"Ще си сложа златни зъби и ще се оженя", зарича се Паниковски от "Златният телец". Ще сменим паспортите с биометрични и ще влезем в Шенген, вдъхновява се българското правителство. И двата примера показват как се търсят прости решения в сложни ситуации, за да се пести умствена енергия.



България влезе в ЕС, но не съвсем



Властите не смеят да шумят, че съгласно Присъединителния договор предстои втори етап, който дискретно се стараят да преминат. За да заприлича на "нормалните" европейски държави, страната трябва да бъде приета в еврозоната на общата валута и в Шенгенското пространство без граници. Рискът да получи отказ е голям и затова внимава да не си лепне етикет "втора категория член на ЕС". Само три държави членки (България, Румъния и Кипър) се смятат все още негодни да се присъединят към Шенгенското пространство, в което пък членуват три държави извън ЕС (Исландия, Норвегия и Швейцария). Две други държави - Великобритания и Ирландия, не желаят да влязат в него, но ако поискат, никой не би ги спрял.

За еврозоната България няма близка перспектива - поне докато не бъдат размразени еврофондовете й. А те бяха замразени поради крадливост и ще бъдат възстановени, когато България започне да вкарва в затвора именити виновници от властта и стопанския елит. Тогава ще проличи, че има вътрешна система за контрол и санкции, която предотвратява злоупотребите с парите на европейските данъкоплатци. Подобна перспектива засега не се очертава и затова не може да се говори за срок кога еврото ще замени лева.

Влизането в Шенгенската зона винаги



е изглеждало по-близка цел



Ако се вярва на вътрешните графици в МВР, което е пряко отговорно за изпълнението на повечето технически изисквания, през март 2011 г. ще трябва да премахнем граничния контрол с двете съседни държави от ЕС - Гърция и Румъния - и през тях ще получим достъп до общото европейско пространство без вътрешни граници. За еврозоната най-ранният срок беше 1 януари 2012 г., но няма да бъде спазен. Така че целта Шенген се превръща в спасение за образа на България като пълноправен член на ЕС. Тя е сравнително лесно постижима, ако се сведе до технически критерии. Трябва да се направят някои реорганизации, подкрепени със съответните разходи. Парите изглеждат най-малък проблем, защото например по програма ФАР ни бяха отпуснати 161 млн. евро за автоматизиран контрол по границите с Гърция и Румъния. Одобрени бяха проекти за 131 млн. евро и вече са усвоени 100 млн. Засечка възникна, когато миналия ноември бе отнета акредитацията на Разплащателната агенция към Министерството на финансите, която отговаря за плащанията по ФАР заедно със сродната наказана агенция в регионалното министерство. Това означава, че нови договори не могат да се сключват, но подписаните вече, които поглъщат основната част от сумата, ще се довършат. Отделно България ще финансира от своя бюджет модернизацията на контрола по границите си с държавите, които не членуват в ЕС - Сърбия, Македония и Турция. Разходите ще бъдат за около 120 млн. евро.

От края на миналата година България е обект на проверки от т. нар. група "Шевал", която се интересува от полицейското сътрудничество, границите (сухопътни, въздушни и морски), защитата на личните данни, издаването на визи (които след време ще станат шенгенски) и готовността на страната за участие в ШИС. Последната проверка бе в началото на април 2009 г. и се фокусира върху полицейското сътрудничество. В края на ноември ще има проверка за граничния контрол в четирите ни международни летища. Всички, включително и новият софийски терминал, не разполагат в пълна степен с изискваната инфраструктура.

Издаването на паспорти с биометрични данни закъсня много и сключеният преди две седмици договор с германската компания "Сименс" има за цел да ускори процедурата, която ще започне най-рано след шест месеца. Въпреки че се забавихме, решаването на един технически въпрос, и то с участието на германци, не би трябвало да се смята за пречка по пътя ни към Шенгения. По-тревожно е, че точно германските представители в групата "Шевал" подпитват все по-упорито за проблеми извън техническите критерии.

Влизането в Шенгенското пространство би означавало да изпълним нормите за развитие на ЕС като зона на свобода, сигурност и правосъдие, отбелязва МВР в своя сайт. Тук възниква



възловият въпрос:



Може ли държава, която е наблюдавана по шест показателя заради недостатъци в своето правосъдие и вътрешен ред, да влезе като равноправен член в общата "зона за свобода, сигурност и правосъдие"? Би било странно, ако едната ръка в ЕС не знае какво прави другата - т.е. ако оценките в шестмесечните доклади на ЕК за България по правосъдие и вътрешен ред (ПВР) останат незабелязани от проверяващите за готовността на страната за влизане в Шенгенската зона. Както механизмът по ПВР се свърза с механизма за финансов контрол и резултатът бе замразяване на еврофондовете, по същия начин е логично да има съчетаване с шенгенския контролен механизъм. То би било дори още по-естествено заради общия знаменател - правосъдие и вътрешен ред.

Няма по-голяма благодат за престъпниците от разхлабването на вътрешния контрол. Така например българските сводници превърнаха "столицата" на Европа Страсбург в център на проституцията от Варненско, като се възползваха от разликите в законодателствата на Франция и Германия и от липсата на охранявана граница между двете страни. Франция позволява уличната проституция, а в Германия е забранена. Затова проститутките нощуват като "туристки" в германския град Кел, а ходят "на работа" на отсрещния бряг на р. Рейн в Страсбург. Сводниците ги управляват дистанционно с мобилни телефони и се укриват в България, ако усетят, че властите влизат в дирите им. Шенгенското правило за "горещо преследване" до 30 км в чужда територия позволява на френските полицаи да ги арестуват в Кел, но не и да ги заловят в България. За целта Франция издава европейски заповеди за арест, които напоследък българските власти изпълняват, щом става дума за не особено едри бандити.

Големият проблем обаче са



престъпниците по високите етажи на властта



и мафиотските босове, върху които фокусира вниманието си механизмът по ПВР. Заради тях България бе по-склонна да загуби европейско финансиране, отколкото да ги съди и вкара в затвора. Едва ли ще ги жертва и заради шенгенската кауза. Ако тя бъде обвързана с механизма по ПВР, постигането й ще зависи не толкова от издадените нови паспорти, колкото от паспортите, отнети на партийни и мафиотски босове след започнали срещу тях съдебни процедури. Което пък означава, че и влизането ни в Шенгенската зона ще се отложи за неопределено бъдеще.