Една от малкото добри новини около стартиращата предизборна надпревара е, че всички основни състезатели вече са били във властта. Печелили са този маратон, били са на почетната стълбица, виждали сме как им действа шампанското на успеха. Всичко това е привилегия за избирателите, която скоро не са имали. Ако през 2001 г. царят бе енигма, а през 2005 г. Сергей Станишев бе все още нов лидер, то днес всички големи играчи са с дълга управленска биография. Това дава възможност на гласоподавателите да познават техни характерни черти, които никога не биха били видими под маската на опозиционерството.

Но има и лоши новини. Първата е, че жилото и най-вече медът от властта прави политиците удивително еднакви. Втората е, че



сходството се проявява най-вече по отношение на грешките



- общ изкривен светоглед, неоправдано самочувствие, близки по сценарий и режисура задкулисни пиески... Пребивавайки във властта, дори най-самобитният чешит започва да "скърца" като плоча, върху която са записани "шлагерите" на върлите му опоненти. Каква е причината, не се знае - може политиците да са плебеи по рождение, изкушени пътьом от дявола, а може изначално да са принцове, които се омерзяват само предизборно и в опозиция. Но удобството за избирателите е, че властта осветлява и най-скритите им помисли, които пък често са причина за мащабните действия на партиите или правителствата им.

Тъжна е равносметката за премиера Сергей Станишев. След 4 години във властта той все повече прилича на един бивш премиер, когото партията му изначално отхвърля, и на един вероятен следващ, с когото са в бурна текуща кавга. На кого напомня Станишев, когато невъзмутимо обяснява, че сделката за сградата на ИПК "Родина" може да не е изгодна за Ирена Кръстева? Ами на Иван Костов отпреди 9 години, който, запушил очи и уши, надъхано разясняваше, че в България корупцията е единствено битов проблем. Тъй както Командира бе "чувствителен" към неудобните въпроси и настояваше репортерите "да ги оттеглят", така днес Станишев не харесва журналисти, които влизат в "радикалния тон на опозицията". И как соцлидерът ще чуе общественото недоволство за източените еврофондове, деребействата на коалиционния партньор... Та нали бяха похарчени милиони левове гласът на негодуванието да бъде фалшифициран. След като тройната коалиция хвърли огромни средства за медиен комфорт, напълно нормално е в края на мандата Ирена Кръстева да изкупува медии, които да гарантират комфорта и занапред.

След 4 години главен секретар на МВР и още толкова кмет на столицата Бойко Борисов също демонстрира



удивителни сходства с хората, срещу които се бори



С годините тщеславието му не намаля и днес се състезават със Станишев кой повече "лайфстайл предавания" да уважи. По-лошото за Борисов е, че вече разсъждава като лидер на стогодишна партия. Тройната коалиция "процедурно" води с 3 на 0 в изборния мач, малките десни партии правилно съобразяват, че общите мажоритарни кандидати са един от малкото шансове да върнат гол. Но ГЕРБ не иска и да чуе, тъй като така ще се пренебрегнат местните им структури. Тази "грижа" за дясното напълно съвпада със скорошните откровения на Борисов, че е зависим от съпартийците си и техните интереси не бива да бъдат пренебрегвани. Това не е онзи ведър младеж, който при учредяването на ГЕРБ размахваше пръст на делегатите и гарантираше, че никога партията няма да се отклони от принципите си.

Но Борисов в някои ситуации парадоксално прилича и на Ахмед Доган. Тъй както Сокола бе искрено ядосан на обществото, че вместо да го награди за заслугите му към етническия мир, се интересува от смъртта на Ахмед Емин, така и Борисов убедено вярва, че никой не бива да се вълнува от връзките му със Сретен Йоцич. Борисов дори си поиска орден "Стара планина"... Да не би



и двамата да са се качили на обща летяща чиния?



Място на нея със сигурност има и Иван Костов. Дори сто лицеви опори в праймтайма не са в състояние да изтрият времето, през което бе във властта. Днешните проблеми, които "независимата съдебна система" създава на синята коалиция, точно копират издевателствата на съда при регистрацията на НДСВ. Дежа вю.



Какви са изводите за нас, избирателите?



Първият е, че макар и официално да прокламират различни политики, българските политици като натюрел, манталитет, възпитание дори си приличат. Козината си менят, докато са в опозиция, но нрава - никога. Това е предпоставка за абсолютната повтаряемост на доста от събитията у нас - корупцията, самомнението на управляващите, задкулисните удари по врага... Изпълнителите и нюансите са различни, но формата и съдържанието на тези "политически процеси" са еднакви.

Вторият извод е по-скоро констатация. Тя е, че този път визитките на основните претенденти за народната любов са ясно написани и въпреки упоритите опити не могат да бъдат изтрити. Хората спокойно могат да ги прочетат или да си ги припомнят. За да няма пак излъгани надежди и нереализирани "алтернативи".