|
| Диана Ковачева |
- Г-жо Ковачева, промените в изборното законодателство бяха направени буквално в 12 без 5, и то в неочаквана посока. Създават ли предпоставка за корупция?
- Смятам, че по-скоро създават опасност от непредсказуемо развитие на самите избори. При положение че аргументът на водещите политически партии срещу приемането на регионалните центрове беше, че в последния момент не е добре да се правят резки промени в законодателството, бяхме доста изненадани, че в последния бяха предприети други резки промени. Това даде повод да излезем с декларация, с която изразяваме своята тревога за тези промени, срещу които на практика няма как да се реагира. А от друга страна, нямаше конкретни нови подходи за спиране на проблема купуване на гласове.
- Въвеждането на мажоритарни кандидати ще засили ли този проблем?
- Според мен въвеждането на силни кандидатури в парламента може да стане и чрез листите на партиите. Няма пречка и сега за това. Не смятам, че купуването на гласове ще бъде засилено, защото се променя системата, но така или иначе проблемът ще възникне, тъй като контролираният вот не беше спрян. Поне не и със законови мерки. Така например в рамките на предприятия контролираният вот чрез ведомости очевидно ще продължи да бъде проблем и на следващите избори. Партиите имат нужда от пари, за да съществуват, а законът по някакъв начин ги ограничава. В този смисъл едва ли точно мажоритарният елемент ще увеличи купуването на гласове, но при всички случаи няма и да го намали. Основният проблем, който се регистрира за тези избори, е възможността вотът на избирателя да бъде контролиран и проследяван докрай.
- Какъв тип хора биха се кандидатирали за мажоритарен вот? Това не са ли точно тези, които смятат да си напазаруват гласовете?
- Рискът от тази възможност се оказва факт именно защото една такава промяна се прави в последния момент. В противен случай, ако по-отдалеч се беше случила, личностите можеха по-леко да навлязат в публичното пространство, ако приемем, че това ще бъдат непознати лица. Но не съм сигурна, че ще е така. По-скоро това ще бъдат лица, които добре познаваме, силни са в публичното пространство и ще бъдат извадени като отделни кандидатури.
- Как партиите изпълниха обществения договор срещу изборната корупция, който подписаха. Няма ли разминаване между думи и дела?
- Около три месеца след подписване на обществения договор след доста активно участие, и наше, и опит за прокарване на предложените промени в рамките на временната комисия за промени в законодателството може да се каже, че има движение по някои от мерките. Например беше направена промяна в НК за повишаване на наказателната отговорност на лицата, които организират купуването на гласове, което очевидно е важна мярка. Прие се и предложението ни на всички плакати и предизборни материали да има надпис, че купуването на гласове е престъпление. Прие се и идеята за регистър на дарителите на партиите в рамките на предизборната кампания, което също е стъпка напред. Оттам нататък по линия на същата тази мярка за регистъра, поне доколкото на нас ни е известно, не се прие да е достъпен в реално време, което в някаква степен намалява ефекта от тази мярка. За огромно съжаление не се прие предложението ни всяко дарение на сума над две минимални работни заплати да става по банков път. Това ще става за над 5000 лв. Нашата идея беше да се пресече този контролиран вот в предприятията, в малките населени места, където наистина работниците под формата на ведомости, заплати, плащания на практика финансират партиите чрез своите работодатели. При праг от над 5000 лв. не може да се проследи проблемът.
- Това честа практика ли е в България?
- За съжаление се оказа, че има такава практика. На последните местни избори регистрирахме няколко много сериозни сигнала за това как се купуват гласове на работници, финансират се партии. Сега тази практика има опасност да се засили, след като беше забранено финансирането на партии от юридически лица. Близо до ума е това да става чрез лица, които работят в определено предприятие. Тук също има решение на този проблем, ако контролът е силен и се проверява произходът на средствата на тези лица. Ако вие дарите 10 000 лв. на определена партия, а вашите доходи за цялата година едва достигат тази сума, очевидно е, че вие едва ли сте се лишавали от своето възнаграждение, за да го подарите на любимата си партия. Явно тук има някакъв проблем.
- Но когато една партия има над 1000 дарители, едва ли ДАНС или Сметната палата ще седнат да проверяват дохода на всеки от тях?
- ДАНС може би не, но Сметната палата и НАП би следвало да са институциите, които да проверяват. Те си имат механизми за случайни проверки.
- Законът в момента по никакъв начин не подвежда под отговорност физическите лица като дарители?
- Има декларации за съответствие, но като цяло очакването е, че става въпрос за огромен брой дарения и за невъзможността Сметната палата наистина да проверява докрай, което определено е проблем. От отчетите на партиите за миналата година се вижда, че даренията не са кой знае колко, вероятно се търсят начини за финансиране на партиите по друг път. В рамките на нашите наблюдения сме успявали да броим билбордове, публикации във вестници.. Дори и с малкото, което успяваме да наблюдаваме, сме установили, че с около два пъти и половина партиите надвишават това, което декларират. А ако наистина всичко се сметне, представям си за каква сума става въпрос. Тук не бива да се забравя обстоятелството, че много от представителите на бизнеса си пазаруват политици. Това също е много често срещана практика. Но и до днес няма закон за лобизма в парламента.
- Някои партии като ДПС пък декларират нула дарители при доста солидни постъпления. Какво е решението?
- Единствено контролът. Не е престъпление да нямаш дарители. Последната промяна в закона за избор на народни представители позволява на Сметната палата и фактическа проверка, а не проверка само на базата на отчетите. При всички случаи е много важно да няма натиск върху Сметната палата и контролиращите органи. Партиите сега подават отчети, но съществена част от тях липсват като анекси, приложения. До този момент няма санкция за непълни отчети. Същото е и с дарителите, които не се обявяват пред Сметната палата.
- Какви вътрешнопартийни правила срещу купуване на гласове очаквате да въведат партиите и някои въвели ли са ги вече?
- На този етап имаме информация от НДСВ, че са въвели такива правила, свързани с почтеността на кандидатите, липсата на конфликт на интереси, неприемането на мръсни пари или с неясен произход. Очаквам информация и от другите партии, че ще приемат такива правила. Стартираме нашия сайт, на който има място за всяка от партиите, подписала обществения договор. И там ще публикуваме информация как всяка от тях е изпълнила ангажиментите си.
- 40% от българите казват, че биха продали гласа си, в изследване на "Отворено общество", и то за около 100 лв. Това ли е пазарната цена на един глас?
- Така се оказва, очакванията са за между 50 и 100 лв. Различни са причините за това, психолози, антрополози тепърва ще търсят дали бедността е единствената причина за това. Или просто това е една апатия, липса на доверие, безразличие или липса на гражданска позиция. 40% е изключително висок процент. Но проблемът очевидно не е само в хората, които имат готовност да продадат гласа си. Проблемът е, че в момента в България очевидно съществува една много стройна организация, едни много добре работещи схеми за организирано купуване на гласове. И според мен по-добре да се тръгне в посока хващане на "голямата риба", отколкото само по линия на хващане на лица, които са продали гласа си. Данните са, че около 40% са готови, но реално гласа си продават между 10 и 14% от населението. Това също не е малък процент. На практика две партии могат да влязат с купени гласове в парламента.
- Ще се търгува ли на предстоящите избори с медийно влияние. Масирана медийна атака като тази от групировката около Ирена Кръстева не е ли заплаха за едни демократични избори?
- Във всички случаи медиите имат потенциала да повлияят съществено. Въпрос на почтеност е докъде това ще се разпростре. Защото голяма част от кампаниите на партиите минава през медиите. Истината е, че предизборната кампания започва далеч преди изборите - чрез медиите. Истината е, че голяма част от парите, които партиите заделят за избори, минават през медиите. Истина е, че нямаме информация ние, гражданите, за това какви пари получават медиите по време на предизборна кампания. Струва ми се, че медиите могат много сериозно да повлияят и върху формиране вота на избирателя, и върху изграждане на публичния образ на един политик, и върху унищожаването на един политик или една партия... Не само тази групировка, всеки, който притежава медия или групи от медии, би могъл да влияя върху вота на избирателя. Продължаваме преговори и с медии, за да се опитаме да ги привлечем като наши партньори. Очакваме от медиите да публикуват приходите и разходите по време на една предизборна кампания, защото това сега се третира като търговска тайна.
- Възможно ли е през медии да бъдат финансирани партии?
- Всякакви схеми са възможни според мен. За финансирането на партии, което вече не може да става от юридически лица, ще се търсят други механизми.
