Сигурен съм, че сте го прочели: върнали в библиотеката на канадското градче Лин една книга, заета преди 110 години. През 1899 година местен жител (съобщава се името му - Мат Бърд) взел книгата, но после се изселил в Ню Йорк. Книгата се затрила и неотдавна била открита в дома на някакви роднини на разсеяния читател - но вече в Денвър. Денвър не е в Канада, Денвър е в САЩ (Колорадо), но хората, като видели печата на библиотеката, си направили труда да я върнат. Поправили небрежността на своя далечен прароднина. В замяна библиотеката опростила глобата, която се била натрупала през този век и нещо - 9000 долара. Мярна се описание на книгата: това е "Уебстър", първият речник на американския английски, с кожени корици и в добро състояние. Ето какви работи стават по света...

Има някои шокиращи факти и обстоятелства в тази вестникарска информация. Те дразнят съзнанието на българина и ако се превърнат във въпроси, го карат да избягва отговорите. В немалко домашни библиотеки, понякога и гордост на своите стопани, и днес могат да се открият книги с печати на различни библиотеки и читалища. Слушал съм да разказват хора литератори или



"просто интелектуалци" как са задигнали някое изданиe,



защото много искали да го имат. Спомням си и идиотската теория, че кражбата на книга не е кражба. И така нататък. Е, не казвам, че всеки българин е готов да отмъкне книга, но искрено не вярвам, че някой - след столетие! - ще се засили да връща речник... в чужбина. Особено пък ако е такова старо издание, с кожена подвързия. Няма май такива индивиди у нас.

Отсам океана, на полуострова, е, хайде да го кажем, в България, много от това събужда законно недоумение. Например: минали са сто и десет години, а библиотеката в Лин все тъй си съществува! И речникът си се води на отчет, и глобата си се навърта. Животът не е прекъсвал - и правилата също. Редът си стои, никой не го променя, още по-малко го отменя. Отиваш да върнеш нещо - добре си дошъл. Нищо че си друг човек, от друго поколение, от друго време - държавата нали е същата! Това, че книгата е заета през ХIХ век, а е донесена през ХХI, е сензация главно за медиите. За страна, където е прието взетото да се връща, това се оказва твърде обикновено. Някак си... нормално. Хайде, от тях да мине, ще ти опростят глобата. Макар че цената на речника също може да се окаже интересна...

Представете си някой край вас, който, намирайки вехта книга, отпечатана по отдавна изчезнал правопис, с "е" двойно или с онова отдавна изчезнало старовремско "ъ", с етикета или печата на някое провинциално читалище, тръгва да я върне на мястото й. Имате ли такъв познат? А вие самият? Къде ще го търсите сега това читалище, което за един век поне два пъти си и сменило името? Макар читалищата в България да са една от най-устойчивите институции (щом след 10 ноември а-ха да изчезнат и все пак оцеляха), всеки най-вероятно ще реши, че при толкова отменени правила сигурно вече не важи и онова за връщането. Подобни правила първи изчезват,



човек ще помисли, че точно заради това

се правят промените и отмените.



Пък и защо ще му е на едно читалище книга, за която там отдавна са забравили? И много други защо, с един и същи отговор: забравете...

Ако имаше тук подобен случай, щяхме да го знаем, вестниците щяха да пишат - нали сте забелязали каква разгласа избухва, когато катаджия откаже дребен рушвет! Просто в България периодично всичко се отменя до кокал и после, каквото се възстанови, това. Но точно възстановяването се прави трудно и бездарно. Особено на "нещата" от душата. Защото си мисля, че съдбата на онзи речник е била гарантирана в душите на онези, които са се раждали и умирали през цялото негово повече от вековно "отсъствие". Без да подозират за него, душите им са били наясно с нея. И онзи, на когото се е паднало това, просто го е върнал. Хората въобще не са променяли своя възглед, не са го отменяли, нито възобновявали. Те, или поне един от тях, са го получили в достоверния му вид и спокойно са го приложили. Речникът се е върнал на лавицата, за да се превърне в световна новина. Главно за такива като нас...

Преди години, в една жестока зима изтърсих от екрана, че



оцеляването е проклятието на българското племе



Че периодично, но и неизбежно започваме от нулата - да се борим за спасението на нацията и поотделно. Че докато другите народи с векове са строили катедралите си, ние сме правили едно и също - оцелявали сме. И че сме едни голи шампиони по оцеляване. Това отекна неочаквано и за мен. Но попадението изглежда толкова бе допаднало на публиката, че дори скандал не стана. Е, минаха най-тежките години, това, макар и временно, сякаш не е актуално. Бях го позабравил. Сега се сетих - заради този пусти "Уебстър". Канадци и американци не се славят с катедралите си. Но това не значи, че не са ги градили - вътре в себе си. И цялата история с този речник показва, че катедралата е издигната. Кубето се вижда...

А ние и чертежи дори нямаме.