Противоречията около процеса за жестокото убийство на българския студент Мартин Борилски през юли 2000 г. в Париж били проблем на френските криминалисти, а не на родния съд. Тази изненадваща теза застъпи защитата на двамата подсъдими Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона по време на вчерашното заседание на Върховния касационен съд (ВКС). Адвокатите Ина Лулчева, Райна Хаджиева и Юлиян Георгиев не откриха нито един спорен момент в оправдателните присъди на клиентите си. За сметка на това френските власти действали преднамерено и се опитвали да оказват безпрецедентен натиск върху съда.

На другия полюс бяха прокуратурата и защитниците на майката на Борилски Иванка Вълчева - Явор Нотев и Владимир Иванов, според които Окръжният съд в Шумен, а после и апелативните магистрати от Велико Търново са допуснали "очевидно извращаване на фактите". Игнориране и изопачаване на доказателства, противоречиви съдебни мотиви и множество неясноти бяха основните аргументи на обвинението да поиска от ВКС връщане на делото за ново разглеждане.

"Апелативният съд във Велико Търново не само не е отстранил нарушенията от първа инстанция, но е допуснал и нови", заяви пред съда прокурорът Атанас Гебрев. Той даде пример с часа, в който магистратите са приели, че двамата подсъдими са напуснали апартамента на убития Борилски. Първо се говори за около 22.00 ч. на 18 юли, после за 21.15 ч., а най-накрая съдиите заключват, че Желязков и Стоичков са стояли при жертвата не повече от 10 минути, след като пристигнали в 21.00 ч.

"Свидетелят Муно говори за вик "Не прави това!", който дошъл от улицата, а съдът тълкува директно, че става въпрос за стаята на Борилски", продължи Гебрев. "Разследването е извършено перфектно, преди всичко заради Френската криминална полиция. Безспорно е, че за да произнесе оправдателни присъди, съдът се е позовал само на показанията на подсъдимите", добави още прокурорът.

Той оспори и обясненията на Желязков и Стоичков за разигралото се в квартирата "истинско меле", при което дрехите им били изцапани с кръвта на жертвата. "Става ясно, че в него са участвали четирима - един предполагаем нападател, Борилски и двамата подсъдими, които опитали да го защитят. Излиза, че нападателят е нанесъл 10-15 удара с нож в лицето на Мартин, без да удари другите двама", озадачи се Гебрев. Няма обяснение и как от мистериозните французи не е останала нито една следа, но пък са оставили живи двама очевидци на престъплението.

Посочено бе, че двамата подсъдими първоначално отричат изобщо да са били в апартамента, но след като ДНК-проба доказва обратното, излизат с версията за френските нападатели.

Като фрапиращи нарушения на родните магистрати Владимир Иванов посочи, че съдът прави заключения за придвижването на подсъдимите по време на и след убийството, базирани на карти на Париж, взети от интернет, а не на следствен експеримент. Според Явор Нотев съдът тълкува превратно и показанията на съседка, която казва, че чула "неестествен шум" от квартирата на Борилски. Приема се, че този шум бил от мелето. "Как звучи шумът от съприкосновение, при това между четирима души?", недоумява адвокатът.

Според защитничката на Желязков Ина Лулчева обаче няма никакви доказателства за авторството на убийството. "При четирите огледа на апартамента не е намерен нито един пръстов отпечатък", обяви тя. Лулчева контрира и че прокуратурата се чуди как убийците са оставили двамата очевидци свободно да си тръгнат, но не поставя под съмнение факта как е възможно, ако си извършил убийство, да оставиш дрехите си на местопрестъплението.

Адвокатът на Стоичков Юлиян Георгиев пък напомни, че по ръцете на Желязков имало защитни наранявания, от опитите му да предпази Борилски. "Големият въпрос е защо френските адвокати (бел. ред. - колеги на Борилски) отказаха да свидетелстват. Защото там има проблем, който не е доразвит", смята юристът.

В залата се появи само бащата на Борислав Желязков, бивш шеф в следствието във Варна и близък приятел на ексглавния прокурор Никола Филчев. Върховните съдии Лидия Стоянова, Елена Авдева и Юрий Кръстев ще излязат с решение дали връщат делото или потвърждават оправдателните присъди до месец.



ФРЕНСКАТА СЛЕДА

След като оправдателните присъди на Желязков и Стоичков бяха потвърдени и на втора инстанция, Париж изрази острото си възмущение от българския съд. Френският посланик Етиен дьо Понсен на няколко пъти критикува работата на магистратите, а властите в родината му започнаха паралелно дело по случая. Според френския обвинителен акт генетичните експертизи позволяват да се твърди, че Желязков не само е нанесъл ударите по жертвата, но и самият той е бил ранен. Неговата ДНК е била открита под ноктите на жертвата, елемент, свързан с травмите при отбраната.