|
Подозрителността към властта и неуважението към законите се подхранват най-често на битово ниво. Подходящ пример са сините буркани за богоизбрани и лимузините със затъмнени стъкла.
За незаконните лампи по покривите на избрани коли настана раздвижване. Министърът се закани нещо да направи. Законът за движение по пътищата забранява предното и страничните стъкла на автомобила да са затъмнени, защото се ограничава видимостта. Единственото изключение е за стъклата на задните врати, при положение че има огледала от двете страни на колата. За всички останали случаи законът предвижда глоба. Нито една кола с тъмни стъкла не бива да бъде пускана в движение след задължителния годишен технически преглед, ако не бъдат отстранени тонираните стъкла. Но естествено, че всеки ден всеки от нас вижда по улиците такива автомобили.
Достатъчно е един полицай да застане в пространството между Министерския съвет, президентството и партийния дом и да почне да глобява.
За 1 ден може спокойно да напълни хазната с поне 100-200 хил. лв.
Но никой не само че не ги глобява, но и не ги спира дори. Ако някой извади достатъчно аргументи, че забранителният текст е ненужен, нека да стори така, че законодателят да го отмени. Мотивът за вкарването му преди няколко години бе, че всеки водач трябва да може да вижда другия шофьор, за да следи реакциите му например.
Т.е. щом има такова изискване в закона, трябва да се спазва. Защото точно от такива нередности тръгва ерозията в доверието към държавата.
Да се върнем на "сините буркани". Сигурно треньорът на националния отбор Христо Стоичков е прав за себе си да се сърди защо всички са се взрели в служебния му джип, аранжиран с полицейска лампа. Той знае, че през годините куп подобни на него се ползваха от подобна привилегия. И обикновено ги държаха вътре в колите, за да стряскат полицаите. Такива имаха и депутати, които си ги слагаха в личните коли, и колите на партийните централи, и други много бързащи известни персони. И сега има още такива.
И тук законът е ясен. Право на лампи имат Спешна медицинска помощ, пожарната, полицията, парламентът, НСО, Гражданска защита, дирекциите "Охрана" и "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието, обозначените автомобили на служба "Сигурност - военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната и други служби на Министерството на вътрешните работи, определени от министъра. После бяха добавени митниците и служителите по горите. Не че и тези са малко. Дори половината изобщо нямат и нужда от тях. Но това е друга тема.
Всеки извън списъка, който си позволи да слага синя лампа, нарушава закона. Това се отнася и за колите на правителството и отделните държавни ведомства, които по закон нямат право, но си слагат буркани. Да не говорим за автомобилите на съдилищата, прокуратурата и следствието, които също са извън списъка.
А случаят със Стоичков стана скандален
поради особеностите на самата му личност
Той предпочете да си прави дебелашки каламбури - щял да си сложи три буркана - с кисели краставички, червен и жълт, за да станел като светофар.
А МВР се сконфузи и не смее да му вземе буркана. Според последното обяснение на министър Петков "лампата на Стоичков не била проблем на престъпността". Затова министърът се закани да поиска от правителството да бъде ограничен списъкът на настоящите собственици на лелеяния полицейски атрибут. Няма какво министърът да чака правителството. Според закона той трябва да вземе решение. И да каже кой и защо е раздавал сините лампи.
И става дума не за дребнавост, а за това, с което започнахме в началото - откъде започва уважението към законите и властта.
