки предвид настоящите им наследници. При последните дебати за избирателния закон например един народен представител предложи на друг да минава през дрегер, преди да влезе в залата. А оня му отвърна да идва в парламента с ламаринени гащи.

Търновската конституция въвежда избирателно право, а обявяването на частната собственост за свещена и разделението на властите са все неща, с които строителите на тогавашна България могат да се гордеят.

Но има подробности, които не се чуха в тържествените слова, основани на принципа "или добро, или нищо". Още в Търновската конституция са заложени някои от недъзите на настоящата ни парламентарна практика, с които се сблъскваме и днес. Още от нейните текстове прозира отношението на българите към властта като начин предимно за лично благоденствие. Мнозина хулят днешния парламент заради това, че той е съставен от 240 депутати, което според тях е твърде много. Строителите на съвременна България обаче са били далеч по-разточителни в това отношение. Според член 86 на Търновската конституция Обикновеното народно събрание се съставя от представители, избрани направо от народа, като на всеки 10 хиляди души от двата пола има по един депутат. Ако приемем, че към момента ние сме 7 милиона, на всеки депутат се падат почти 30 000 души, които той представлява. Липсата на добри комуникации по онова време едва ли може да е единственото обяснение за големия брой депутати, заложени в тогавашния основен закон.

Депутатският имунитет, който продължава да е трън в очите на обществото, съществува и в Търновската конституция. Според член 96 членовете на Народното събрание не могат да бъдат затваряни и съдени, освен за най-тежки престъпления. Дори и в тези случаи обаче се изисква разрешение на парламента. Предшествениците на днешните депутати дори са можели да не бъдат закачани за натрупани от тях дългове, докато траят заседанията на събранието.

Търновската конституция въвежда и тромавия институт на Великото народно събрание. В нея е дадено право на министрите да говорят по всяко време и колкото си искат пред депутатите - нещо, с което те злоупотребяват и до днес. Предшествениците са можели да гласуват само ако в залата се намират повече от половината от всички членове на парламента. Докато днес формално това може да стане само при наличието на една четвърт от представителството плюс един депутат. И дори и това изискване често се нарушава чрез гласуването с чужди карти. С голяма доза сигурност може да се твърди, че и навремето е щяло да бъде така, ако са съществували съответните технически възможности.

"Продължава да е актуален въпросът доколко ние, народните представители, сме адекватни на демократичните нагласи на своите собствени избиратели", каза вчера в словото си председателят на Народното събрание Георги Пирински. Ако депутатите искат наистина да са адекватни, най-добре ще е да влагат по-малко жар в честванията и повече в изчистването на недъзите на сегашната ни конституция, заложени още преди 130 години.