Вече знаем откъде идват главните злини на България - от Брюксел и Страсбург. Хубаво е, че успяхме да разобличим виновниците едновременно (в един и същи ден).

Истината лъсна миналия четвъртък. Тогава се разбра, че вината за спрените ни еврофондове е на Европейската комисия (ЕК) в Брюксел, защото ги е замразила, без да ни подготви да не ги крадем. Същия ден стана ясно, че когато европейският съд в Страсбург съди България за нарушаване на правата на човека, самият той нарушава правата на човека, защото има хора в България, които са над правосъдието.

Когато Европейският парламент (ЕП) гласува да освободи ЕК от финансова отговорност за бюджетната 2007 г., водачът на българската левица в ЕП Кристиян Вигенин прокара в доклада важна поправка. Той се съюзи с още двама колеги от групата на левицата (ПЕС) и по тяхна инициатива евродепутатите гласуваха текст, който



осъди ЕК, вместо да порицае България и Румъния



Оказа се, че Брюксел има да изкупува три гряха: първо, не е подготвил административния капацитет на България и Румъния (сякаш това не е работа на всяка от двете държави); второ, заблудил е Европарламента, че са готови да усвояват еврофондове (вместо да не им дава пари, щом не са готови); трето, заблудил е и правителствата на двете страни, че могат да претендират за европейско финансиране (а би могъл да ги плесне през ръцете от самото начало). Крайният извод е: България и Румъния са загубили средства заради ЕК.

Чиновниците в Брюксел



не знаеха какво да кажат от изумление



Говорителят на ЕК Марк Грей измънка оправдателно: "Нередностите в управлението на предприсъединителните фондове в България от 2007 г. насам и в Румъния от 2008 г. излязоха наяве благодарение на контрола на ЕК".

ЕК си заслужава критиката, защото наистина заблуди властите в двете страни, че могат да минат с имитации на промени. Междинният доклад през февруари 2009 г. за напредъка на България в правосъдието и вътрешния ред бе ярка илюстрация. Под предлог, че е "технически документ", той спести критиките срещу правителството. За да му осигури европейски комфорт до изборите, Брюксел изтегли за максимално късен срок (края на юли) редовния си годишен доклад за България, който би трябвало да съдържа натрупаните мълчания от междинния доклад.



Още по-абсурдна е ситуацията



със съда в Страсбург. На 22 януари 2009 г. той се произнесе, че държавата нарушава правото на свобода на религията, като се меси в църковния спор между патриарх Максим и разколника митрополит Инокентий. Три месеца по-късно решението щеше да влезе в сила. Но България реши да го отнесе до Голяма камара. За целта обаче тя трябваше да измисли някакво небивало основание, което да налага фундаментално тълкуване на конвенцията за правата на човека от висшия орган на съда в Страсбург. В последния възможен момент, на 22 април към края на работното време, правителството го намери: Европейският съд за правата на човека няма право да се произнася по църковни спорове, защото така нарушава човешкото право на свобода на религията. Подобна теза не е развивала досега никоя от членуващите в Съвета на Европа 47 държави, които признават пълномощията на съда. Със своята оригиналност тя напълно отговаря на изискването за фундаментално тълкуване на конвенцията.

Съдът в Страсбург въобще не се е произнасял по църковния спор в БПЦ, а само е решил, че държавата не бива да се намесва. Затова е затруднен да разбере какво иска българската държава. Ако тя настоява Голямата камара да реши, че малката камара не е трябвало да се произнася по делото, за да не наруши човешки права, тогава как да се произнесе Голямата камара по същото дело? Нали тогава България ще има още по-голямо основание да каже, че съдът в Страсбург не защитава, а погазва правата на човека?

Тази главоблъсканица е българското възмездие за европейското извиване на ръце. Тя е предупреждение за всички, които си мислят, че могат да ни налагат норми и правилници. Сега и Брюксел, и Страсбург би трябвало да се срамуват.