В Брезник живеят около 4500 души. Повечето работят извън града - в София или Перник. Безработицата е 9%. Хората се смеят на въпроса каква работа можеш да си намериш в града. На никого не му се говори за пари. Като стане дума за заплати, се подхвърлят ужасяващо малки цифри - 120 - 220 лв. на месец. С уговорката, че повечето работят на 4 часа, но за сметка на това им удържат осигуровки като за 8. В Брезник е тихо и спокойно. Би могло да бъде приятно място за уикенда, ако си от големия град и имаш вила. Местното самоуправление се представлява от 1 кмет и 13 общински съветници.



Допреди месец съветниците получаваха средно по 75 лв. на месец. Отчитайки факта, че работят по 8-9 часа месечно (най-често една сесия и две комисии) сумата не е чак толкова малка. През март обаче председателят на общинския съвет Иван Ставрев прави предложение заплатите на съветниците да бъдат увеличени. Аргументът му е прост - в Закона за местно самоуправление е направена промяна, според която съветът определя възнаграждението на своя председател. Сумата не може да надвишава 90% от размера на кметската заплата. На същото място е записано, че заплатата на общинския съветник не може да е повече от 60% от средната брутна работна заплата в местната администрация. Сформирана е 5-членна комисия, която да определи новия размер на възнагражденията. Двама предлагат заплатите в местния парламент да са 10% от средната за администрацията. Мнозинството от останалите трима обаче не е съгласно и в крайна сметка за гласуване в общинския съвет е предложено заплатите на съветниците да са 55% от средната, а на председателя - 90% от кметската заплата. Решението е взето с 8 гласа "за" и 4 "против" (един от съветниците отсъства по уважителни причини).

Въпреки че е меко казано скандално, не се разчува много. Или поне не сред брезничани. Един от несъгласните общински съветници - Петър Петров, вдига шум, че постъпката на колегите му е неморална. Един-два вестника отделят място на новината, местната кабеларка снима репортаж,



пред магазин на площада е залепен



някакъв лист, разказващ какво се е случило на заседанието на общинския съвет. Останалите наричат Петров популист. И толкова. Хората или не знаят, или просто не ги интересува. Когато ги заговориш на тази тема започват да се възмущават и да цъкат с език. И промърморват по едно "Не ги е срам..." Разбира се, всички са анонимни. От съображения за сигурност - "малък град сме, познаваме се, що да разбира председателят на общинския съвет, че съм говорил с вестниците, и без това съм на един хал, не ти е работа..."

Бюджетът на община Брезник е 3 652 704 лв. Средната брутна работна заплата в администрацията е 640 лв. Един съветник вече взима 55% от тази сума, което означава 352 лв. Заплатата на председателя пък е фиксирана на 90% от кметската, която е 1262 лв. "Но понеже му е малко на г-н председателя, той иска и пари за прослужено време, пенсионер е и има 40 години трудов стаж, това означава още 40% и така заплатата му става 1590 лв.", казва съветникът Петър Петров. Самият той твърди, че няма как да се откаже от новата си заплата, затова я дарява.

"Брутната ми заплата за миналия месец е 1165.33 лв., плащат ми по 2.6 клас за прослужено време, като се махнат данъците остават 907 лв., другото е лъжи", отговаря председателят на съвета Иван Ставрев. Според него нападките на Петров са на лична основа. Ставрев твърди, че съветникът му завижда за председателското място. За ненавистта на останалите трима, гласували против, Ставрев няма обяснение, казва, че никога не се е карал с никого.

За издръжката на общинския съвет са отделени 48 630 лв. Тази сума обаче е гласувана преди увеличението. Заради по-високите заплати сега се оказва, че парите не стигат. На всичкото отгоре недостигът не е малък - над 30 хил. лв. Откъде ще се намерят пари, които да попълнят джобовете на съветниците, не се знае. "За първи път тази година нямаме нито стотинка в резерва на общината", казва Петров. Въпреки че положението не е особено розово, най-големият радетел за достойно заплащане на общинарите - Ставрев, не е никак притеснен. Твърди, че недостигът е около 20-22 хил. лв. и според него в бюджета има пари, отделени за сметките на съвета - ток, вода, канцеларски материали и т.н. Около 15 хил., както и миналата година. Сметките сочат, че през 2008 г. са похарчени едва половината. Точно в това перо и в още няколко Ставрев вижда спасителния вариант. На въпроса как точно ще спестят от сметки, отговаря:



"Ще консумираме по-малко вода"



Каквото и да значи това.

При гласуването на по-високите заплати местните управници не са забравили и да въведат наказание за безотговорните. 50 лв. глоба при отсъствие от сесия и 25 лв. при неявяване на комисия. "Аз имам две комисии и една сесия, ако не ходя и на двете, глобата ми е 100 лв. Значи ще взема 250 лв., без да работя. Така се превръщам в Ахмед Доган. А не искам да съм Ахмед Доган. Значи взимам две минимални пенсии от данъкоплатеца, без да работя. Бабата, дето взима тия пари, като влезе в магазин и види ягоди или ябълки, или някакво месо, ръцете й треперят, защото й се яде. Ако при тази надница аз бях всеки ден на работа, заплатата ми щеше да е по-голяма от на президента", казва Петров.

Толкова ли са бедни брезнишките общинари, че са готови да сложат кръст на честта и да гласуват предложение, което определено няма да им е от полза в дългосрочен политически план? Както казва Петров, "когато агитирахме, никой не каза: гласувайте за мен, защото имам нужда от допълнителни доходи". Не, определено не са толкова бедни и биха вързали двата края без общинската заплата. Почти всички имат някакъв бизнес. Ако не това, поне работят и изкарват пари. Един от съветниците държи ресторант в сградата на общинския съвет, друг има питейно заведение, трети магазин и т.н. Според председателя Ставрев обаче в гласуваното решение няма нищо лошо, още по-малко неморално. "Аз съм си заслужил тези пари, равен съм на кмета, защо да не получавам като неговата заплата?!", чистосърдечно пита той. В своя защита посочва, че са сформирани няколко комисии, които непрекъснато обикалят селата и се срещат с хората, говорят за техните проблеми. "На базата на това по-късно съветът взима решения къде да се насочат парите от бюджета", казва председателят. Според него хората са доволни. Някои дори не можели да повярват, че общински съветници идват при тях, защото това не се е случвало от години.

Въвеждането на тази практика Ставрев смята за своя заслуга. Въпреки че съветниците са сред избирателите, пак има недоволни, споделя той. Хората най-често се оплаквали защо съветът дава пари за това, а не за онова. Според думите му брезничани "плюват".

"Опитваме се да обясним - има бюджет, не можеш да го надскочиш", казва той.

Една от основните критики на противниците на високите заплати е, че парите могат да отидат за друго. Като се тегли чертата обаче става ясно, че при равно разделение ще се паднат по около 2 хил. лв. на село. Т.е. нищожна сума, с която нищо не може да се направи. Затова е по-добре поне да са от полза за 13-те съветници.

Решението си е законно. Единственото, от което общинарите могат да се страхуват, са обидите по техен адрес. Евентуално и от по-паметливите граждани, които на следващите избори ще се сетят за заплатите, които са си гласували. По всичко личи обаче, че няма да са много. Както навсякъде в България и в Брезник на електората изобщо не му пука - така или иначе всички са маскари.

"Не искам да коментирам подобни твърдения, те са най-малкото несериозни", казва кметът Христо Миленков по повод идеята да се пести за заплати от водата. Не искал да влиза в спорове с колегите си. Би могло да се каже, че кметът е между чука и наковалнята - от една страна не одобрява решението на съвета, но от друга - не може да направи нищо. А може би от скачане и викане наистина няма полза. Защото освен всичко друго това е един от случаите, когато властта се радва да признае върховенството на закона. Оттук нататък цялата история е просто селска разправия.