Христо Бисеров поиска от вътрешния министър Михаил Миков да разсекрети цялата разработка срещу Сретен Йосич с ясното съзнание, че това няма как да стане. |
Изведнъж, като по команда, отвсякъде изпълзяха вещи по темата бивши и настоящи служители и сътрудници на тайните служби, бившият главен прокурор, депутати и новоизлюпени специалисти. Начело, разбира се, е лидерът на "Ред, законност и справедливост" Яне Янев, който доскоро бе известен основно с протести и сблъсъци с полиция. Съвсем неочаквано достойна конкуренция му е Христо Бисеров от ДПС, който едно време бе главен секретар на СДС и почти не обелва дума. Янев извади срещу ексвътрешния министър Румен Петков овехтяла афера "Цирконий", а Бисеров светкавично навлезе в старата история с екстрадирания Сретен Йоцич и удари лидера на ГЕРБ Бойко Борисов с изречението "Бойко взе парите". И всички започнаха
да доказват, че са маскари
Това не е неочаквано. Подобни спектакли вървят преди всички избори. Преди последния вот "смели" хора овладяха телевизионните екрани с разкрития за явочника "Колиба", за "Гоце", "Колев", "Страхил". Като действаха с методите на старата Държавна сигурност - с доноси и полуистини, без обаче да назоват имената. Играта беше точно като днешната. Всичко е обвито в тайнственост, в слухове, в обяснения от рода "знам много, ама не мога да ви кажа всичко".
Да вземем историята покрай Сретен Йоцич. То не бе вадене на СРС-та, не бяха разкази на оперативни комбинации и разработки. Политически сили искат разсекретяване на цялата разработка за екстрадирания от България към Холандия сръбски гражданин, подозиран и обвиняван за купища престъпления. При това с ясното съзнание, че това няма как да стане. Нещо повече - ако се тръгне към разсекретяване, веднага ще се намесят пазещите държавната тайна институции. Те вече обясниха, че ако материалите са засекретени в най-висока степен, т.е. 30 години, и самото МВР не може да ги направи публични.
Същата е ситуацията с разкритията на Яне Янев, които са очевидно наполовина достоверни данни, опитващи се да прикрият източника, при това без възможност да се разбере пълната истина. Така ще е през цялата предизборна кампания.
Най-странното обаче е, че никой не се плаши от съд. Нито засегнатите, нито атакуващите, нито коментиращите. Очевидно се нарушават куп норми от Наказателния кодекс и закона за защита на класифицираната информация, а прокуратурата седи и гледа отвисоко. Което едва ли щеше да се случи, ако обикновен гражданин или някоя медия се държи по този начин. Със сигурност щеше да има проверки, дела, разкарване по полиция и следствия. Но нали са политици, депутати и настоящи и бъдещи фактори - могат да си правят каквото си поискат.
Защото сякаш всички те играят една обща игра
Години наред целият политически и държавен елит се подиграва с обществото, което се пита държавата ли контролира бившите и настоящи тайни служби, или те - нея. Хората имат право да знаят в крайна сметка дали някой е вземал пари, за да разпъва чадър над бандити. И ако не е, защо на друг се позволява да го клевети безнаказано. Замазването на цялата истина зад оправдания, че става дума за национална сигурност, вече не работи. Защото така излиза, че фактори от бившите и настоящите тайни служби могат да си играят с всекиго - прокуратурата, парламент, правителство. А това не е от полза нито за демокрацията, нито за политиците. Хората едва ли ще харесат политици, зад които очевидно стоят ченгета кукловоди, които им казват кога и колко да "разкриват" някакви истории.